Имаше ли турско влияние на изборите у нас?

Опасността от сериозно турско влияние на парламентарните избори у нас, под знака на която премина предизборната кампания, се оказа силно преувеличена. Двете формации, разчитащи на вота на изселниците в Турция, получиха наполовина по-малка подкрепа отвън спрямо предходни избори.

Формацията на изключения от ДПС бивш лидер на движението Лютви Местан – ДОСТ, явила се в коалиция със съществуващата от по-рано партия на Касим Дал, за която Анкара даде подкрепа си чрез изказване на турския социален министър, е втора политическа сила извън страната със 17.28% от гласовете. За ДОСТ са гласували 19 430 души извън страната, основно в Турция. За сравнение ДПС, което от няколко години е в хладни отношения с турската власт, е получило 13 390 гласа или 11.9% от гласовете в чужбина. Общо двете формации са получили малко под 33 000 гласа извън граница на тези избори или почти двойно по-малко спрямо парламентарните избори през 2014 и 2013 година.

През 2014 година гласовете за ДПС от чужбина, основно от Турция, бяха 59 938 или 43.4% от гласовете извън страната. А през 2013 година движението е получило 54 353 гласа или 49% от гласовете от чужбина.

За отбелязване е, че днешният коалиционен партньор на ДОСТ – партията на Касим Дал - на парламентарните избори през 2013 и 2014 година, когато се е явила пак в коалиции, е получила извън страната между 8 000 и 10 000 гласа.

На национално ниво сумарният резултат на ДПС и ДОСТ от 415 000 гласа е под резултата на ДПС на изборите през 2014 година, когато движението е получило 487 134 гласа.

Почти двойното намаление на гласовете от Турция има своето логично обяснение и то до голяма степен се дължи на изборното законодателство.

Тази година в Турция бяха разкрити едва 35 секции, след като това бе определеният максимум в Изборния кодекс за страни извън Европейския съюз.

За сравнение на парламентарните избори през 2009 година секциите в Турция са били 123, през 2013 година – 86, а през 2014 – 135.

Броят на гласуващите в Турция беше допълнително редуциран от решението на ЦИК да забрани декларациите за гласуване в чужбина да се попълват извън Секционните избирателни комисии (СИК), което засяга гласоподавателите, които са извън избирателните списъци и искат да упражнят правото си на глас. Това предизвика опашки, скандали и напрежение в деня на изборите, тъй като за много от гласоподавателите българският език не е майчин. Освен това на много места избирателите са били пускани в секциите един по един, което е довело до още по-голямо забавяне.

В Бурса например при очаквани 1000-1500 гласоподаватели в секция, след решението на ЦИК вотът си са могли да упражнят едва около 500-600 души.

Промените в изборното законодателство до голяма степен бяха инициирани от националистическите формации, за да отговорят на “турската заплаха“ от предходни избори, което само по себе си е признание, че при този вот не сме наблюдавали нищо извънредно и дори част от установените в предишни години практики са били пресечени.

В същото време изказванията на официални турски представители в подкрепа на ДОСТ, които предизвикаха ответна реакция от българска страна и покачиха градуса на напрежението преди изборите, съвсем не са изолиран случай. В навечерието на парламентарните избори през 2014 година тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан се срещна с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, като снимката от тяхното здрависване бе силно послание към традиционния актив на партията. А турски представители не за първи път агитират изселниците в полза на българска партия, като преди от тази подкрепа се ползваха ДПС и формацията на Касим Дал.

Преувеличени се оказаха и очакванията за голям поток от турски автобуси преди изборите.

Дни преди вота служебният вицепремиер и министър на отбраната Стефан Янев отчете, че няма засилен натиск на българо-турската граница и не се налага актуализиране на плановете за охрана. В деня на вота службите също не регистрираха различен от обичайния поток.

Самият служебен премиер Огнян Герджиков коментира малко преди изборите, че Турция винаги е правила опити да се меси в българските избори чрез внушения и агитация в полза на определена партия и сега нямало нищо кой знае колко по-различно.

В крайна сметка на тези парламентарни избори отново станахме свидетели на агитация отвън в полза на определена партия - ДОСТ, която очевидно е наклонила везните в нейна полза и е намалила гласовете за конкурентната ДПС.

Сумарно обаче техните гласове са близо два пъти по-малко спрямо предходни избори и т.нар. турско влияние върху изборния резултат у нас е на практика по-малко.