Имаше опити за политически натиск върху прокуратурата

Нямам опасения от политически натиск. Върху прокуратурата е трудно да се упражни политически натиск. Не е невъзможно и не казвам, че в един или друг момент някакви наченки за това не е имало, но в същинския смисъл на думата, това не ми се струва сериозна опасност.

Вие говорите за опити за натиск. Сериозни ли бяха те?

Не, не бяха и не ми е било трудно да ги парирам. Ако има политически натиск, може би най-трудният човек, върху който той може да се упражни, е главният прокурор. Сигурно други прокурори могат да дадат друг отговор на този въпрос, но някой да си въобрази, че може да ми окаже пряко груб политически натиск, означава да не си е разчел много добре възможностите.

А от това, което сте наблюдавали, може ли да се говори за политически чадър върху по-долните нива на правоохранителната система? Те изглеждат податливи?

Трудно ми е да кажа. Всеки един случай трябва да бъде разглеждан сам по себе си. Имало е разработки и дела, по които сме усещали съпротива. Не мога да кажа, че винаги тази съпротива се е дължала на политически чадър. Възможно е този чадър да има съвсем друг характер. Но е имало трудни дела. Някои тях са известни публично.

Въпросите за политическия натиск следват логиката на твърде бързото отпушване на институционалния теч на разработки и проверки към прокуратурата.

Това е съвсем естествен процес. Нормално е всеки министър да иска да започне на чисто . Право е на всеки министър да иска да знае наследството, което получава. Не съм изненадан от това, че има сигнали за нарушения, както и сигнали за престъпления. Всички те трябва да бъдат внимателно проверени и в зависимост от резултатите, да бъдат предприети необходимите мерки. Ако се установят данни за престъпления, независимо към кой се отнасят, неговата наказателна отговорност ще бъде реализирана. Не трябва да имате съмнение, че, ако се наложи да се предприемат такива действия срещу депутати, те ще бъдат предхождани от искане за сваляне на имунитет. За да се стигне дотам, ще направим предварителни проверки дали изнесени данни представляват престъпления.

Приключи ли реформата в прокуратурата? При вашето встъпване в длъжност, а и след това, се говори за местен прокурорски феодализъм, прикриване на определени дела. Отговори ли се на обществените очаквания? Докладът на ЕК констатира известен напредък.

Аз мисля, че справедливостта изисква да кажем, че последният доклад на ЕК очертава известен напредък. Не бих искал той да става повод за самоуспокоение. Напротив, смятам, че сме далеч от момента, в който ще можем да кажем, че реформата в прокуратурата е приключила. Същевременно ще е дълбоко несправедливо да се отрече всичко направено през последните години. Говоря за делата, които бяха започнати с внесени обвинителни актове и случиха макар и малко произнесени осъдителни присъди по знакови дела. Нека да не забравяме, че прокуратурата не бива да бъде съдена само по резултата на 20-30 от тези големи дела. Прокуратурата работи по десетки хиляди процеси и 95% от обвинителните актове, внасяни в съда, приключват с осъдителни присъди. Това е един от критериите за оценка на ефективността.

Там, където не сме ефективни, наистина са големите дела. Очевидно там ще трябва да подобрим капацитета си за разследване. Препоръката на ЕК в последния доклад е в тази посока – създадените смесени екипи да станат постоянни. Аз приемам тази препоръка и ние с министър Цветан Цветанов вече започнахме работа по изпълнението ѝ. Мисля, че в близките седмици те ще започнат работа.

Какви точно са дефектите на прокуратурата в момента?

Дефекти, разбира се, има. Прокуратурата е много голяма и разклонена система. Не мога да твърдя еднозначно, че всички прокурори в системата са достатъчно добри професионалисти. Има изключителни професионалисти. Това са хора със съответния морал и познаващи отлично правото, както има и хора, в чийто морал могат да се изпитват съмнения, а и в чийто професионализъм дори и съмнения не може да се изпитват. Те са доказали точно обратното. Трябва да вземем мерки за подобряване на подготовката на прокурорите, за постоянното им обучение. Законодателството се променя, престъпността се променя и прокурорите трябва да променят начинът си на мислене.

Широкото публично мнение е, че прокуратурата обяснява как се работи, отчитат се числа, но все още няма осъден министър.

Това, според мен, не е най-важното. Макар да си давам ясна сметка, че е много важно да има осъден министър. Ако това се случи, ще има два ефекта. От една страна ще се възстанови частично доверието в съдебната властта, а след това ще се създаде огромен превантивен ефект спрямо всички настоящи и бъдещи министри. Ще имат едно наум, че осъждането на министри не е невъзможно. Но това не трябва да бъде самоцел и да се прави извън правилата, които важат за всички. Очевидно не е било лесно през последните 20 години, не е лесно и сега. Ако има данни за подобно нещо и успеем да съберем съответните доказателства, не виждам пречка да има и осъдени министри.

След доклада на ЕК бе изказана тезата, че следващите 6 месеца ще са решаващи. Защо? Защо не бяха решаващи предните шест?

И предните шест бяха решаващи. Аз и преди година, когато дадох последните си интервюта, подчертах, че периодите, които следват, са критични за България. Те са критични, защото от оценките, които ЕК ще даде на България, ще зависи дали българските граждани ще имат възможност за достъп до всички възможности, които дава ЕС, включително европейското финансиране. Следващите шест месеца също са критични. През тях трябва да докажем, че правоохранителните органи, но не само те, имат капацитет да запазят финансовите интереси на ЕС. Когато стане дума за това, не бива да се фиксираме само върху съдебната власт. Основните отговорници за правилното стопанисване на европейските фондове са административните органи.

Вижда се раздвижване на сигналите по САПАРД, но в същото време сигналите за злоупотреби с националния бюджет са доста рехави. Това също е знаково.

Не мога да направя точна статистика за съотношението между злоупотребите с европейски средства и националния бюджет. Във всеки случай българските пари са не по-малко ценни и трябва да ползват от защитата на прокуратурата и другите органи. Очевидно е, че има още много какво да бъде направено в тези посоки. Искам обаче пак да каже. Нека да не залагаме единствено на прокуратурата, МВР и ДАНС да се занимават с опазването на българските пари. Ние от правоохранителната система се занимаваме с патологията. С доброто управление на финансовите средства се занимават други институции, които трябва да развият своя административен капацитет, да развият добрите европейски практики и да докажат на нашите европейски партньори, че са надежден контрагент.

Прави впечатление, че отново се говори за създаването на специални звена. Защо досега този въпрос не бе решен, макар всяка година да се говори за това?

Не е всяка година. През миналата година тази препоръка на ЕК не дойде на празно място. Ние вече бяхме обсъждали предварително с представители на Брюксел подобна формула. Ако се подходи справедливо, трябва да се напомни, че през последната година редица фигури, традиционно свързани с организираната престъпност, или се укриват с издадена европейска заповед за арест, или са с внесен обвинителен акт в съда, или се разследват и са арестувани. Това е един чувствителен напредък. Аз казвам това с известна гордост от името на всички прокурори, полицаи и служители на ДАНС, които работеха по тези случаи. Просто, защото знам колко беше трудно. Ключът към това да бъдат забелязани тези резултати и отразени в доклада на ЕК бе именно в съвместната работа. Очевидно е, че за по-големите и по-трудните знакови случаи трябва да се търсят специфични инструменти и да се използват възможностите на всички институции.

През миналата година се говореше за специално суперсекретно звено, чрез което да се прекрати теча на информация. Създаде ли се то?

Не успяхме да създадем подобен тип звено. За съжаление течът на информация продължава да бъде проблем. Не мога да кажа коя институция носи основна отговорност за това, тъй като теч на информация сигурно има от всички институции в система. По не малко дела установяваме, че престъпният контингент има предварителна информация. Това не ни попречи по редица дела, но по други ни попречи. Течът на информация не може да бъде изкоренен, но трябва да вземем мерки за ограничаването му в онези приемливи граници, отвъд, които борбата с престъпността става невъзможна.

Къде беше съпротивата за създаването на това звено?

Не ставаше дума за формализирана съпротива. Просто не намерихме достатъчно гъвкавост, за да намерим специфичния инструментариум, с който да отговорим на специфичния характер на организираната престъпност. Не бива да си мислим, че борбата с организираната престъпност е само въпрос на работа. Тя изглежда много проста във филмите и книгите, но в реалният живот тя е изключително трудна и за съжаление твърде опасна дейност.

Какво трябва да се промени в работата на МВР, предвид досегашната ви обща дейност?

Ние сме били критични към колегите от МВР, когато това се е налагало. Не сме криели оценката си. МВР обаче е основният партньор на прокуратурата. Когато сме били критични, ние винаги си даваме сметка какво е реалното положение в министерството и колко е трудно на колегите от МВР да изпълняват своите функции. Там работят много хора, те са ниско платени, не са еднакво добри професионалисти, но и рискът, който носят е много по-голям, отколкото рискът на всички останали звена на правоохранителната система. Всички тези трудности няма как да не отчитаме. Не може да имаме високомерно отношение към служителите на МВР без да си даваме сметка за условията, в които те работят. Какви промени трябват в МВР трябва да кажат хората, които планират реформата там.

Онова, което министър Цветанов декларира досега е изключително добро. Според мен възстановяването на бившото ГДБОП, повишаването на капацитета и престижа на тази служба, за да можем по-добре, по-ефективно да разкриваме престъпления, свързани с организираната престъпност, е едно изключително добра стъпка. Надявам се, че с нея няма да приключи реформата. На мен ми се иска да не говорим само за законодателни и структурни реформи. Необходимо е българският полицай да се чувства достатъчно добре платен, да се чувства защитен от държавата, на която служи, да се чувства сигурен в това, което прави.

Трябва да има ясно разбиране, че МВР не е просто едно министерство. Това е министерство, от чиято дейност зависи цялата държава. Ще сбъркаме, ако не си дадем сметка, че полицейският труд бе подценен и финансово, и като обществен престиж. Много често, включително и медиите, употребяват етикета "ченге". Замисляме ли се за кого го казваме. Много често това пренебрежително обръщение се използва към онези хора, от които очакваме, когато възникне опасност за нас, да я поемат те. Очакваме, когато някой ни заплаши, преследва или нарани, на това място да се появи служителят на МВР и да поеме опасността. В този момент ние бихме му били благодарни, а през останалото време го наричаме "ченге". Не ми се струва добро отношение. Струва ми се, че служителите на МВР заслужават много повече.

Преди две седмици министър Цветанов обеща резултати по разследвания за САПАРД до края август. Ден преди това изявление вие заявихте, че на прокуратурата не може да ѝ се поставят срокове, защото има законови срокове. Отново ли се случва загубване в превода?

Няма загубване в превода. Смесват се две обстоятелства. Факт е, че окончателно решаване на всички преписки, свързани със САПАРД, не може да има до края на август. Това са много сложни дела, някои от тях имат международни проекции, сложни експертизи. Вярно е, че имаме договореност с министъра на МВР в един тримесечен срок да приключим голяма част от тези дела. Тези, които подлежат на приключване. Не зная откъде идва срок до края на август. Такива кратки срокове не сме коментирали. Грубо казано, към края на годината по-голяма част от тези дела трябва да приключат с внесени обвинителни актове.

Други обсъждани приоритети?

Много е трудно да се обсъждат приоритетите на прокуратурата. Престъпността е различна. Това, което ние с вас смятаме за приоритет в момента, вероятно е съвършено различно от това, което смята онзи човек, чиято кола е открадната или чийто дом е бил разбит. Мисля си, че приоритетите остават постоянни. Казвам го със съжаление, защото явно не сме направили достатъчно, за да ги променим. Това за организираната престъпност, корупцията, злоупотребите с европейските фондове и българския бюджет.

Оказа ли се ДАНС достатъчно ефективна и отговори ли на очакванията след нейното създаване?

Не мога да давам оценка на цялата институция, защото само в една част тя има допирни точки с прокуратурата. В тази си част ние работихме добре с тях. Моята оценка за професионализма на служителите в ДАНС, които познавам от последните дела и разработки, е висока. Ние се надяваме да продължим да работим. Разделянето на компетентност между МВР и ДАНС ще стане факт с промяна в законодателството и едва тогава ще можем да преценим колко допирни точки ще имат прокуратурата и ДАНС.

Правосъдният министър Маргарита Попова заяви, че скоро не може да се очаква нов Наказателен кодекс. Вие настоявате да има такъв от поне две години. Смятате ли, че задвижването на проекта за нов Наказателен кодекс,, трябва да стане възможно най-бързо?

Г-жа Попова е напълно права. Да се направи напълно нов НК в кратки срокове е непосилна задача. Недопустимо ще е този кодекс да бъде претупан. Създаването на нов НК е твърде сложен, обхватен и продължителен проект, но колкото по-рано се започне с него, толкова по-добре. Иначе аз нямам илюзиите, че, ако започнем с проекта сега, ще имаме нов НК след няколко месеца. Вероятно ще трябва да минат години. Тези години обаче ще трябва да бъдат предхождани от една ясна политика на държавата, която трябва да бъде отразена в кодекса. Министър Тачева бе подходила с максимално разбиране за приемането от Народното събрание на една концепция за наказателната политика, да се определят основни положения, свързани със структурата на НК. Дали ще има разделение на престъпления и простъпки, какво ще бъде съотношението на тежестта между отделните престъпления. След това експертите ще могат да изработят основните проекти, върху които народните представители да работят.

Какви според вас трябва да бъдат основните приоритети?

Над 3/4 от съставите по сега действащия НК са състави, по които се налагат административни наказания. При леко профанизиране на формулировката ние можем да кажем, че имаме административно-наказателен кодекс, по който прилагаме изключително формалния и тежък Наказателно-процесуален кодекс. Очевидно е, че голяма част от съставите или трябва да бъдат декриминализирани или да бъдат оставени като част от НК, но с друг режим, т.нар. простъпки. Това обаче не може да бъде направено между другото и трябва да е израз на една осъзната наказателна политика.

Буди съмнение, че голяма част от досъдебните производства се образуват срещу неизвестен извършител, въпреки че в публичното пространство вече са ясни лицата по тях. Така нещата се завъртат по няколко месеца, няма известни извършители. Примерно "Лиана" и производствата в Министерството на земеделието и храните, които се влачат вече от месеци?

Това трябва внимателно да се обясни. Има особеност в НПК, която предполага определена тактика от страна на прокуратурата. Производството срещу неизвестен извършител е много по-удобно, отколкото срещу известен извършител. То позволява редица хора да бъдат разпитвани в начален вариант като свидетели, разпитите пред съдия да се извършват много по-свободно без присъствието на адвоката на привлеченото лице, както и някои срокове да са по-продължителни. Всичко това са въпроси на професионална тактика. Нека дам пример. Ако се наложи да водим производство срещу лице, което е народен представител, за да поискам свалянето на неговия имунитет трябва да бъдат събрани доказателства, които да обосновават това искане. Ако имаме производство срещу народен представител, то незабавно трябва да бъде спряно. Именно в това е логиката. Има своите предимства, не е опит за заблуда на обществеността, а е единствено процесуална тактика.