Имейлът вече не управлява комуникацията

Имейлът в момента е кралят на комуникациите, но властта му си отива. Нова генерация услуги започват да заемат мястото му – такива като Twitter, Facebook и още безчет услуги се конкурират за място в новия свят, пише в анализ американският в. "Уолстрийт джърнал". Точно както имейлът преди едно десетилетие, така и сегашната промяна обещава цялостна промяна на начина, по който комуникираме – по начини, за които тепърва започваме да си представяме.

Ние все още използваме имейли, разбира се. Но имейлът беше по-добре пригоден за начина, по който бяхме свикнали да използваме Интернет – да влизаме и излизаме, да проверяваме периодично своята поща. Сега ние винаги сме в мрежата и сме свързани – независимо дали седим зад бюрото или чрез мобилния телефон.

Това, от своя страна, създава маса нови начини за общуване, които са по-бързи и по-забавни.

Защо да чакаш за отговор на имейл, когато имаш по-бърз отговор чрез непосредствени съобщения? Благодарение на Facebook, на някои въпроси може да бъде отговорено преди да бъдат зададени. Няма нужда да питаш приятелка дали е напуснала работа, ако тя е актуализирала своя публичен "статус" на сайта и казва, че е направила това.

Имейлът, задръстен в ерата на прикачените файлове, изглежда скучен в сравнение с услуги като Google Wave, които все още са в тестова фаза и които позволяват на потребителите да споделят снимки, като ги теглят и прехвърлят от десктоп в Wave, както и да вписват коментари в почти реално време.

Затова не е чудно, че докато комуникацията чрез имейли бележи ръст, други видове комуникационни услуги растат още по-бързо. През август тази година 276.9 милиона души са използвали имейл на територията на САЩ, няколко европейски страни, Австралия и Бразилия, по данни на агенция "Нилсен". Това е с 21% повече от август 2008 г., когато броят им е бил 229.2 милиона.

В същото време броят на потребителите на социалните мрежи и на друг тип общностни сайтове скача с 31% до 301.5 милиона човека.

Как тези нови способи ще променят начина, по който комуникираме? Да започнем от най-очевидното: Те правят нашето взаимодействие много по-бързо.

Преди години се изнервяхме, ако трябваше да чакаме пристигането на писмо повече от няколко дни. Доскоро се оплаквахме, ако за получаването на имейл е нужно повече от половин час. Днес мърморим, когато изпращането на съобщението отнема няколко секунди повече.

След няколко месеца може би ще сме недоволни, че нашите мобилни телефони не са в състояние автоматично да изпращат съобщения на приятели на определено разстояние, давайки им възможност да разберат, че сме наблизо (някои услуги вече дават възможност за това).

Тези нови услуги правят комуникацията по-честа и неформална – повече като коментар в блог или попътна бележка, отколкото съобщение, измислено специално за един човек. Няма нужда да се губи време в писане на дълъг имейл до половин дузина най-близки приятели за това как е минала ваканцията. Сега тези приятели, ако се интересуват, могат да се запознат с това в реално време. Вместо да изпращате няколко имейла седмично до шепа приятели, може да изпратите десетки съобщения на ден до стотици хора, които познавате или които едва познавате.

Twitter, например, дава възможност на потребителите да изпращат съобщения от 140 знака на хора, абонирани да ги виждат. Така вместо да пращате имейл на приятелите, че току що сте започнал нова работа, може да известите това на всички, които са избрали да ви "следват" и те да го видят. Може да създадете връзки към определени потребители или да пращате пряко лични съобщения.

Facebook е част от тази тенденция. Потребителите актуализират "статута" си и той се вижда от техните приятели. Те също могат да добавят връзки, коментари и пр. и затова не е нужна никаква входяща поща.

Редица други компании, от AOL и Yahoo! до прохождащи като Yammer, създават продукти, базирани на същия принцип.

Дейвид Ли от AOL казва, че това е изместване на in-box -а с "река, която продължава да тече и ти се гмуркаш в нея".

В същото време, макар комуникацията да е по-лесна и да се движи с по-висока скорост, тя става все по-малко персонализирана и губи откъм близост. Общуването става толкова лесно, че получателят знае колко малко време и мисъл се изисква от този, който изпраща съобщението. Да, вашите половин дузина най-близки приятели могат да следят как протича ваканцията ви. Но същото могат да правят и останалите 500 други "приятели". И ако вие знаете, че всички тези хора четат вашите постинги, вие може да кажете много по-малко, отколкото при други обстоятелства.

Друг очевиден недостатък е, че става по-трудно да се определи важността на различните съобщения. Когато хората с лекота могат да изпращат най-разнообразни съобщения – от това какво са закусили до въпроси относно плановете им за вечерта, много трудно е да определиш кои съобщения са наистина важни, кои изискват отговор. Претоварването с информация може да доведе някои хора от отказ да следят каквото и да е.

Това ни прави по-зависими от технологията, която подпомага комуникацията. Без софтуер, съдействащ за филтриране и организиране на информацията на базата на фактори, които смятаме за надеждни, ние сме изгубени.

Може би най-голямата промяна, настъпила с наследниците на имейла, е даването на по-голяма публичност за потребителите. В света на имейлите ти си твоето име, последвано от "dot-com." Това е всичко. В "новия" свят вие имате по-висок профил, в който влизат данни за това, което искате да споделяте и евентуално за това, което не искате.

Подобен публичен профил има своите плюсове и минуси. От една страна, подтиква хората към по-близко общуване, позволявайки им да разменят не само текстове, но и всякакъв вид лична информация. Вие знаете достатъчно за хората, с които говорите, дори преди да сте разменили и дума с тях.

Наличието на прекалено много лични данни обаче може да накара другите да избягват комуникация с вас. Ако аз искам да знам само за колко часа е насрочена срещата, не ме интересуват актуалната промяна на "статуса" ви и снимките на децата ви.

Това, което е добре да знаят за вас един вид получатели, може да не е приемливо по отношение на други.

Междувременно остава един голям въпрос: дали новите услуги спестяват време или напротив, изяждат по-голямата част от него?

Много от компаниите, предлагащи нови услуги, настояват, че те правят хората по-свободни.

Хората бяха много зависими от имейла, сега могат да използват правилния инструмент за правилната задача, коментира Джеф Типър, вицепрезидент на подразделението SharePoint в Microsoft.

Може би. Но вероятно има и друг начин да се мисли за всичко това. Може да се твърди, че тъй като разполагаме с повече начини да пращаме повече съобщения, ние губим повече време за това. Това може да ни прави по-продуктивни, но може и не. Ние се пристрастяваме към губенето на време, казваме на шефовете си, че търсим нещо, вместо просто да го направим, например. И ние без съмнение ще пилеем време в разменяне на безсмислени неща, може би за сметка на някаква по-смислена комуникация. Като това, да поговорим с някого лично.