Името на Георги Константинов е познато в Европа

Благодарение на солидния архив на немския политолог и специалист по нова българска история Щефан Апелиус в ръцете ми попадна един текст от 2003 г., позабравен вече от българската общественост.

Автор е Илия Троянов – едно от водещите имена в новата германска литература, носител на многобройни отличия, току що получил Литературния приз 2007 г. в Берлин и почетната професура на Свободния университет в столицата. През 2003 г. Троянов публикува в един от най-авторитетните европейски вестници “Франкфуртер алгемайне цайтунг” пространно есе за “българския борец за справедливост” Георги Константинов.

Сцената, с която авторът въвежда в повествованието, е характерна за “срамната действителност на днешна България” - в заседателна зала на Върховния административен съд в София редовете са заети от самоуверени, охолно изглеждащи днешни служители на МВР и бивши членове на комунистическата Държавна сигурност. Свити в ъгъла седят няколко бедно облечени възрастни хора – бивши политзатворници. Гледа се дело срещу вътрешния министър на България. Тъжител е един 70-годишен господин, който настоява за пълен достъп до архивите на тайната полиция.

Георги Константинов, пише Илия Троянов, живее в миниатюрно панелно жилище на периферията на София. Рафтовете в работната му стая са изпълнени с грижливо обработени и анализирани от него самия десетки хиляди страници копия на документи от досиетата му. До по-голямата част от архивните материали обаче, той, както и всички български гражадни, така и не е получава достъп.

Държавна сигурност дава на Георги Константинов многозначителното от нейна гледна точка оперативно име “Терориста”. С течение на годините почти всеки близък или далечен негов познат и дори роднини са вербувани за да донасят информация, която грижливо се съхранява в папките, а днес се чете като сценарий на абсурден роман. След емиграцията на Константинов на Запад, в играта се включва и КГБ – съвместно с братята си по оръжие от София чекистите го «разработват» като опасен терорист, който притежава преносимо ядрено оръжие.

Илия Троянов научава от Георги Константинов, че органите за сигурност го следят чак до 1998 г. Има основание за подозрение, че те не са се отказали от това и до днес. Бившият политзатворник се бори от шест години за пълен достъп до своето досие. Отказан му е достъп преди всичко до периода на 10-те години, които той прекарва зад решетките в България. А точно това е времето, в което е подложен на неописуем тормоз, на най-грубо потъпкване на всякакви човешки права, на изтезания – чисто физически и с психотропни препарати. Георги Константинов напуска затвора на 30 години с напълно побеляла коса.

През 1992 г. той е оправдан формално по обвиненията в «тероризъм» от 1953 г. При правителството на Иван Костов е приет закон за достъпа до архивите на ДС. Комисията обаче, която надзирава новосъздадената Дирекция на архивите, е съставена само от бивши офицери на Държавна сигурност, тъй като се е смятало, че само те разполагат с нужната професионална компетентност за тази работа. Само благодарение на изключителната си непреклонност и настойчивост, пише Илия Троянов, бившият политзатворник Константинов успява да се снабди с копия от десетки папки с документи от неговото досие. Въпросът с неговото дело пред Върховния административен съд стига чак до парламента. Министърът на вътрешните работи подигравателно привежда от трибуната цифрата от  3313 копия, които са били направени по искане на Георги Константинов. Той дава да се разбере, че човек, който е получил толкова много архивни материали и пак не дава мира, очевидно търси скандала и не може да бъде приеман сериозно. Същият министър Георги Петканов, напомня “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, е доцент по право от комунистическо време, длъжност, която не можеше да се заеме без препоръката на Държавна сигурност.

Пред Административния съд Константинов припомня решението на Конституционния съд от 1993 г., че архивите на ДС не са държавна тайна. Съгласно българското законодателство дори и най-секретните материали подлежат на обнародване след 30 години. Когато Константинов започва да изброява пред съда престъпленията на комунистическата държава, съдията го прекъсва със забележката, че не го интересува отношението на тъжителя към ДС. “Там е работата, г-н председателю, че сред нас седят убийците от Държавна сигурност”, отговаря Георги Константинов. Тази реплика, както свидетелства очевидецът Илия Троянов, не влиза в протокола на заседанието.

Административният съд отклонява жалбата на Константинов с аргумента, че тъжителят не успял да убеди съда, че в архивите наистина съществуват още данни за него. Реакцията на бившият концлагерист е горчива: “Навярно не мога да докажа на съда и това, че съм преследван политически 50 години, че съм лежал в затвора, че съм се борил срещу комунизма, може би е съмнително и дали изобщо съм съществувал.”

Есето във “Франкфуртер алгемайне цайтунг” завършва с извода, че властта в България е в ръцете на силите на миналото, които продължават да съсипват страната.

Други материали от автора може да намерите на блоговете www.de-zorata.de и www.de-zorata.de/blog

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: