Имиграцията като проява на снизхождение

Пристигаха пешком или в претъркани влакове, с малко багаж, без никакви пари. Приемаха ги, както често се приемат чужденци - неохотно. Те обаче не се плашеха, а си търсеха работа, създаваха фирми и разкриваха работни места. Днес са жители на една процъфтяваща провинция. Само дето премиерът ѝ се държи странно. Като твърди, че имиграцията вреди на страната.

Провинцията е Бавария, а чужденците са судетските немци и силезийците. Милиони се устремиха към Бавария след края на войната, там ги приеха враждебно, така както днес приемат имигрантите от Източна Европа. Тези хора допринесоха в решаваща степен за подема на Бавария.

Обаче в дните преди Бундесратът да гласува закона за имиграцията на червено-зеленото правителство, баварският премиер и кандидат на ХДС/ХСС за канцлерския пост Щойбер непрекъснато повтаряха заклинанието "нека ограничаване имиграцията".

Какъв странен подход върху глобализираната икономика. "Свидетели сме как се премахват границите пред свободното движение на стоки и капитали, а в същото време се издигат бариери пред имигрантите", констатира американската експертка Саския Сасън. Приемането на имигранти наистина струва пари - за училища, езикови курсове, социални помощи. В същото време обаче имигрантите плащат данъци и работят. Салдото е положително, се констатира в повечето икономически анализи.

Миграцията от край време е била част от икономическото развитие, включително в Германия. Между 1849 до 1939 г. 59 милиона европейци напускат родината си, 6 милиона от тях са германци. След Втората световна война обаче ФРГ се превърна в имигрантска страна, а Европа - в имигрантски континент. Една трета от германското население днес са следвоенни имигранти и техните деца. Между 1945 и 1992 година 22 милиона прогонени, бежанци, изселници и гастарбайтери се установиха във Федералната република, помогнаха за възстановяването и икономическия ѝ подем.
По-рано Германия се нуждаеше от имигранти, защото икономиката процъфтяване и имаше глад за работна ръка. Днес Германия се нуждае от чужденци, защото населението ѝ намалява. Тя се нуждае от над 60 000 готвачи, келнери, кухненски помощници. От 50 000 чистачи. От хиляди мъже и жени за гледане на възрастни и болни хора и чираци в заводите. В Саксония например има остър недостиг на лекари. Страната се нуждае и от 40 000 инженери и информатици по данни на Съюза на германските инженери. Независимо от въвеждането на зелените карти фирмите за авангардни технологии се нуждаят от инженери, програмисти и уебдизайнери.

Докато политиците разпространяват легендата, че страната разполага със собствени резерви, обикновените германци отдавна взеха нещата в свои ръце. Германски семейства, строителни фирми и ресторанти наемат чешки чистачки, полски строители и готвачи от Гана. Те идват като туристи или изобщо без виза, мнозина запълват нишите на трудовия пазар, които не привличат самите германци. Според специалистите нелегално пребиваващите чужденци в страната достигат до 1,2 милиона.

Чуждестранните специалисти идват в страната, само ако се чувстват добре дошли. Никому не идва да ум да забрани вноса на японски коли, спрямо имигрантите обаче най-често е валиден лозунгът "Да затворим границите".

Едва една трета от германците знаят, че чужденците в Германия са едва под 10 процента, повечето смятат, че те надхвърлят 30 процента. Вината за това е и на политиката. През 90-те години говореха за "новото преселение на народите", през 1992 г. Хелмут Кол заговори за опасността от "бедствено положение".

Така и не се състоя обаче преселението на народите от Изтока. Специалистите прогнозираха, че след падането на Стената между 4 и 25 милиона души ще се отправят на Запад. Между 1992 и 1999 г. във Федералната република имигрираха по-малко от 600 000 души от бившия Съветски съюз, Полша или Румъния.

По данни на МОТ имигрантите в света наброяват 150 милиона, тези хора са били принудени да избягат от родината си или да я напуснат в търсене на работа. Те съставляват точно 2,5 процента от населението в света. "Противно на разпространеното мнение останалите 97,5 процента предпочитат да живеят в родината си, вместо да емигрират", обяснява Томас Щраубхар, председател на Хамбургския архив на световната икономика. Имигрантските потоци заобикалят Европа, само 5 процента от всички имигранти се стремят към стария континент. 50 процента от имигрантите в света се отправят на Юг - към Африка, Азия или от Азия към Близкия изток.

Развиващите се и новоразвитите страни приемат повечето имигранти, а не промишлено развитите страни. В Южноафриканската република, която не може да се похвали с икономическо чудо, днес живеят до 8 милиона нелегални имигранти. 21 процента от работещите в Сингапур са чужденци. Минимум 1,5 милиона гастарбайтери работят в селското стопанство, на бензиностанциите, игрищата за голф и в старческите домове в Малайзия.

За много развиващи се страни собствените емигранти отдавна се превърнаха в банка, чиито резерви при нужда може да се използват. Паричните преводи на индийските имигранти за близките им в родината са вторият по значимост източник на валутни постъпления за бедния Юг и възлизат на 105 милиарда долара годишно. Салватор печели от емигрантите си повече пари, отколкото от износа.

По този начин се компенсират загубите от изтичането на елитни специалисти от Юга и Изтока за развития Север. Само през 1995 г. България са напуснали около 7000 учени и специалисти, които са се преселили в западните промишлено развити страни. Според специалистите по въпросите на миграцията около 1,5 милиона специалисти от развиващите се страни работят в държавите на Западна Европа, САЩ, Япония и Австралия. По данни на МОТ преселението на елитните специалисти става все по-динамично.

Елитните специалисти правят кариера в чужбина, по-малко образованите пък работят пряко сили, така че децата им да живеят по-добре. За едните съществува едва ли не глобален трудов пазар, другите отиват там, където има работа. И едните и другите помагат на себе си и на своите домакини.

По БТА