Имитирането на гръцката политика към Македония не носи нищо за България

Директорът на българския офис на Европейския съвет по външна политика Димитър Бечев оцени положително срещата между българския и македонския премиер Пламен Орешарски и Никола Груевски, като според него фактът, че България не размахва "плашилото" с ветото по пътя на македонската евроинтеграция е нещо много хубаво.

 

"Това гръцко изкушение ние да имитираме политиката на Атина, което по никакъв начин не носи нищо за българската външна политика", коментира Бечев пред БНТ.

 

В неделя Орешарски и Груевски се срещнаха в Кюстендил, като българският премиер обяви българска подкрепа за евроатлантическата перспектива на Скопие.

 

"Самият факт, че тя (срещата) се проведе, според мен е много положителна стъпка, защото знаем, че преди това малко предизборно на нас ни се беше втвърдила риториката. В този смисъл новият курс, ако можем така да го наречем, е по-скоро нещо хубаво и, ако се върнем във времето, когато ГЕРБ беше взел по-твърдата позиция, ние бяхме тук с македонски колеги организирали няколко събития, където обяснихме и на нашата аудитория, и на македонската аудитория колко вредно е това... Тонът беше различен", посочи Бечев.

България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но в края на управлението на кабинета "Борисов" стана една от страните, които отказаха даването на дата за начало на преговори с ЕС, като обяви, че няма да даде "зелена светлина" на Скопие докато не бъде подписан договор за добросъседство и не спре антибългарската кампания.

 

"Разбира се, че трябва да има условие. Ние имаме някакви легитимни искания, въпросът е в политиката много често кога и при какви обстоятелства ги представяме на масата. В рамките на преговорните глави, когато се отворят, има преговорни глави, свързани с правата на човека, с качеството на демократичните институции, там много по- . .. как да кажа, целенасочено и свързано с конкретни измерения те могат да бъдат обсъждани. А да кажем точно сега ние поставяме ред условия и без тях няма отваряне на преговорите е малко неразумно, тъй като те със или без изпълнението на нашите условия няма да бъдат отворени заради гръцката блокада. Нека до уточним исканията си. Мисля, че формулирането на изискване за договора е нещо хубаво, защото е съизмеримо като. .. измеримо е като резултат, но след това да ги операционализираме в рамките на преговорите, за да може не през медийно, така, боричкане, а в рамките на дипломатически процес да постигаме нещо от другата страна", коментира Бечев.

 

Вигенин: Договорът – основа за решаване на всички спорни въпроси

 

До момента се проведоха няколко кръга за подписването на договора, но засега от Скопие идват противоречиви сигнали. Наскоро външният министър Кристиан Вигенин съобщи, че не са провеждани преговори по време на новото правителството за договора.

 

В понеделник Вигенин посочи, че няма отказ от страна на Македония по отношение на договора.

 

"Сега, че имаме различия по някои от точките в този договор, това е факт, но затова са преговорите... Не искам да звучи като ултиматум, но македонската страна е информирана, че за нас този договор е важен", каза Вигенин.

 

Той съобщи пред БНР, че има уверение от македонска страна, че може би още в рамките на август ще има втора работна среща между двете правителства. Предстои македонската страна да отправи покана за тези преговори, тъй като те следва да се проведат на македонска територия.

 

Според него основните различия между двете страни са в три области. Едната е общата история. Втората област е свързана с член в македонската конституция, който говори за македонските малцинства в съседните страни. И третата тема на разговори е свързана с езика.

 

Министър Вигенин смята, че тези въпроси могат да бъдат решени, доколкото този договор по европейски ще регламентира отношенията между България и Македония.

 

Той ще постави началото на решаването на всички спорни въпроси и ще отпуши преговорите по присъединяването на Македония към ЕС.

 

Историята и историците

 

Бечев коментира от своя страна и призивите историята да бъде оставена на историците.

 

"Звучи много добре, но като имаме предвид какви са историците и у нас, и там, виждаме, че тяхната единствена задача е да очернят другата страна... Видяхме вчера как в Кюстендил излязоха шпицкомандите на Ангел Джамбазки, които търсят да извлекат дивиденти само поради факта, че нашето ВМРО показва, че пада в проучването на общественото мнение. Така че винаги ще има и от наша страна, и от другата страна хора, които искат да използват историята с цел извличане на най-такива евтини политически ползи.", посочи той.

 

Вигенин от своя страна коментира, че македонската страна "може да строи паметници, може да отчита герои, които ние считаме за български и за македонски".

 

"И затова говорим за обща история. Просто не бива да отрича някои исторически реалности. Разбираме, че това е чувствителен въпрос. Той е чувствителен и за Македония, чувствителен е и за България. Така че двете страни, ако искат да градят заедно европейско бъдеще, ще трябва да направят някои компромиси по отношение на разбирането за историята", каза още Вигенин.

 

По темата в понеделник се включи и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви пред БНР, че "Македония трябва да живее с настоящето, а не с фалшивото минало".

 

"Ние искаме, и те много трудно ще го признаят, че ние имаме общи празници. Заедно да честваме общи исторически дати – Илинденското въстание, Денят на славянската писменост. Това искаме ние, а те не могат да подпишат. Искаме заедно да честваме и годишнината от смъртта на Гоце Делчев. Те твърдят, че той е македонец, но ние изваждаме исторически факти, че той е българин.

 

Историята не е локална наука, тя е международна наука. Намерете един световен учен, който да каже, че Илинденското въстание е вдигнато от македонци. Напротив - всички западни вестници, средно-европейски, руски - пишат, че българите са се вдигнали на въстание", заяви Димитров.

 

Лошата бизнес среда в Македония проблем за България

 

Бечев коментира още, че има "един по-генерален проблем, който засяга България и Македония“.

 

"Не двустранните им отношения, а лошата бизнес среда в Македония. И както често сме казвали, проблемът на правителството на Груевски не е, че е антибългарско, а че е всъщност шуробаджанашко. Тук си говорим за проблемите на българските назначения, но в Македония шеф на службите е братовчедът на Груевски. Само това ще ви дам като факт. Виждате общите проблеми", каза Бечев.

 

"В България все пак видяхме как с обществено вдигане успяхме някак си да обърнем нещата донякъде. Така че в Македония има този проблем - окупирането на всички постове, всички ниши в икономиката от един кръг, което не създава добра бизнес среда. Тази политика, която трябва да докара българските инвеститори, трябва да докара всякакви инвеститори. Македония дори в периода преди 2008, когато имаше икономически ръст в региона, изоставаше. И докато там не се отворят нещата, докато тази затлачена ситуация не свърши, няма и как да видим . . . А мисълта ми е всъщност, че евроинтеграцията е пътят, по който това ще стане, и България трябва да помогне на Македония да излезе от тази патова ситуация, да тръгне по пътя на демократичното развитие и да се отвори икономиката", каза още той.