"Относително e какво значи позабравена личност. Някои герои са съкровени за дадено селище, за дадена фамилия. Те ги почитат, но не са толкова популярни в национален мащаб или дори в регионален", каза през април в интервю за Mediapool историкът доц. Атанас Шопов.

Няколко пъти в годината неизменно си припомняме голяма част от видните личности в българската история. Денят на народните будители е един от тях. Въпреки това, делата на някои дейци остават на заден план.

Затова пред Mediapool историкът и експерт по Българско възраждане проф. Вера Бонева разказа не само за историята на Деня на народните будители и връзката на празника с духовните дейци, но припомни делото на някои видни личности от българската история.

Още по темата

Монахът изобретател и митрополитът, въоръжавал опълченците: Духовниците, превърнали се в будители

31.10.2026 09:00 Радослав Александров

Сред тях е видният български лекар Димитър Павлович (1834-1911).

Лекар, но без болница

"Покрай първи ноември често забравяме да поговорим за хора от нашата интелигенция, които са извън средите на хуманитарните науки. Димитър Павлович завършва медицина с отличие във Виена. Той е син на един от най-влиятелните книжовници от второто поколение възрожденци", казва проф. Вера Бонева.

Христаки Павлович е от Дупница и се мести да живее в Свищов. Той е автор на първия учебник по българска история, наречен "Царственик". Учебникът е създаден за нуждите свищовското училище през 1844 г.

По думите на проф. Вера Бонева има твърдения, че историята на Христаки Павлович е като печатна версия на Паисиевата история, но това не е в пълна степен така.

"Царственикът" е редуцирана, адаптирана за нуждите на образованието история, в която са ползвани и източници различни от тези в Паисиевата", казва историкът.

Христаки Павлович умира през 1848 г. и така част от издръжката за двамата му синове – Димитър и Николай поема д-р Петър Берон.

Николай става известен художник и завършва в Мюнхен, докато Димитър Павлович следва медицина във Виена.

"След като приключва образованието си, Димитър Павлович се връща в България, но се оказва, че няма къде да работи като лекар, защото тогава няма болници. Затова започва да работи като учител в Стара Загора. От 1864 до 1867 г. преподава природни науки в Старозагорското класно училище. Той организира и аптека в града, а по-късно се завръща в Свищов, където започва да практикува лекарската си професия", казва проф. Вера Бонева.

"След Освобождението Димитър Павлович временно живее и работи в Свищов, а след това е сред ръководителите и основателите на Александровска болница в София.

"Когато се установява в столицата, той временно е председател на Българския лекарски съюз. Павлович е един от най-авторитетните лекари след Освобождението. Той продължава лекарската си практика буквално до смъртта си през 1911 година. Димитър Павлович има сериозен принос за развитието на медицината чрез своите значими научни публикации", разказва историкът.

Бащата на българското книгоиздаване

Националната награда за принос в книжовната култура, която се връчва всяка година в дните около 24 май, носи името на Христо Г. Данов (1828-1911). Име, което се споменава често, но сякаш знаем твърде малко за него.

"Христо Г. Данов  е  сред първите книгоиздатели в България и вероятно най-успешният за времето си. Данов е най-големия книгоиздател в България още преди Освобождението. Къщата на Христо Г. Данов е превърната в музей на книгопечатането. Той е роден в Клисура през 1828 г. и в началото на кариерата си е учител. Още през 1855 г. създава първото си издание, което е едно малко календарче. След това през 1857 г. учредява в Пловдив своето търговско дружество за книгопечатане. За две десетилетия до Освобождението той отпечатва над 130 оригинални учебници за българското училище и още стотици преводни художествени произведения", разказва проф. Бонева.

Христо Г. Данов поддържа периодични списания и продължава своята печатарска дейност и след Освобождението. По думите на проф. Бонева, се смята, че е издал над 1000 заглавия.

"Данов има книжарници в Пловдив, Русе и Велес, но книгите си печата във Виена, тъй като има много строга цензура преди Освобождението по българските земи почти никой българин не получава правото да създаде печатница. Всяка книга се носи във Виена, където се печата, след това по Дунава се доставя до Русе, от Русе се разпространява из страната", допълва проф. Бонева.

Според нея това е колосално дело. Книжарницата на Данов в Пловдив е била в хан в центъра на Пловдив, който е бил съборен в началото на ХХ век. Мястото е било своеобразен офис на новобългарското образование и в него са идвали кандидати за учители, представители на общини, които търсят учебници и учители, организирали са се различни образователни форуми.

"Тази книжарница е била наречена "Министерство на образованието", тъй като е била разпознаваемо средище на цялата училищна мрежа, особено през 70-те години на ХIX век. Като книжовник Христо Данов показва, че книгата може да бъде и търговски продукт, и качествено направена", казва проф. Бонева.

По думите ѝ Данов е бил фокусиран върху учебното дело. Печатал е различни пълноцветни карти и глобуси.

Данов е бил харизматична личност и е успявал да съчетава в себе си профилите на интелектуалец и търговец. Той има огромен принос за развитието на българската култура. 

"Данов умира през 1911 г., а в Пловдив е бил жива легенда. В последните му дни, когато се е оттеглил от обществена и от стопанска дейност, са ходили при него за различни съвети. Той е бил будител във всички аспекти на думата", изтква проф. Бонева.

Тя отбеляза, че наследниците му също са отдадени на различни обществени каузи, като дори даряват къщата на Христо Г. Данов на община Пловдив, за да може да остане средище на култура.

Основоположникът на българския театър

Христо Г. Данов безспорно е един от най-важните български културни дейци. В този списък се включва и Добри Войников (1833-1878), който и до днес е известен най-вече със своята пиеса "Криворазбраната цивилизация".

"Това определено е най-запомнящата се негова творба. Тя е написана за неговата театрална трупа, която той създава по време на емигрантския си период в Браила и която се играе от неговия театър. Добри Войников е основател не само на драматургията като литература, но и на театралното дело в България в епоха, когато е нямало зали и професионални актьори, но театърът е бил място за възпитание на родолюбиви чувства", казва проф. Бонева.

"Криворазбраната цивилизация" остава изключително актуална и днес и може да се приложи и към нашето съвремие. Нейният създател има още редица пиеси в творческата си биография.

"Войников е роден в Шумен през 1833 г. Той е френски възпитаник и завършва френския колеж в Цариград. Войников също е автор на учебник по история, както Христаки Павлович. Това е сравнително малко известен факт. Учебникът на Добри Войников, създаден за нуждите на шуменското училище, е сред най-използваните учебници за българска история в Късното възраждане също като този на Христаки Павлович за ранното. Учебникът на Войников е написан много четивно, много приятно за децата. Той създава и първата христоматия за нуждите на образованието по литература, като превежда аналогичния френски вариант и включва и български произведения на български автори", разказва проф. Бонева. Тази важна книга носи заглавието "Ръководство по словесност".

Книгите на Добри Войников са били сред най-важните и качествените произведения сред българските земи. Като емигрант Войников се включва и в революционното движение. В Браила той издава вестник "Дунавска зора" (1867-1870).

"Около този вестник се събират радикалните дейци в Браила и много от статиите му показват едно много ясно революционно мислене и представа, че българският национален въпрос в крайна сметка ще се реши с оръжие", разказва историкът.

Тя допълва, че  Войников участва и в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и помага на руските военни части като преводач. Войников не умира на фронта, а в първите дни след Освобождението заради крехкото си здраве. Тогава той е бил директор на сиропиталище във Велико Търново, но умира от тиф през първите дни на март 1878 г.  

Добри Войников прави нещо революционно за българския театър, след като за първи път в негова пиеса участват жени. Пиесата е поставена в емиграция, но в онзи период на Балканите още не е било разпространено жени да участват в постановки. Освен това е бил учител по музика, като е давал уроци по цигулка.

Според професор Бонева тези личности изобщо не са забравени, особено в академичните среди. Според нея обаче с малко повече усилия на обществото, тяхното дело може да бъде припомняно много по-често.

По думите ѝ и в миналото, и днес, понятието будител има тесен и широк смисъл.

"В тесния смисъл на думата будителите са историческите личности от XVIII и XIX век, допринесли за културната, образователната и политическата модернизация на България. В тази дефиниция се включват реално и всички наши революционери, голяма част от които се подвизават и на книжовното, и на революционното поприще. Нашите възрожденци са комплексни личности, което показва, че не бива да разграничаваме особено направленията на освободителното движение", казва проф. Бонева.

Според нея широкият смисъл на понятието се отнася за видни личности след Втората световна война, а и за съвременници. Това са хората, които работят в сферата на просветата и културата, а и не само, и продължават да допринасят чрез своята отдаденост за общото благо.