Импотентна актуализация

Надали финансист, държащ на добрата си подготовка, би искал да изпълнява бюджет на Симеон Дянков. Затова и първоначалното желание на Орешарски да направи актуализация на бюджета изглеждаше целесъобразно, до момента в който не се чуха аргументите. Ако имахме предложение за ясна програма и съответно програмно бюджетиране, щяхме да имаме политика, "облечена“ в числа.

Честно е да признаем, че бюджетът на Дянков означава да се оставят неразплатени плащания до края на годината и да се продължи тайното вземане на дълг, което е видно от емисионния календар. Само през май, юни, юли и август са взети около 300 милиона. През последните години това се случваше всеки месец. Сега с новия кредит просто ще се легитимира това, което досега се правеше извън Закона за Държавния бюджет. 

Актуализацията, която ни се предлага днес, е безсмислена. Тя нито променя философията на Дянковия бюджет, нито води до по-добра услуга за българските граждани, нито указва политика, макар и краткосрочна.

Не се вижда и елементарен опит за борба с контрабандата и измамите

Няма и елементарен опит за борба с контрабандата и измамите, с което БСП ни проглушиха ушите преди изборите. Това се вижда с просто око, защото не е предвидено никакво увеличение на приходите от борбата с каналите, които източват непрекъснато икономиката ни.

Дори за оставащите месеци, ако някой има намерение да води война с контрабандата, само от акцизи и ДДС на горива и цигари, можеха да влязат над 400 милиона в хазната за тази година.

Държавният бюджет е политика, а нямаме нов шеф на Агенция "Митници", може би от страх, че пак ще случат на някой бивш служител на ВИС или на СИК. Старият лежи болен, но два пъти по-болна е системата, проядена от корупция, което очевидно Орешарски няма намерение да променя. Ако имаше дори намек за подобно мислене, в актуализацията на бюджета можехме да забележим подготовката за смяна на вида на бандеролите, като една от стъпките за борба с контрабандата.

Не можеш да промениш политиката, ако имаш сериозно намерение за това, без да премахнеш единната сметка, която вкара хаос в отчетността, както на фирмите, така и в НАП, а на всичко отгоре е и противоконституционна. Бизнесът сериозно се интересува от ясна политика за разплащане с частния сектор и на този въпрос отговор няма. Когато страната е в криза, си длъжен да демонстрираш как се правят обществени поръчки, без да са наредени и как се разплащат в срок изпълнените. С каква скорост ще се възстановява ДДС и наистина ли някой смята да намалява административната тежест? 

Това е истинският отговор, който бизнесът очаква, а не да се правят гръмки декларации, че рекетът от времето на Борисов си е отишъл. Стопанските субекти изнемогват и са им нужни действия, а не думи.

Все пак актуализираният бюджет можеше да има някакъв смисъл, ако в него са записани две важни преходни разпоредби, а именно, че няма да имат достъп до публични средства (общински, държавни и европейски) офшорните фирми и български юридически лица с офшорен капитал. Нужна е и промяната на редица закони за ограничаване на същите за достъп до процедури, какъвто примерно е казусът с пенсионен фонд "Доверие“, за да не стигаме до комичната ситуация президентът на Републиката да се обръща към партиите в парламента за изясняване на това кой е реалният купувач.

Втората би била, ако започне плащане на осигуровките на служителите от МВР и МО, както и държавните служители, което за бюджета ще се окаже допълнителен разход, и внасянето им в пенсионната ни система. Последното е ясен знак за старт на реформа.

Воля да издържат скандиранията под прозорците, но не и да правят реформа

Актуализацията е пълна безсмислица, но какви очаквания да имаме? Единствено ще видим дали президентът ще наложи вето, което вероятно е без значение, защото актуализацията ще се приеме, за да потвърди сегашната тройна коалиция - БСП, ДПС и "Атака". В предизборен многоглас всички искаха повече пари за образование и здравеопазване, но такова нещо в актуализацията няма. Парите за МВР също не са пипнати, може би с основание, като виждаме какво става по улиците на големите градове – страхът е по-силен от разума.

Ако в кабинета имаше наистина смели мъже, нямаше да демонстрират воля на тема колко дълго могат да издържат на скандиранията под прозорците, а дали могат да проведат смели реформи дори в тази обстановка.

Това е импотентна актуализация, която не променя нито по дух, нито по съдържание Държавния бюджет на Дянков, защото в нея няма инвестиция в промени, а само увеличение на разходи и дълг. Въпреки добрите макропоказатели, инвеститорите ще оценят политическия риск, а той със сигурност е висок. Затова и всички скъпи емисии на дълг допълнително увеличават  дефицита, защото растат и разходите по лихвите им. 

Та едно е ясно – продължава се политиката на задлъжняване и липсата на визия за управление на страната. Това е бягство от отговорност в рамките на кризата и гарантира още по-устойчива бедност. Предложението на Орешарски дава много сериозен аргумент на всички, които искаме оставка на правителството веднага, защото обратният аргумент, ако помните, беше, че в сведващите месеци все пак има някои много важни неща, които кабинетът трябва да свърши. Ако актуализацията е едно от тези неща, ме е страх да си помисля какви ще са останалите.