Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

“In memoriam: Aleksander Litvinenko”

187 коментара

“- Ето тук го погребахме... беше студено, валеше...

Бащата на Литвиненко млъква и с мъка сдържа напиращите сълзи. После добавя:

- Убиха го. Дългата ръка на Путин го настигна.

И Путин в кадър: Литвиненко за съжаление не е Лазар.

На 15 и на 17 януари 2007 г., в най- гледаното време по държавния канал 2 на холандската телевизия бе излъчен документалният филм на Маша Новикова и Йос де Пютер: “In memoriam: Aleksander Litvinenko”. 

Едно своеобразно, зловещо продължение на предишния им филм ”Пътят към Кремъл”, излъчен през март 2004 г. по същата програма.

Защо зловещо продължение? Защото в “Пътя към Кремъл” са представени безспорни доказателства за участието на руските спецслужби (ФСБ/КГБ) в чудовищно престъпление – взривяването на жилищни блокове със спящи хора - жени, деца, старци. Блоковете са взривени в Москва и в други градове в Русия, за да има Путин предлог да наруши мирното споразумение, сключено от предшественика му и да започне втората чеченска война.

Главни изобличители на режима на Путин в този филм от 2004 са двама души: Анна Политковская и Александър Литвиненко.

И двамата вече не са между живите.

“Много съм преживял -  споделя Ахмед Закаев - изгубил съм почти всичките си близки хора в двете чеченски войни, но смъртта на Аня ме потресе. От  две години я убеждавах да напусне Русия, казвах ѝ, че тя вече е много повече от журналист, че ще помогне много, ако остане жива, ако пътува и разказва за това, което знае.

Но не, тя не поиска. “Аз съм журналист и оставам журналист”. А ми призна, че ужасно, до смърт се страхува. И сега аз не мога да престана да си представям тази крехка, слаба жена, изправена пред дулото на убиеца си и какво е изпитвала в онзи момент.”

Законът за извънсъдебна разправа

“Изобщо не ме интересува точно кой кагебист го е убил - казва Буковски – не ме интересува, защото аз знам кой е наредил убийствата. И всички знаят. Та нали през юли руският парламент прие специален закон, който позволява на президента да използва своите спецчасти за унищожаване на враговете, на екстремистите, както те ги наричат и вътре в Русия, и зад граница. И Путин подписа този закон на 27 юли. И веднага след това се изправи министърът на отбраната Сергей Иванов и каза, че списъците с враговете са вече готови. Те съвсем открито го заявиха. И ето, първите жертви паднаха. И аз ви уверявам- това не са последните.”

Интервютата с бащата на Литвиненко – Валтер Литвиненко, с Владимир Буковски, с Ахмед Закаев, с руския режисьор Андрей Некрасов, с Александър Голдфарб, кадрите от BBC, свързани с последните дни на Литвиненко и заснетите през март 2004 г. интервюта на убитите вече Анна Политковская и Александър Литвиненко рисуват смътния, но осезаем като тежка мъгла с отровни изпарения образ на Системата, възстановена от Путин.

“Заплашваха го през цялото време - казва Буковски.- Бил съм свидетел многократно. Звъни телефона и му казват, директно от Москва: “Ти какво си въобразяваш? Че си в безопасност? Припомни си Троцки!””

“Случвало се е – продължава Буковски  - разхождаме се, синчето му е с него, пролет е, птички пеят, грее слънце и изведнъж звъни телефонът. През цялото време го заплашваха.”

Филмът рисува портрета на един човек, който заплаща с живота си смелостта да се разбунтува срещу системата, открито да откаже да изпълнява престъпни заповеди и да посвети останалата част от живота си на разгласяването на истината за ФСБ.

Те ми казаха: ”Ние изобщо няма да разговаряме с теб, ще те убием и теб, ще убием и 6-годишния ти син. Ти предаде системата, а това ние не прощаваме.”

Александър Литвиненко постепенно осъзнава, че е попаднал не в организация, която се бори с престъпността, а в банда и че единствената разлика между офицерите от ФСБ и истинските бандити е само една - че неговите началници са по-могъщи и разполагат с власт, каквато обикновените престъпници нямат. Но картината става все по-мрачна, краските се сгъстяват.

“Той беше открито, честно момче. Беше неспособен да се преструва  - твърди Буковски.- Изчете на един дъх документите, които бях фотокопирал през 1992 в  Москва и ми позвъни в 4 сутринта:

- Какво излиза? – питаше ме той - че КГБ винаги е била терористична организация?! Той беше в шок. Няколко месеца говореше само за това.”

И Буковски се засмива тъжно.

Бяхме патриотично възпитавани, гледахме Щирлиц

“Вие как реагирахте, когато Саша ви каза, че от армията са го взели в КГБ?” -  пита Маша Новикова бащата на Литвиненко.

Валтер Литвиненко е откровен : “Как? Та ние се гордеехме! Иди - казвам му - и служи добре, лови престъпниците! –И признава чистосърдечно: - Ние сме патриотично възпитавани, гледали сме Щирлиц. Саша беше спортист, петобоец, дядо му е летец, възпитаваше го строго, по военному.

И в началото и той се гордееше. После замина за Чечения и като се върна, се беше умълчал. Изведнъж притихна.”

“Първият голям шок беше Чечения - разказва Александър Литвиненко през 2004.- Бил съм във всички горещи точки, но ситуацията в Чечения е неописуема. 18-годишни войничета ми умираха в ръцете. От нашия курс бяхме 25 души - половината не са живи. Обажда ми се моян приятел Серьожа, 4 години воюва в Чечения, зачислиха го там, жена му го напусна. Питам го: Серьожа, как си? А той ми разказва, че живее на палатка, че са му закачили медал, но че не притежава нищо друго освен един куфар, това е всичко, което притежава – един куфар. Казвам:- Серьожа, но как така? А той ми отговаря: Саша, аз съм жив, разбираш ли, жив - имам ръце, очи, крака. Психически не съм добре, но съм жив.”

По-нататък Литвинко продължава: “В Чечения, през всичкото време, за което бях там не дойде нито един лидер, нито един политик да ни обясни какво търсим там, защо воюваме, какво защитаваме и срещу кого се бием. Веднъж разпитвах едно 15-годишно момче. И му казвам: защо си отишъл при бандитите да се биеш, защо не ходиш на училище, защо не учиш? А момчето ми казва - аз не искам война, но ние целият клас отидохме на фронта.”

За Литвиненко това е шок. Та нали те са учили как през войната цели класове са заминавали на фронта да воюват с фашистите. Не може цял един клас да са бандити, не може цял народ да бъде обвиняван в тероризъм. И ако цели класове воюват с тях, тогава какви са те самите.

“Тогава ми стана ясно - казва Литвиненко - че Русия никога не може да спечели тази война.”

Бунтът срещу системата

Думи на Литвиненко:

“По това време вече знаех, че ФСБ убива хора без съд и присъда. Но е едно е да знаеш, че колегите ти се занимават с убийства, а друго е сам да получиш заповед, сам да започнеш да убиваш. Първия път просто не изпълних заповедта – мълчаливо, тихо. Когато започнаха да настояват, казах открито, че няма да убивам, че не мога. Но по това време вече бях разбрал, че е ужасно трудно да изляза от бандата, в която от наивност и героични момчешки представи бях попаднал.

И тогава свиках своите подчинени и разговарях с тях. Казах им откровено: имаме 3 пътя. Първият е да станем убийци. И тогава, - казах - момчета, нямаме път назад. Разбира се, ще живеем богато, ще убиваме в интерес на началството, а началството ще ни разрешава да убиваме в свой интерес. Ще имаме пари, при това много пари. Но ще станем убийци и път назад за нас няма да има.

Вторият път е да не изпълняваме заповедите, да не убиваме и може би ще ни разформироват и разпръснат по подразделенията.

И третият път е да въстанем открито, а това е все едно да затъкнем амбразурата на оръдието с гърди. Знам, че да въстанеш срещу системата е равнозначно на смърт. Какво ще стане с нас, не знам, но трябва да решим какво да правим. Няколко месеца мислихме. И решихме да се противопоставим открито: отидохме в прокуратурата и подадохме заявление, че ни дават престъпни заповеди, свикахме пресконференция.”

Във филма на Маша Новикова и Йос де Пютер Литвиненко показва записи от видеокасети. На едната се вижда ясно съдебното заседание, на което съдията го оправдава по всички скалъпени обвинения и в момента, в който Литвиненко чува думите – “свободен сте”, в залата нахлуват маскирани спецчасти на ФСБ и го арестуват отново. Дават му да разбере, че те са над закона, че той е престъпил най-важното правило в престъпния свят на руските спецслужби: да мълчи, да не разгласява какви ги вършат там.

Съдията гледа изумено, единственото, което успява да каже е, че в 40- годишната си практика за пръв път вижда такова нещо - маскирани да нахлуят в съда и да арестуват току-що оправдан човек.

Все пак, очевидно далеч не всички, които служат в престъпната организация КГБ/ФСБ са престъпници. Колеги предупреждават Литвиненко, че ако не избяга, рискува живота си и му помагат да напусне Русия с фалшив паспорт, самите те рискувайки.

За убийците, обаче, границите никога не са били особена пречка.

Държавни тайни

Литвиненко не е шпионин, той никога не е работил в разузнаването, той се е борил с организираната престъпност и с корупцията. И тайните, които той разкрива не са от значение за чуждите разузнавания, а за руското общество – защото организираната престъпност и корупцията в Русия е дълбоко срасната с държавните структури, с властта. И са... държавна тайна. Тези “държавни” тайни разкриваха Литвиненко, Политковская и хвърления в затвора Трепашкин, тези държавни тайни - за престъпния характер на спецслужбите разкриват още десетки смели руски журналисти, десетки от тях вече не между живите.

“Припомни си Троцки” - казвали на Литвиненко. Анна Политковская бе застреляна на рождения ден на Путин. Георги Марков е убит на рождения ден на Тодор Живков.

“Те ги обичат тези символики” - казва Буковски, без да крие презрението си.

анкета

Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!

Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

187 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. reakzioner
    #189

    PKO: zws; WSK, MÖsz

  2. Бино...
    #188

    ...къл!

  3. eho
    #187

    po-poleka, s megalomanskite komplexi,kretenino

  4. Umko
    #186

    вече са маргинализира тотално.

  5. 28, Dragan Tsankov av.
    #185

    Nie plashtame na gotzetata v Bulgaria.

  6. пут...
    #184

    ...ката майна, бе, червен скот!

  7. J.V.S.
    #183

    ДОСТА ЖАЛКА СТАТИЙКА НА АВТОРКАТА ФАКТА ЧЕ ЦИТИРА ЕДИН ЯРАК ТЕРОРИСТ КАКЪВТО Е ЗАКАЕВ Е МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН ГОРАК ПЛАЧ ЗА БАНДА ПРЕДАТЕЛИ-НАВСЯКАДЕ ПО СВЕТА ТЕ БИВАТ НАКАЭВАНИ-НАКАЭВА ГИ И НА ЭАПАД

  8. reakzioner
    #182

    Pak si nablegnal na formata, a sadarzanieto si zabravil!

  9. ШАТЕВ
    #181

    Не ви ли омръзна темата,утре ще има друга

  10. Ценител 3
    #180

    "Филмът "In memoriam Al.Litvinenko" и докфилмът от 2004 "Пътят към Кремъл" могат да се гледат като видео стрийм ето тук:http://www.vpro.nl/programma/tegenlicht/afleveringen/32655236/И двата са впечатляващи, а особено старият съдържа уникални кадри. Филмите са с холандски субтитри, но по-голямата част от оригиналния звук е на руски или английски. Гледат се с RealPlayer."

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.