In memoriam Малина Томова

След кратко боледуване ни напусна поетесата и драматург, редакторът и издателят Малина Томова.

Малина Томова е родена през 1950 г. в Пловдив. Тя е един от основателите на Сдружението на българските писатели, редактор на „Литературен вестник” и собственик на впечатляващото с литературния си вкус издателство „Стигмати”.

Автор е на стихосбирките "Душа" (1978), "Ежелюбов" (1987), "Стигмати. Книга на познанието" (1994), на сценария на игралния филм "Гори, гори, огънче", който получава Награда на кинокритиката (1994) и на документалния филм "Василица" (1996). Стиховете ѝ са преведени на английски, испански, руски и унгарски езици. Неин съпруг е поетът Иван Цанев.

"Душата ми е бодра, гола, беззащитна/ като дете в корито."*

Беше споделила поетесата, без която днес осиротяват трите ѝ деца, издателство „Стигмати”, "Литературен вестник" и българската поезия и драматургия.

Заради  "Гори, гори огънче" – филм, който разказва за насилието над помаците през 60-те и 70-те години, за смяната на имената им, за милиционерската забрана да носят традиционното си облекло, за комунистическите престъпления, върху нея се беше изсипала режисирана атака, организирана по образец като в ония времена, за които филмът разказва и които явно никога не са си отивали. Мерзавците си бяха позволили дори да  я заплашват.

"Дланите които трябва от днес да съхранят/ огънчето крехко от твоя дъх разпалено/ то трябва да гори/ трябва да гори", написа в нейна памет поетът, приятелят и колегата ѝ от "Литературен вестник” Едвин Сугарев на сайта си.

Да, нека гори огънчето, запалено от тази крехка жена, и дано свести и опомни тези, които се водят по ума на престъпниците и оправдават насилието. Дано спасят душите си, преди да е станало късно.

Почивай в мир, мила Малина! Поклон пред светлата ти памет!

Поклонението ще се извърши днес, на 20 септември от 11 часа в църквата "Архангел Михаил" в Пловдив.

*Из "Орехотрошачка"

Такива изтънчени времена!/ За чупене със зъби дума да не става./ И камъкът не си тежи на мястото,/ излезе май от употреба сечивото,/ с което сме трошили орехи/ през първобитното си детство.

Дойде на смяна хитрата играчка —/ орехотрошачка,/ приятелка на глезени съпруги./ За кестените във горящото огнище/ протяга всеки чуждата ръка,/ пълзят обмислени студени ходове/ към всяко простодушие тайнство.

Ох, неусетно стана толкова заплетено / и обиколно, скришно, подло, ох,/ пълзят край мене паяшки съчувствия,/ сълзата ми безпомощна/ оплитат в сложените си мрежи./


С лисичи стъпки клюката ме дебне/ край изворчето изповедно./ Смеха си да не смея да разсипя — / тъй откровено, звънко лакомство/ за всички човки завистливи!/


Какво, да се укрия злобно във черупката?/ — Душата ми е бодра, гола, беззащитна/ като дете в корито.

Още от

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?