Индустриални и развиващи се страни се разминаха за борбата с промените в климата

Лидерите на индустриалните и на развиващите се страни по всичко изглежда няма да стигнат до компромис по въпросите на борбата с глобалното затопляне на срещата си в италианския град Акуила.

В сряда лидерите на осемте най-развити индустриални държави одобриха прага от 2 градуса по Целзий за увеличение на глобалната температура и взеха решение за намаляване на парниковите емисии в своите страни с 80 процента до 2050 година.

Както съобщава Би Би Си обаче, включилите се в четвъртък в срещата представители на развиващите се икономики не са склонни да приемат приетите от "осмицата" норми.

В Акуила в четвъртък се срещат ръководителите от Г-8 (Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, САЩ и Русия) и Г-5 (Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Република Южна Африка) плюс поканената специално делегация на Египет.

Борбата с глобалното затопляне е един от основните въпроси на срещата в Акуила, но по всичко изглежда съществуват сериозни разминавания както по целта, така и по механизмите за нейното постигане. Страните, участващи в срещата, произвеждат 80 % от парниковите газове.

Особено тежки се очертават преговорите с Китай и Индия. Според Индия развиващите се страни първо искат да видят плановете на богатите държави за финансова подкрепа в справянето с наводненията, повишаването на морското равнище и други, породени от глобалното затопляне, бедствия.

Освен това Индия настоява индустриялните страни да извършат по-сериозни съкращения на парниковите газове в по-кратък период до 2020 година.

Групата на осемте най-развити икономики не отиде достатъчно далеч в установяването на целите за справяне с климатичните промени, заяви генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.

Според него 2050 година е твърде далечна цел и предвижданото от Г-8 съкращаване на парниковите газове трябва да бъде направено в по-кратки срокове.

"Решенията, които те взеха, са недостатъчни", каза генералният секретар и добави, че това е политически и морален императив и историческа отговорност за бъдещето на човечеството, дори за бъдещето на планетата Земя.