Индустриалният капитал има 8 изисквания към бъдещия купувач на БФБ

Осем важни изисквания при подготовката на проект за стратегия за приватизация Българската фондова борса, представи Асоциацията на индустриалния капитал в разпространена в петък позиция по раздържавяването на дружеството.

За продажбата на фондовата борса се говори все повече в последните месеци в резултат на проявения интерес към българския капиталов пазар от страна на големи оператори като Дойче бьорзе, Атинската и Варшавската борси. С тях бяха водени разговори за намеренията им към БФБ, но Министерството на финансите, което държи 43 на сто от акциите на дружеството, тепърва трябва да изработи процедурата, по която ще се избира евентуалният бъдещ собственик на нейния дял. Останалият капитал е преобладаващо на банки и финансови посредници и малка част – на частни лица.

Според индустриалците при продажбата на държавния дял трябва да се търси не просто най-добрата цена, а да се привлече стратегически партньор, който да развие дружеството, чиято капитализация към 15 февруари 2007 г. надхвърля 18 млрд. лв.

Най-успешната интеграция на борсата ще се постигне при запазване на сравнително независим пазар, който обаче се подпомогне от нови технологии и ноу-хау, а новият собственик да осигури по-добра видимост на българския финансов пазар пред чуждите инвеститори. По този начин трансферът на капитали към нашия и съответно към чуждите пазари ще поевтинее и технически ще се обезпечи, смятат от асоциацията.

Независимо от възможните варианти по процедурата за продажба на държавния дял, инвестиционната общност в България очаква да бъдат избрани такива критерии за избор на кандидат, които да осигурят най-добри предимства за пазара в дългосрочен план, се посочва в съобщението.

Едно от изискванията към кандидат-купувачите трябва да е наличието на собствени платформи за търговия с акции и с деривати. С новите тенденции в развитието на капиталовите пазари, нуждата от търговски платформи с голям капацитет и максимална скорост на изпълнение на сделките, се налага като неотменимо условие, смятат от организацията. От там акцентират върху бурното развитие на тенденцията за алгоритмичната търговия, която се извършва от компютри, а не от хора. В някои от основните пазара по света над 50% от поръчките се генерират от компютри. Най-лесният и евтин начин за българската борса да предложи тези свръхмодерни технологии е, като ги получи от партньор, с когото споделя една и съща платформа.

Ключов елемент за развитието на по-малките борси е лесният достъп от чужбина (роуминг ефект) за международни членове, затова индустриалците препоръчват присъединяване към партньор с широка мрежа за привличане на нови играчи.

Сред другите изисквания са годишният оборот и пазарната капитализация на бъдещия купувач да са поне по 500 млрд. евро, защото при обединяване с голям партньор, за БФБ ще е сравнително много по-лесно да се „впише” в имиджа на по-големия оператор и да привлече част от големите играчи и в своята орбита. Инвеститорите смятат още, че членове на кандидатите да са поне 10 от 20-те най-големите инвестиционни банки в света. Претендентите трябва да гарантират самостоятелното развитие на борсата в София, повишаване ликвидността и поевтиняване на услугите на местния пазар, посочват асоциацията. Последната ѝ претенция е създаване на ефективен клиринг и управление на риска.

За 2007 г. се прогнозира запазване на положителните тенденции на БФБ. Значителен ръст се очаква в развитието на колективните инвестиционни схеми и дружествата със специална инвестиционна цел, които към момента управляват близо 780 млн. лв. Това е увеличение от 3,43 пъти в сравнение с края на 2005 година. Активите, концентрирани в пенсионните фондове са достигнали 1,53 млрд. лв., което представлява стабилен годишен ръст от 37%.

След либерализирането на инвестиционния режим на пенсионните фондове се очаква повишаване на техния интерес към борсови операции, посочват от Асоциацията на индустриалния капитал. Успешните първични публични предлагания на ценни книжа през 2006 гл предвещават развитие и на този сектор от пазара.