Индустриалци и синдикати са притеснени от Зелената сделка на ЕС

Смятат, че България ще е най-засегната от мерките, искат социален фонд за прехода

Представителите на Икономическия и социален съвет представиха мнението си по Зеления пак, сн. БГНЕС

Икономическият и социален съвет (ИСС), обединяващ българските бизнес и синдикални организации, изрази "предпазлив оптимизъм по отношение на идеята, че възстановяването може да се извърши изключително в рамките на Европейския зелен пакт" и смята, че са възможни изкривявания на политиките, от които България ще е най-потърпевша в Евросъюза. Съветът представи  в понеделник пред журналисти становището си по Зелената сделка на ЕС, но която се разчита да трансформира и възроди икономиката. В момента се съгласува европейското законодателството за постигане на обявените от ЕК цели за намаляване с 50 процента на вредните атмосферни газове в общността спрямо нивата от 1990 г. и пълен климатичен неутралитет до 2050 г. и държавите членки представят позициите си.

Според ИСС българската страна трябва да се противопостави на обвързване на отпускането на средства за възстановяване с приемането на завишени цели за декaрбонизация и постигане на климатично неутрална икономика. Съветът смята, че България трябва да се придържа към целите от Парижкото споразумение от 2015 г., предвиждащи 45 на сто намаление на парниковите квоти до 2030 г. В същото време в анализа му се посочва, че България ще преизпълни парижката цел и не става ясен аргументът да се заложи по-малко амбициозния план.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров, ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка в сегашния му вид, най-засегнати в България ще са енергийният сектор и по-специално въглищните електроцентрали и транспортът, но потърпевши заради очертаващите се по-високи цени на електроенергията ще са и индустрията, строителството, земеделието. По думите му не трябва да има междинна цел до 2030 г. и това трябва да е едната от трите червени линии в преговорите по законодателството за Зелената сделка.

Другата е отказът на България да се пренасочват средства от приходите на страната от продажбата на спестени въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС. Всички енергоемки отрасли трябва да получават достатъчно количество безплатни квоти, съобразени с действителното производство, смята още Пламен Димитров.

Третото поставено от държавата ни условие трябва да е въвеждането на механизъм за налагане на въглероден данък за стоките от страни извън ЕС, за да не се стигне до изнасяне на производства в държави, които не са част от политиките за опазване на климата. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че ако се допусне деиндустриализация на Европа, съюзът никога няма да постигне търсения икономически ръст.

Съветът иска също така да има европейски социален пакт за преход към климатично неутралната икономика, както и да се създаде алианс за водородна енергетика, която според българските индустриалци и профсъюзи е бъдещето. Преходът към него обаче трябва да става със защита на българските въглищни централи и помощ за дейността им до 2030 г. и увеличаване на дела на природния газ в производството на електроенергията.

В становището се посочва, че тъй като АЕЦ "Белене" няма да е факт до 2030 г. страната ни трябва да залага, както изисква и Брюксел, на възобновяеми енергийни източници, но трябва да се работи сериозно за навлизането им на градско ниво – чрез покривни инсталации, вместо като електроцентрали върху защитени територии или плодородни земи. Признава се, че има редица пречки, за да се случи това и повечето от тях са от мрежово естество. Велев отбеляза, че за целта трябват действия и по проекти за съхранение на енергия, за да се балансират потреблението и цените на електроенергията. Той препоръча и работата по проекти за улавяне и съхранение на въглеродния двуокис от производството на електроенергия, за да се се налага плащането за скъпи парникови квоти и дори да може да се продават спестените емисии на други замърсители.

Пламен Димитров не можа да се ангажира с прогноза колко общо работни места в страната ще бъдат засегнати от Зеления пакт, но посочи, че в енергийната част става дума от 90 до 150 000 души.

Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, коментира синдикалистът.

Според него България трябва да настоява пред Брюксел да няма натиск за това кога и какво непременно трябва да затвори. Димитров призова правителството за изработването на спешен пет до десетгодишен план за индустриалната трансформация на въглищния комплекс  "Марица Изток" и развитието на нови мощности на негова територия.

Споделяне
Още от Бизнес

С каква цел премиерът щедро раздава стотици милиони във всички посоки?