Индустриалци искат забраната за износ на ток да остане в предстоящия студ

Въведената преди почти месец забрана за износ на електроенергия от България да остане действаща заради прогнозираното застудяване в средата на тази седмица, за да може да се гарантира сигурността на енергийните доставки, в случай че резервните мощности "студен резерв" не сработят. За това призова Българската федерация на индустриалните електроенергийни консуматори (БФИЕК) в писмо до служебния министър на енергетиката Николай Павлов, макар и да отчита, че механизмът не е пазарен.

В писмото също така се предлага ведомството да разработи нормативна база, която да въвежда възможността на предприятията да се плаща за намаляване или за повишаване на потреблението им на ток в кризисни ситуации, налагащи балансиране на електроенергийната система. Това е мярка в допълнение към студения резерв и се прилага в много страни от Европейския съюз, както при високи, така и при ниски товари, посочва се в писмото, подписано от председателя на управата на БФИЕК Константин Стаменов.

Индустриалците отчитат като правилни решенията на отишлия си енергиен министър Теменужка Петкова да спре износа на ток от страната на 13 януари 2017 г., за да може да се гарантира задоволяване на вътрешното потребление на електроенергия, което достигна рекордни нива от 7700 мегавата заради екстремния студ. Другата предприета мярка бе намаляването на търгуваните на борсата за ток количества от държавните електроцентрали, които обаче от 1 февруари бяха възстановени в пълния им обем.

Забраната за износ на ток обаче все още е в сила, като от Министерството на енергетиката коментираха пред Mediapool, че се съобразяват с обстоятелствата и постъпващата информация от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), от "Булгаргаз" и за количествата въглища на склад и обемите на язовирите, които вече се възстановяват. От ведомството обаче отчитат авариите от последните дни в "Топлофикация-София", които вдигат съответно еелектропотреблението, както и проблемите в електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ в Западна България, които също се отразяват върху сигурността на системата. От обясненията на ведомството стана ясно, че най-вероятно забраната за износ на ток ще остане до прогноза за по-трайно повишаване на температурите в страната.

От федерацията посочват, се ясно си дават сметка, че ограничаването на износа на електроенергия е против свободата на движение на стоки и услуги, но е оправдано при извънредни ситуации като несработването на студения резерв, както това стана през януари в две топлоцентрали на бизнесмена Христо Ковачки – в Бобов дол и в Русе.

Според организацията обаче ведомството трябва да предвиди и други възможности за гарантиране на доставките на ток освен задействането на студения резерв от 550 МВ в няколко електроцентрали, на които ЕСО плаща да поддържат в готовност част от мощностите си. Кои ще са централите се решава в търгове, в които ЕСО избира най-изгодните оферти за цена на студен резерв.

От БФИЕК смятат, че по същия начин, по който ЕСО набира студен резерв, може да има търгове за големи потребители на електроенергия, които при нужда да намаляват консумацията си, за да се гарантира, че ще има достатъчно количества ток за домакинствата и за балансиране на целия пазар. Идеята е предприятията на пазарен и доброволен принцип да оферират в търгове пред ЕСО количествата електроенергия, които са готови при нужда да спестят, и цената, която искат да им се плаща за това, че оставят свободна електроенергия в системата за да се ползва при нужда.

"Така не се търси спасяване на положението само като се иска от електроцентралите да произвеждат повече, а потребителите също могат активно да участват в балансирането на системата", обясни Константин Стаменов пред Mediapool. Според него при изработването на такъв механизъм няма да има нужда от допълнителни инвестиции в нови енергийни мощности като например АЕЦ "Белене", както се опитват сега от БСП да яхнат вълната и да убедят общественото, че без нова ядрена мощност едва ли не ще има режим на тока.

Такъв механизъм би могъл да се прилага не само при силно натоварване на мрежата и голямо потребление, но и когато например през нощта няма достатъчно консумация на ток или при големи излишъци на произведена електроенергия както преди две лета ЕСО спираше слънчевите електроцентрали, защото имаше свръхпроизводство на ток.

От организацията посочват, че в много страни членки на ЕС са развити законови текстове, които позволяват на консуматорите да участват на доброволен и конкурентен принцип в подпомагане на енергийната система при ниски и високи товари (Demand Side Response). БФИЕК признават, че подобие на регламентиране на този механизъм има в сегашните правилата за търговия с електроенергия в България – така нареченото "третично регулиране“, но тази правна уредба е осакатена и неработеща.