Индустрията е против загатнато намерение най-евтиният газ да е само за бита

Индустрията излезе с позиция против изказването на енергийния министър Александър Николов в сряда, че трябва да се разделят функциите на "Булгаргаз" като обществен доставчик и като търговец на природен газ. В него те разчитат намерения дружеството да дава най-евтиния си газ само на потребителите по регулирани цени, а не както в момента да миксира всички количества газ – азерски, руски и такъв от газохранилището "Чирен", да формира цена, която регулаторът утвърждава и по нея да продава на топлофикациите, газоразпределителните дружества и промишлените предприятия.

Според Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) "това е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ и такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията".

От организацията обявиха още, че не искат газови компенсации, каквито правителството предвижда за битовите потребители на газ и за топлофикационните дружества, както се разбираше от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели, изпратено преди ден до енергийния министър.

Връзва ли се пазарната логика?

Бизнесът смята, че изразените идеи най-евтиният газ да е само за бита, а регулираната цена да не важи за индустрията, противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас.

Обясняват, че в момента доставките по дългосрочния договор на "Булгаргаз" с "Газпром експорт" се извършват според годишните заявки на всички потребители, включително индустрията. Ценовата формула, по която "Булгаргаз" заплаща руския газ е валидна за цялото количество, доставяно по договора, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината държавният доставчик да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от КЕВР, допълват от БФИЕК. Това е и причината, поради която цената, определена в договорите за доставка на газ по "свободно договорени цени" между "Булгаргаз" и промишлените предприятия, е утвърдената от КЕВР.

Заради екстремните и волатилни цени на европейските газови борси, които индексират руския газ, разделното ценообразуване за крайните клиенти в зависимост от това дали са на регулирани или свободно договорени цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилигеровани потребители, посочва се в писмото на индустриалците до министър Александър Николов. Според тях това директно противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС.

Сегашната наредба казва друго

Отбелязва се, че в Наредба No2 за регулиране на цените на природния газ пише, че "общественият доставчик образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разходи за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от дружеството във връзка с обществената доставка на природен газ, програмата за освобождаване на природен газ, както и дългосрочните договори и краткосрочните сделки за доставка на природен газ по свободно договорени цени, по които е страна".

Същото се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който в момента е по-евтин от руския и ползите от него са за всички клиенти.

"Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение", посочват от федерацията. Тя акцентира върху това, че промишлените предприятия си плащат редовно сметките за разлика от топлофикациите. Дава се пример със столичното парно, което дължи близо милиард лева за природен газ под формата на цесии към "Българския енергиен холдинг".

"Многократно сме изразявали становището, че стремежът за осигуряване на достъпна енергия (електрическа, топлинна и природен газ) за бита е разбираем. Но е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Справянето с енергийната бедност преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници", пише още в становището на бизнеса.

Всички трябва да имат достъп до по-евтиния газ

В него се отбелязва, че българската индустрия дълги години субсидира цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена "задължения към обществото" на пазара на електрическа енергия. "Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени. Това идва на фона на няколкомесечна тежка за потребителите ситуация на пазара на електрическа енергия, изчерпани резерви и висока несигурност за базовата индустрия", посочва БФИЕК.

Отбелязва се още, че добавката "задължения към обществото" към цената на газа е за покриване разходите на "Булгаргаз" за нагнетяване, съхранение и добив на природен газ в "Чирен", за да се покриват основно нуждите на топлофикациите през зимата, но се плаща солидарно от всички участници на пазара.

"Всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на "евтиното парно" ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната. Наред с електроенергията, природният газ е основен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството и стъклопроизводството. Тези отрасли у нас са експортно ориентирани и имат съществен принос към търговския баланс и формирането на БВП на страната. Преработващата промишленост е и основен работодател в страната", заявяват от федерацията.

Тежки последици

Допълнителното поскъпване на газа за бизнеса, заради отделяне на най-евтините количества за бита, ще генерира инфлация, ще принуди заводите да спрат инвестициите си, да намалят социалните си разходи и дори да съкращават персонал. Освен това ще трябва да вдигнат цените на стоките си и така ще загубят конкурентност на европейския пазар.

"Повишаването на производствените разходи води до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал", коментират още от БФИЕК.

Индустриалците настояват да продължат да купуват природния си газ на достъпни цени и призовават министъра да обсъжда всички намерения за промяна на пазарния модел със заинтересованите страни, както досега е било.