Индустрията има интерес към договори с АЕЦ "Белене"

Сред българската индустрия има интерес за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на тока от бъдещата АЕЦ "Белене", а някои от предприятия имат и капацитет да се включат като акционери, но всичко зависи от това каква е точно процедурата за привличане на интерес към възобновяването на проекта и най-вече каква ще е цената на електроенергията от бъдещата атомна мощност. Това коментира Константин Делисивков, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) пред Mediapool.

Преди ден енергийният министър Теменужка Петкова представи пред депутатите от парламентарната енергийна комисия процедурата, която правителството възнамерява да обяви в началото на 2019 г. за търсене на стратегически или миноритарни акционери в спрения през 2012 г. ядрен строеж.

По думите на Петкова ще бъде предпочетен кандидатът, който предложи да построи електроцентралата за 9 млрд. евро и за осем години и след това предостави управлението ѝ на държавния ядрен оператор АЕЦ "Козлодуй".

В рамките на процедурата ще се провери и дали предприятия искат да сключат дългосрочни договори за изкупуване на тока от бъдещата ядрена централа, което би позволило по-евтино финансиране на проекта, което също би се отразило върху цената на произвежданата от мощността електроенергия.

Делисивков коментира, че още от преди 2010 г. има заявен интерес от страна на базовата индустрия да сключва дългосрочни договори за произведена от АЕЦ електроенергия.

"Ние сме с равен профил на потребление, някои наши членове не спират работа години наред и поддържат равни нива на потребление. Навсякъде в Европа и по света нашият ранг предприятия има директни договори с производители заради големия си мащаб. Тези енергоемки индустрии имат нужда от предвидимост и такъв вид договори с пазарна цена се сключват за срок до и над 5 години", посочи представителят на тежката индустрия. Той припомни, че неговата организация е настоявала за такъв тип договори , които ще осигурят предвидимост на енергоемкия бизнес, тъй като цените на продукцията му се формират 60-70 на сто от тока.

Според Делисивков е много важно да се види как ще бъде структуриран проектът за АЕЦ "Белене", кой ще е стратегически инвеститор, възможността за участие на по-малки акционери, към какво ще се индексира цената на тока от "Белене" по потенциални дългосрочни договори според пазарните промени.

"Тогава всяко предприятие ще реши дали и как да участва. Но е важно тази информация да стане ясна час по-скоро. Трябва да е ясно какви преговори и с кои инвеститори са водени за стратегическия партньори, как се вижда развитието на инвестицията във времето. Тогава можем да вземем отношение", каза той и допълни, че дългосрочните договори между потребители и производители нито са новост, нито изключение.

"Доколкото ми е известно има български индустриални предприятия с мащаб да се включат в проекта, но фазата е още много ранна. Не е официално публикувана процедурата за инвеститори и договори. Отворен е въпросът с кой се конкурира този проект, как стоят нещата с парниковите емисии и как се вписва проектът в цялата пазарна рамка", коментира директорът на БФИЕК в отговор на въпрос има ли български предприятия с капацитет да станат акционери в ядрения проект.

Той смята още, че подходът на управляващите към реализацията на проекта трябва да е балансиран и да се вписва в подготвяната енергийна стратегия на страната до 2030 г. и в европейските планове, засягащи енергетиката и климата.
 
Според него трябва да се моделира и развитието на индустрията, за да е ясно какво ще е търсенето на електроенергия в региона, както и да се прецени бъдещето на въглищните електропроизводствени мощности, които тази година са ударени силно от поскъпването на парниковите емисии от 10 на 25 евро.

Делисивков коментира и исканията на енергетици и миньори да се запази максимално дълго дейността на държавните мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2", което бе обещано от министър Петкова миналата седмица на синдикатите. Стана ясно, че собственикът на въглищната централа – "Българският енергиен холдинг" за поредна година е купил част от необходимите на мощността парникови квоти, за да може да работи, а до края на годината ще плати и за останалото количества.

Според представителя на тежката индустрия трябва повече яснота каква ще е държавната политика спрямо ТЕЦ "Марица Изток 2".  "Чуваме краткосрочни мерки. Ние се обявихме категорично против в цената на тока да има компонента за критична инфраструктура например. Или ако има такава, да се направи анализ за тези механизми, а това не се е случило", каза Делисивков.

По думите му трябва дебат за бъдещето на енергетиката и "пречупено през микса да се види как да продължим до 2030 и 2050 г.".