"Инерком" обжалва забраната да купи ЧЕЗ

"Инерком" обжалва забраната да купи ЧЕЗ

Пазарджишката компания "Инерком" е внесла във Върховния административен съд жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията за забрана да придобие енергийните активи на чешката компания ЧЕЗ в Западна България.

Купувачът оспорва мотивите на антимонополния орган, че сделката ще увеличи и без това господстващото положение на регионалния мрежови оператор и доставчик на ток, който реално има исторически монопол върху тези дейности. Сред аргументите на КЗК беше това, че има "хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи", независимо, че делът на соларните централи на "Инерком" и на ЧЕЗ е много малък – под 2 процента.

Жалбата на "Инерком" е внесена в понеделник от Милена Стоева, председател на борда на директорите на купувач.

"Запознахме се внимателно с документа и детайлно анализирахме мотивите за негативното решение на антимонополния орган. Очакваме бързо и справедливо решение от страна на ВАС“, каза Стоева, цитирана в прессъобщение на дружеството. В него не се посочват подробности за мотивите за обжалването.

То се случва два дни преди съдът да излезе в едномесечна ваканция, което означава, че жалбата ще бъде разгледана за допустимост най-рано през септември и евентуално ще се насрочи заседание за разглежданото ѝ по същество. В края на ноември обаче изтича срокът, даден от ЧЕЗ на "Инерком" за плащане на стойността на сделката от 340 млн. евро. Не е ясно дали процедурите около разрешаването на придобиването, което е условие за приключване на транзакцията, стопират деветмесечния срок за плащане, но според запознати целия регулаторен риск е за сметка на "Инерком" и ако сделката не мине в КЗК до ноември и не се плати договорената сума, тя се разваля като ЧЕЗ задържа платената гаранция от 5 млн. евро. 

Ходът на купувача след решението на КЗК беше ключов тест за намеренията му по придобиването на активите на ЧЕЗ у нас, които предизвикаха политически скандал у нас, тъй като се смяташе, че сделката има благословията на правителството. Държавната Българска банка за развитие, "Уникредит Булбанк" и Първа инвестиционна банка бяха сред финансовите институции, първоначално ангажирани с финансирането на покупката на малката и неизвестна до началото на годината "Инерком". Според данни на чешките медии и внесени документи от премиера Бойко Борисов в Народното събрания сделката ще се плати и с пари от офшорки, но собственикът на "Инерком" Гинка Върбакова отрича това да е вярно. По думите ѝ се търси синдикиран заем от международни банки за плащането на сделката за 340 млн. евро, по която българската компания е внесла 5 млн. евро депозите.

Макар първоначално да се смяташе, че КЗК ще пусне придобиването, се оказа, че зелена светлина не беше дадена. Противно на досегашната си практика с други сливания и дори с продажбата на двете електроразпределително и електроснабдително дружества в Североизточна България от германската Е.ОН на чешката "Енерго-Про", антимонополният орган реши да забрани сделката. Според наблюдатели това е знак, че правителството оттегля подкрепата си за Върбакова и сделката реално вече е провалена.

Мотивите на КЗК за спиране на придобиването ѝ бяха определени от експерти по конкурентно право като несериозни и лесно оборими в съда. Ако обаче решението му се проточи след изтичането на срока за плащането на сделката, ЧЕЗ най-вероятно ще премине към преговори с втория класиран в търга за продажба на българските ѝ активи – индийската "Индия Пауър", която дори била предложила по-висока цена от "Инерком", но с дълъг срок на изплащане.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?