mediapool.bg Ти си това, което четеш

"Инерком" решила да купи ЧЕЗ, за да ускори бурния си растеж

Фирмата била напреднала с осигуряването на кредити
15:30 | 12 март 2018 | 6 коментара

Докато българските власти са задействали различни механизми – законодателни, регулаторни и през службите – да осуетят сделката между Гинка Върбакова и ЧЕЗ, адвокатите на Върбакова твърдят как работят за финализиране на покупко-продажбата в настоящия ѝ вид и водят разговори с български и международни банки.

Веселин Захариев, финансов консултант от "Мейн Кепитъл", която работи с "Инерком" по сделката с ЧЕЗ, и председателят на борда на "Инерком" Милена Стоева излязоха през уикенда с пространно интервю пред сайта "Гласове", което очертава публичната тактика на компанията след проведените разговори в Прага миналата седмица, като Върбакова информира ЧЕЗ за желанието на българското правителство да влезе в сделката поне с контролен дял.

В официалното съобщение на ЧЕЗ бе посочено, че това тепърва ще се анализира и следващите разговори ще са в края на март или началото на април, а към момента ЧЕЗ работи за приключването на подписаната вече сделка с "Инерком".

Политическото напрежение не било по отношение на "Инерком"

"Само ще ви кажа, че в последната седмица нашият екип се е занимавал само с това да успокоява международните банки и да ги уверява, че политическото напрежение, което възникна, не е по отношение на същината на бизнеса на "Инерком" и самата сделка, а е на съвсем друга плоскост, която ни използва само като повод", посочва Веселин Захариев, но не уточнява на каква плоскост всъщност е напрежението.

Скандалът избухна именно около съмненията, че малка и неопитна фирма като "Инерком" е избрана от чехите да придобие непропорционалния за капацитета и ресурсите ѝ бизнес на ЧЕЗ в България. Подозренията се засилиха от данните за финансирането, според които "Инерком" ще плати едва 20% от цената (която по неофициални данни е 340 млн. евро), а останалите пари ще бъдат набавени от две български банки, търговско финансиране от руско-грузински офшорки и рефинансиране от страна на държавната банка ББР. Шефът на ББР Стоян Мавродиев обаче декларира официално, че неговото писмо за подкрепа към "Инерком" било "голямо правно нищо", допускайки, че така стоят нещата и с писмата на другите две банки, споменати в официалния документ на ЧЕЗ, предоставен от чешкото правителство на премиера Бойко Борисов – "Уникредит Булбанк" и Първа инвестиционна банка.

Гинка Върбакова обаче отрича в сделката да участват български банки и твърди, че била договорила или е в процес на договаряне на заем от международна банка.

Консултантът на "Инерком" Веселин Захариев обаче казва пред "Гласове", че се водят разговори и с български банки.

"От години работим с банки, които ни познават и смятат, че сме едни от най-добрите им клиенти. Говоря за най-големите банки в България. Отделно, по време на този дълъг процес на придобиване, ние водим разговори с множество международни банки. И тук идва най-тънкият момент - да се договорим за правилните условия, за правилната цена на това банково финансиране, колко точно ще даде "Инерком", колко ще дадат банките, за да можем да затворим сделката. В момента сме доста напреднали в разговорите с няколко банки, но към този момент не искаме да споделяме подробности", казва финансовият консултант от "Мейн Кепитъл".

Уверенията му обаче няма как да отговарят на реалността, тъй като целият скандал около сделката я компрометира достатъчно, за да отблъсне всяка нормална банка.

Евентуалното влизане на българското правителство в сделката би снело риска и би дало увереност на финансиращите институции, но проблемът е, че ЧЕЗ няма интерес от участие на държавата. Причината е заведеното от компанията арбитражно дело срещу България, като компенсацията за ЧЕЗ може да достигне 600 млн. евро – тоест почти двойно повече от сумата, която "Инерком" би платила за придобиването на "ЧЕЗ България".

Евентуалното влизане на държавата в сделката (което може да стане и чрез изкупуване на дял от фирмата на Върбакова) би означавало правителството да съдейства на ЧЕЗ да осъди България, което е невъзможно.

Чешката компания твърди, че още преди година била предлагала на държавата да закупи активите ѝ в България, но кабинетът отказал. Вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов отричат това.

"Бизнесът на "Инерком" расте бурно" и за 10 години щял да е от мащаба на ЧЕЗ

Веселин Захариев и Милена Стоева обясняват в интервюто, че българският бизнес на ЧЕЗ няма как да се опре на "Инерком".

"Инерком" има активи за 100 млн. лева, годишен оборот от около 50 млн. лева и печалба за 2017 г. от около 10 млн. лева. Не е незначителна компания...Да, на фона на ЧЕЗ сме доста по-малки, но за българските стандарти сме доста сериозна компания", казва Захариев.

"Във всяка от последните пет години приходите на групата се увеличават с 50 процента. За последните пет години увеличението е с над 300 процента. Това е иновативна и много динамична компания. Целта ни е да има голямо развитие. Примерно, бизнесът на ЧЕЗ е огромен, но той трудно би могъл да расте поради самата си големина. Ако погледнете, години наред приходите му са горе-долу едни и същи, печалбата също. Това са съвсем различни по динамика бизнеси. Бизнесът на "Инерком" расте бурно и ако беше продължавал така, след десет години ще сме големи колкото ЧЕЗ и тогава няма да ги има тези въпроси. Просто ние си поставихме за цел да съкратим това време и да направим огромно за нас придобиване", обяснява Захариев същината на интереса на пазарджишката фирма към активите на ЧЕЗ.

"Инерком" ще погасява кредитите си с постъпления от печалбата

Другото им послание е към българските потребители и то е, че "Инерком" няма да плаща за сделката с ЧЕЗ чрез произволно увеличение на цените на тока, тъй като фирмата ще влезе като собственик след 1 юли 2018 г., когато енергийният регулатор вече ще е определил инвестиционната рамка за цените на тока и мрежовите услуги у нас в следващите три години.

Захариев напомня, че по закон активите на електроразпределителните дружества не могат да се залагат пред банки, така че няма как хората да останат без ток, ако "Инерком" не може да си изплаща взетите кредити за купуването на ЧЕЗ.

"Дори и ние да искаме - не могат да бъдат залагани. Но излиза някой и казва - "ще бъдат заложени всички активи и българите ще останат без ток". Абсурд!", посочва той.

Захариев обяснява, че кредитите, за които се преговаря с неназовани все още банки, ще се връщат от печалбите на дружествата от групата на "Инерком" и на придобиваните седем дружества на ЧЕЗ, от които само електроразпределителното и електроснабдителното за миналата година имат печалба от общо 67 млн. лв.

Той добавя, че изчисленията за приходите от придобиваните активи са представени на ЧЕЗ като продавач и на финансиращите банки и чехите са уверили кредиторите, че този подход е изключително разумно и съвсем спокойно може да се случи.

Арбитражното дело на ЧЕЗ няма общо със сделката на "Инерком"

Представителите на Върбакова освен това отричат арбитражното дело на ЧЕЗ срещу България да има нещо общо със сделката на "Инерком" и отхвърлят появилите се твърдения, че обезщетението от този спор може да влезе в сметката.

"Предмет на сделката е придобиването на седем български дружества. Няма как българско дружество да води инвестиционен спор по правилата на международният арбитраж срещу държавата, в която е регистрирано", обяснява Стоева.

Българското правителство предложи да купи дял от "Инерком" или от електроразпределителната мрежа.

Не е сигурно обаче дали чехите ще се съгласят, както и дали държавата ще продължи да настоява за това. Причината е воденото от ЧЕЗ във Вашингтон арбитражно дело срещу България за накърнени инвестиции. Новият собственик се ангажира да съдейства в процеса с информация и свидетели за изслушванията. При това положение се получава абсурдна ситуация, тъй като държавата ще трябва да свидетелства срещу себе си, а не може и да саботира делото в своя полза. След като финансовият министър Владислав Горанов изрази скептицизъм за държавното участие, и други представители на кабинета започнаха да дават заден.

Още по темата
Още от България