Инфлацията при въвеждане на еврото средно е към 1%

Въвеждането на еврото не създава почти никакви проблеми с инфлацията, стана ясно от изказвания на синдикати и работодатели, които се обединиха в подкрепата си за ускорено присъединяване към еврозоната.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров не се очаква приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас. Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, което да стига до непознати или притеснителни нива.

"От 0.3 до 1.4 на сто е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към еврозоната“, заяви Димитров на специална пресконференция, на която работодатели и синдикати изразиха единодушната си подкрепа процеса на ускоряване на подготовката на България към Валутно-курсовия механизъм II (ЕRМ II) и след това към еврозоната. В началото на януари пред чуждестранните медии финансовият министър Владислав Горанов за пръв път реши да се ангажира с дата и обяви, че България ще кандидатства за ERM II до юни тази година.

"Сигурно кафето няма да струва 60 ст., сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите "дребни" цени - закръгление нагоре и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива“, подчерта лидерът на КНСБ.

Димитров беше категоричен, че влизането в чакалнята и еврозоната няма да бъде пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България. По думите му ръстът на минималната заплата при балтийските държави, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, след като са влезли в еврозоната.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков смята, че ползите от въвеждането на еврото са дългосрочните ефекти върху икономиката и социалната среда, ускоряването на структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността. Ще има и постигане на евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции. Според него България сега е най-готова за присъединителния процес поради 20-годишното си пребиваване във валутния борд и фиксирания курс към европейската валута. "Ние надплащаме сметката си за присъединяване към Еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме“, каза той.

Влизането на България в еврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките, кредитната система. Достъпът до кредитиране на държавата, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните нива. Ще има и допълнителни гаранции върху депозитната база и друго ниво на надзора на българските банки - от Европейската централна банка, посочи Бранков.

С освобождаването на огромен ресурс - валутният резерв, в това число и фискалният резерв, ще се дадат възможности за разумни политики в публичните сфери и възможности за предсрочно погасяване на държавния дълъг. От изказването на Бранков обаче не стана ясно защо смята, че огромните валутни резерви ще бъдат освободени, след Министерството на финансите и БНБ винаги са твърдели, че въпросните милиарди няма да се харчат.

Според Бранков предизвикателствата в присъединителния процес са осигуряването на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.

Председателят на Икономическия и социален съвет проф. д-р Лалко Дулевски коментира, че има поляризация в българското общество по темата и посочи, че сега е моментът обществото да бъде информирано за ползите и за предизвикателствата.

Според него стъпките към ЕRМ II трябва да са на принципа на тихата финансова дипломация, като подчерта, че сега е моментът, защото България изпълнява всички технически условия и е в центъра на управлението на ЕС.