Информираният българин е двойно по-толерантен към ромите

След като разполага с достатъчно информация за проблемите на ромските общности, българинът става много по-толерантен и отворен към дебат за тяхното решаване. Това показва заключителното социологическо проучване на националния дебат “Политики към ромите в България”, който се проведе в София. Инициативата бе организирана от Центъра за либерални стратегии, “Алфа рисърч”, Институт “Отворено общество” и БНТ.

В събота и неделя 255 души взеха участие в своебразен социален експеримент, който имаше за цел да регистрира промяната в мнението на хората преди и след като те подробно се запознаят с проблемите на ромското малцинство.

След дискусиите участниците изразиха много по-ниски нива на подкрепа за отделянето на ромите в отделни квартали и училища. Преди дебата 43 процента от хората са се обявили за затварянето на ромите в обособени квартали. След дискусиите на това мнение са останали само 21 процента.

Подкрепата за сегрегацията на ромските деца в отделни училища също отбелязва чувствителен спад от 46 на 24 процента. В същото време 66 процента от участниците се обявяват за закриването им и извозването на децата с автобуси до смесени учебни заведения. С твърдението, че “ромските гета пораждат престъпност, болести и засягат всички” се съгласили 69 процента от хората след дискусията и 60 процента преди него. Чувствително спадат броя на поддръжниците на идеята за построяване на стени около гетата – от 12 до 7 процента.

Увеличение бележи и броят на хората, според които по-честите полицейски проверки на роми са несправедливи – от 16 на 27 процента.

След края на дебата 55 процента от участниците са се обявили даването на държавно гарантирани заеми на хората, обитаващи незаконни къщи с цел те да си построят нови. Преди това подкрепата за това решение бе 47 процента. Близо 77 на сто са поискали държавата и общините да легализират постройките в гетата, които отговарят на изискванията, а останалите да бъдат разрушени. Преди дебата подкрепата за легализирането на тези къщи бе 66 процента.

Почти двойно нараства и броят на хората, които смятат, че ромите по-често трябва да бъдат наемани на работата в структурите на МВР и съда.

Гарантирането на по-добър достъп до образователната система бе посочено като едно от основните средства за интегрирането на ромите в българското общество, стана ясно в хода на двудневните дискусии.

“В българското общество няма подкрепа за радикални политики на изключване на ромите и това е най-оптимистичният извод след двудневните национални дебати”, коментира адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии.