Инфраструктурата е погрешният приоритет за Европа

Инфраструктурата е погрешният приоритет за Европа

Наваксването на изоставането в производителността от САЩ изисква иновации и креативна разрушителност, а не просто строителни работи.

През последните две десетилетия Европейският съюз се бори със забавяне на увеличаването на производителността, която задържа повишаването на заплатите и икономическия растеж. Политиците все повече споменават инфраструктурата като възможно решение: Надеждата е, че изграждането на нови пътища и по-добри мостове може да помогне на компаниите да подобрят своята ефективност и така да бъде рестартиран икономическият растеж.

Макар че инфраструктурата наистина може да осигури така необходимия стимул на европейските икономики, тя не е причината, поради която ЕС изостана от САЩ по растеж на производителността. От средата на 90-те години на миналия век той се ускори в Съединените щати спрямо Европа, въпреки че разликата в инвестициите в държавна инфраструктура намаля. За Европа строителният бум няма да е достатъчен за запълване на пропастта, която я дели от САЩ; необходими са повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и осигуряването на възможности за процъфтяване на повече иновативни компании.

В исторически план държавните инвестиции са били ключов фактор за растежа на производителността. Икономическият историк Александър Фийлд доказа, че инфраструктурата, построена в съответствие с Новия курс на президента Франклин Делано Рузвелт е помогнала Съединените щати да станат много по-ефективни в края на 30-те и началото на 40-те години на 20-и век. В Европа възстановяването след Втората световна война също е сочено за една от причините за икономическия бум от 50-те години на миналия век.

Запълване на пропастта

Разширяването на пропастта в производителността между САЩ и ЕС от средата на 90-те години на 20-и век обаче има малко общо с инфраструктурата. Между 1995 и 2015 г. разликата между почасовата производителност на работниците от двете страни на Атлантика е нараснала от 23 на 33%. Пропастта в държавните инвестиции обаче всъщност е намаляла: през 1997 г. американското правителство е инвестирало приблизително 3,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) в нови капиталови проекти. До 2015 г. този дял е намалял до 3,4%. В ЕС държавните инвестиции са останали на равнище от 2,9%.

Въпреки всичко е възможно инфраструктурните разходи в Европейския съюз да са били по-ефективни от направените в Съединените щати. Има обаче индикации, които сочат точно обратното. Неотдавнашно проучване на Рикардо Кресченци, професор по икономическа география в London School of Economics, установи, че между 1995 и 2009 г. не е имало ясна връзка между инвестициите в пътища и икономическия растеж в ЕС.

Една от причините за това е, че политиците имат склонност да прахосват държавни средства за безполезни проекти, а не за такива, които биха увеличили производителността. Често се поставя акцент върху големи планове като високоскоростната железопътна линия, свързваща Лондон с Манчестър и Лийдс, при която според британската Сметна палата има риск от ограничена възвръщаемост. Други изследвания показаха, че политиците трябва да наблягат повече на по-малки проекти, които се характеризират с по-добро съотношение цена-стойност; те обаче често биват пренебрегвани. Дигиталната инфраструктура също може да бъде стимул за икономическия растеж в изоставащите региони. Европа би могла да направи повече от този вид инвестиции.

Ако Европа обаче е сериозна в намерението си да заличи пропастта със Съединените щати, то тогава е необходимо да бъде отдаден приоритет на две други области. Първата са инвестициите в научноизследователската и развойната дейност: Неотдавнашно проучване на Европейската централна банка показа, че докато общите инвестиции в тази сфера в еврозоната нарастват още отпреди кризата, те обаче остават по-малки от капиталовложенията в този сектор в САЩ. Разликата между броя на високотехнологичните продукти остава значителна.

Втората област е свързана с режимите на несъстоятелност. Технологичните революции никога не са били дело само на правителствата. По тази причина е от първостепенно значение повечето иновативни компании да бъдат оставени да процъфтяват. Проблемът в ЕС е, че прекалено много производствени фактори, като работниците и машините, са в ръцете на неефективни компании. Това понижава средното равнище на производителността и затруднява разширяването на по-добрите фирми. Едно възможно решение е повече компании да бъдат доведени до фалит. Това налага европейските банки да карат онези, които взимат кредити от тях, да спазват условията, както и да бъдат подобрени режимите за несъстоятелност с цел да има повече контролирани преструктурирания.

Ще са необходими години, ако не и десетилетия, Европа да навакса изоставането си от САЩ. Необходимо е обаче стратегическите решения да бъдат взети сега. При все че инстинктът подсказва да се строи повече, е напълно възможно отговорите на проблемите на Европа с производителността да се крият другаде.

По БТА

Още от Европа