Инициативата "Три морета" разглежда като приоритетни три български проекта

Питайте бизнеса, не правете политики на хартия, призоваха президентът и икономическият министър преди Срещата на върха в София

Кирил Петков се включи онлайн в мини конференцията, сн. МИ

Три приоритетни проекта, предлагани от различни български правителства, разглежда Инвестиционният фонд по инициативата "Три морета". Това каза Джо Филипс, директор – инвестиции на фонда и представител на "Амбър Инфрастръкчър", която е инвестиционен съветник на фонда, по време на мини конференция във вторник, посветена на предстоящата Среща на върха на страните от нея, чийто домакин ще е София в началото на юли.

Той обаче не даде подробности за тях и за общия им размер, както и в коя област са. Каза само, че има и два за транспорт, които обаче не са приоритетни и са в размер на няколко стотици милиона. "От началото на разговорите с Българската банка за развитие (която е акционер във фонда – б.а.) има още 5-6" , каза той в отговор на въпрос на Mediapool.

"Почти всеки ден получаваме по нов проект, сигурен съм, че след днешната конференция ще станат още повече", посочи той. От думите му стана ясно, че исканото от българските проекти финансиране е голямо, но ще се прецени кои от тях да получат подкрепа, която ще е между 50 и 250 млн. евро за проект.

По данни на външно министерство българските институции са предложили четири проекта за финансиране в рамките на инициативата. Те са за възстановяване на проектните параметри на ж.п. линия Русе-Варна, изграждане на тунел под прохода "Петрохан", разширяването на газохранилището в Чирен, оценявано на 500 млн. лв., и изграждане на магистрала "Черно море" от Варна до Бургас.

Усилия в полза на икономиката и хората

Можем да обединим усилия за развитие на икономиката и инфраструктурата за хората, за образованието, за бизнесите в страните, част от инициативата "Три морета", заяви българският президент Румен Радев при откриването на мини конференцията. Той ще домакинства Срещата на върха през юни, в която се планира да се включат и президентите на държавите, които са част от инициативата, обхващаща региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море.

По думите на българския държавен глава интересът към инициативата расте и такъв вече има и от страни като Япония, Катар, Южна Корея.

Мисъл отвъд географията и времето

"Затова българските приоритети са далеч отвъд географията, те са за умно развитие на проектите. Ако искаме да видим пълно решение за свързаността на Севера и Юга, трябва да помислим за разширяване не само географски. България трябва да мисли отвъд следващите 20-30 години, докогато ще сме готови с новите тръбопроводи, пътища, дигитални връзки. Трябва да работим с младите хора, с иновативни организации и трябва да мислим не само за свързаност, а за интелигентна свързаност. Да начертаем с младежите приоритетни проблеми, които да се решат с конкретни проекти", препоръча Радев.

Той посочи, че събраните досега във фонда на инициативата над 1 млрд. евро от страните участнички не са достатъчни за всички проекти, но може да се инвестират интелигентно за по-добри резултати, каза държавният глава. "Ключът към успеха е обединяването на усилията на правителствата, на бизнеса, на НПО във всички тези 12 държави, за да подобрим живота на гражданите си. Бизнесът е ключовият играч. Оценявам интереса на всички инвестиционни фондове и заедно трябва да намерим оптималното решение за инвестиране на нашите средства и да мобилизираме нашия народ", отбеляза Радев.

"Координацията в региона е не само необходима, тя ще изведе потенциала на региона на дължимото му ниво", каза Кирил Петков, министър на икономиката като представител на държавата акционер в ББР.

Инфраструктура - физическа, финансова, на младежите

"Не трябва да говорим само за физическа инфраструктура, а и за финансовата, за тази на идеите на младите, на стартъпите. Искам ми се да видя фокуса на иновативността. Ако имаме иновативни фирми с ключови акционери от държавите в инициативата – това е координация в действие и залог за най-висока възвръщаемост на вложените усилия", заяви Петков.

По думите му фокусът на предстоящата среща на върха трябва да е върху бизнеса и освен високото политическо ниво трябва да е в изграждането на реални и продуктивни бизнес връзки. "Вижте кой иска да бъде представен на тази среща на върха и в нея да се включат не фирми на случаен принцип, а те да са потенциални партньори, съинвеститори и да могат да направят реални връзки между бизнесите", препоръча той как да се случи организацията на бизнес форума, който ще съпътства срещата на върха в София.

Първо е бизнесът

"Говорете с малкия бизнес, обсъдете коя инфраструктура е важна за малките фирми и кои партньори, за да не се получи просто една конференция, а да се случат реални връзки и да се стигне до общи начинания между държавите и общи бизнес инициативи. Първо е бизнесът, после инфраструктурата", заяви икономическият министър.

За да се преодолеят различията между регионите, държавите участнички в инициативата имат проекти за 75 млрд. евро, а се очаква да надхвърлят 1 трилион евро, посочи Ясен Георгиев от Института за икономическа политика и координатор на инициативата

В момента във фонда има списък от 89 приоритетни проекта, 12 на сто от които са или приключени или активно действащи. Инициативата е възможност за транспорта, следван от енергетиката и под 20 на сто от проектите са в дигиталната сфера. Румъния, Чехия и България са най-активните държави. 33 на сто от проектите са за свързаност и включват държави извън инициативата – Западните Балкани, Украйна, Финландия, допълни Георгиев.

Частни към държавните инвестиции

Според него инициативата надхвърля многократно наличните ресурси във фонда ѝ и затова е много важно тя да стане привлекателна за частните инвестиции. Много е важен интелигентният подход, защото ефективното прилагане на ресурси с измерими показатели е ключово за привличане на външни партньори. "Инициативата трябва да е пазарно разпознаваема и да се комбинират различни сектори. Да се показват емблематични проекти, не просто отделни проекти, важни за отделната държава", смята той.

Анализаторът също е на мнение, че инициативите за трите морета могат да станат устойчиви само при подход отдолу нагоре и нуждите да идват от частния сектор. Иначе ще си остане на нивото на политики на хартия, което не е нашата цел. Допълняемостта на фонда е важна. Необходимата ни сума е много над сегашните ни възможности", коментира Георгиев.

Да отворим портите за парите

"Първата цел е повишаване качеството на хората и как да отворим портите за инвестиции към Черно море, Адриатическо море и Балтийско море и осигуряване на политическа подкрепа за тях", каза Беата Дашинска- Музичка, председател на Надзорния съвет на Инвестиционния фонд за Три морета.

600 млрд. евро трябва да бъдат изхарчени до 2030 г. за оправяне на пропуските в региона и за постигане на качество, сходно на това в Западна Европа, която обаче няма да се спре и да ни чака. Средствата за логистика и транспорт – летища, жп мрежа, пристанища, се оценяват на 300 млрд. евро. 100 млрд. евро са за енергийния сектори и 200 млрд. евро за комуникации.

Допълнителни 2% ръст на БВП дългосрочно

"Ако инвестираме тези средства, ефектът в краткосрочен план е 0.7 на сто допълнителен ръст на БВП на региона, но дългосрочно ще стигне до ефект от 2 на сто", каза Дашинска.

В момента във фонда са събрани над 1 млрд. евро като целта е те да се вложат в жизнеспособни проекти за подобряване свързаността в региона и ускоряване растежа на икономиката му, отбеляза и Павел Ниерада, член на Надзорния съвет на ИФТМ. Той посочи, че в момента във фонда има девет акционера – банки, но е отворен за участие на други международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и частни инвеститори.

Джо Филипс, директор – инвестиции на ИФТМ и представител на "Амбър Инфрастръкчър", обясни, че участието на фонда ще е между 50 и 250 млн. евро в проект.

"Търсим добри проекти – можем да сме контролиращ акционер, но няма да се мръщим и на малък дял. Но не се гледа благосклонно на рискови проекти, а на такива с регулирана възвръщаемост", коментира той. В същото време отбеляза, че възвръщаемостта от инвестициите се предвижда да се връща във фонда за нови инвестиции в нови проекти, "а не да отива в нечии джобове".

Влакове, ВЕИ, газопроводи, оптични мрежи

По думите му при енергетиката се търсят инвестиции във ВЕИ, генериране на енергия от газ. "Готови сме да инвестираме в системи за пренос на природен газ, потенциал има цифровата област – оптични мрежи, регионални центрове за данни, които могат да дадат повече устойчивост и предвидимост за икономиката, а също и са важни за киберсигурността и националната сигурност на самите държави. Идентифицирани досега са над 130 възможности за инвестиране. Цедката за проектите е много ситна. Потокът на средства се следи внимателно и се търсят силни управленски екипи. Инвестицията може да е само в една държава, но трябва да има ползи за региона", обясни Филипс.

По думите му Инициативата "Три морета" може да допълни тези на ЕК за развитието на съюза и допълняемост на проектите по фондовете за възстановяване на ЕС. "Може ние да финансираме развитието на подвижния състав на железниците, а националните и еврофондовете да развиват релсовия път или сигнализацията", даде пример той. Мостове и тунели, пристанища също могат да се финансират по инициативата – публично-частното партньорство е доказала се област за успешни и ефективни частни инвестиции, допълни Филипс.

"Харесваме утвърдени компании, но може и инвестиции на зелено върху неразработени терени", каза още той.

"Свързаност между всички супер компютри е много добра идея. Мислете мащабно, в различни области, не само в една като енергетиката, нека да има иновации в различни сфери", призова Петър Т. Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, която е партньор в организирането на бизнес форума по време на срещата на върха в София. "Хората трябва да разглеждат региона като едно цяло. Инфраструктурата е много по-различна от преди 40 години. Търсенето на зелена енергия е изключително важно, за да имаме зелена икономика", отбеляза той.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес