Институтите на БАН ще се създават и закриват от правителството

Промените в Закона за БАН, подготвени от управляващите, слагат край на автономията в научната организация и предвиждат отделните институти де са създават, преобразуват и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на образователния министър. Това става ясно от внесените в парламента промени в закона от депутата Румен Стоилов (ГЕРБ), възпитаник на ВИФ и бивш президент на българската федерация по самбо.

Сега създаването, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена става според устава на БАН и това позволи на академията да се самореформира като намали институтите си от 69 на 42.

В новите текстове е записано още, че висшият орган на управление на академията - нейното Общо събрание - се състои от всички академици и член-кореспонденти на щатна длъжност в академията. Досега в общото събрание имаше представители на всички институти, а отделно от това имаше Събрание на академиците и член-кореспондентите. Предвижда се сега избраното ръководство на академията да продължи дейността си до изтичане на неговия мандат.

Отделните институти, също както и досега, имат общи събрания. Записано е, че те се състоят от хабилитарани учени на основен трудов договор в съответния институт.

Институтите със самостоятелен бюджет, икономиите от това са спорни

Предвижда се научните институти да имат самостоятелен бюджет, който да се формира от държавни субсидии, приходи от сключени договори, приходи реализирани интелектуални продукти, дарения. Нищо не се посочва за финансирането на централното управление на БАН, за което преди два дни просветният министър Сергей Игнатов заяви, че ще продължи да съществува, ако институтите отделят от собствените си средства, за да го поддържат. По думите му закриването на централното управление би увеличило средствата за институтите.

От БАН обаче заявиха пред Mediapool, че закриването на централното управление не би довело до сериозно съкращение на разходите, защото от общата държавна субсидия за БАН, която е 59 млн. лева, само 940 000 лева са за издръжка на централното ѝ управление. В него работят 72 души със средна заплата 815 лева. През тази година по данни на БАН централното управление е намалило с 27 % служителите си като на мястото на освобождаваните през годината не се назначават нови и работата се преразпределя между останалите без промяна на възнагражденията.

Финансистите в БАН се изчислили, че ако централното управление се закрие и правната, финансовата, международната и други дейности се разхвърлят по институтите или към министерствата, това би оскъпило тези дейности до 4.5 млн. лева.

Разпореждане с имущество след санкция на парламента

Разпореждането с имущество на академията ще става с решение на Общото събрание и след разрешение на Народното събрание. Досега бе нужна санкцията само на Общото събрание, а решение на парламента се изискваше само за отчуждаване на имотите. В новите текстове се посочва, че институтите могат да ползват за своята дейност държавни имоти.

Научните институти, които към влизане на новия закон ползват имоти и вещи, собственост на БАН, продължават да ги ползват, като средствата за капиталови разходи и поддръжка са за сметка на съответния институт.

Първата реакция на БАН по повод внесените промени бе, че се “повтаря сценария за унищожаването на грузинската академия на науките, чиято централна сграда в момента е кафене, а идеолог на това дело е тогавашният служител на Световната банка Симеон Дянков“.

Същевременно учени от БАН, студенти и лекари излязоха на общ протест срещу правителствената политика в петък, а на сградата на централното управление на БАН бяха спуснати черни знамена.

БАН си докарва пари от наука, но не може да се издържа с тях

От БАН заявиха пред Mediapool, че не приемат критиките, че не печелят от наука, тъй като от 1998 година насам процентът на собствените им приходи, които са най-вече от международни договори и проекти, постоянно расте. През 1998 година той е бил 25%, а през 2009 година – 44% или близо половината от общия бюджет.

При държавна субсидия 84.7 млн. лева през 2009 година собствените приходи на академията са били 66.2 млн. лева. Приходите от договори и проекти обаче не могат да се ползват за заплати и режийни разходи. Те отиват само за материали, консумативи, апаратура и други разходи, свързани със самите научни проекти.

Приходите от наеми на имоти, които са около 4 млн. лева годишно, пък отиват основно за капиталови разходи и поддръжка на имотите, за което в последните държавни субсидии за БАН също няма предвидени средства.

Режийните разходи на БАН за ток, вода, парно и др. са около 6 млн. лева годишно и за тях също няма предвидени средства в тазгодишния бюджет на БАН, както и в бюджета за догодина и бюджетите за 2012 и 2013 година според тригодишната финансова рамка.

Заради липсата на пари има вълна от напускащи

По данни на академията от началото на годината са пенсионирани 630 учени. Държавата принципно подкрепяше въпросното пенсиониране, но се оказа, че няма да даде на БАН нужните пари за обезщетения на пенсионираните учени, каквито не бяха залегнали в бюджета ѝ. БАН плати за тяхното пенсиониране от бюджета си, без да знае обаче, че той тепърва ще бъде намаляван още. Така средствата за заплати през второто полугодие се оказаха достатъчни за покриването едва на 52 % от възнагражденията на учените.

Заради това учените са в принудителен неплатен отпуск със седмици, а близо 200 души са напуснали.

В някои институти всички служители ще бъдат в неплатен отпуск през ноември и декември. Напусналите са предимно млади хора, коментираха от академията.

Така от 7 754 в началото на годината, заетите в БАН вече са 6 900.