Институциите продължават упорито да крият обществена информация

Държавната администрация продължава да крие информацията за сключваните от институциите договори за различни поръчки, ведомствените бюджети и финансовите отчети, въпреки че Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) задължава изпълнителната власт да бъде максимално прозрачна. Едва 20 от всичките 495 сайтове на министерства, агенции, областни управления и общини отговарят изцяло на изискванията на закона. Това са основните изводи в доклада на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) за 2010 г., представен в сряда.

Според анализа на организацията все още не отслабва упоритостта на чиновниците да се стремят да отказват гражданите и медиите от искането им да получават дадена публична информация, като ги възпрепятстват по всевъзможни начини. Честа практика са мълчаливите откази, с които институциите отговарят на такива заявления. Друг предпочитан от администрацията подход е да просрочва сериозно задължителния 14-дневен срок, в който трябва да реагира на запитването.

"На заявленията за достъп до информация се гледа като на жалби или искови молби", посочи шефът на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов.

Потвърждение за това е фактът, че в повечето институции заявленията по ЗДОИ се обработват от ведомствените юристи, които често измислят различни правни оправдания, за да не предоставят една или друга информация. Най-честите отговори са, че исканите данни засягат трето лице (19 случая), или че в тях има лични данни (15). Случаите на мълчалив отказ, естествено, преобладават – 48 пъти за миналата година.

Все пак от ПДИ отчетоха положителната практика на съда да отменя всеки подобен немотивиран отказ без изключение. Невинаги обаче заявителите са склонни да водят дела, след като не срещнат никакво съдействие от институциите. През 2010 г. магистратите са разгледали 328 дела за достъп до информация.

Като един от най-фрапиращите казуси от организацията посочиха няколко решения на Административния съд в София, който отказал да предостави информация за икономическата обосновка на проекта "АЕЦ Белене", тъй като Националната електрическа компания (НЕК) работи в обществен интерес, но не била собственост на държавата собственост, а на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В друго свое решение магистратите се мотивирали, че БЕХ е държавна компания, но не работи в обществен интерес и затова ЗДОИ не бил приложим.

От ПДИ призоваха изпълнителната власт най-накрая да изпълни ангажимента си и да присъедини и ратифицира Конвенцията за достъп до информация на Съвета на Европа, както обеща през миналото лято шефът на парламента Цецка Цачева. Друга основна препоръка на организацията е създаването на специален орган, който да отговаря за спазването на ЗДОИ, тъй като в момента се оказва, че и тази дейност влиза в ресора на премиера Бойко Борисов. Така на практика никой не следи дали администрацията спазва закона и логично досега не е имало нито един наказан чиновник за непредоставена от него информация.

"Най-неуместното е, че законът предвижда институциите да наказват сами себе си", добави Кашъмов.

Той настоя за промени в ЗДОИ, които да задължат администрацията да подпомага, а не да пречи на заявителите да се сдобиват с публична информация. По думите му е необходима и промяна в Закона за обществените поръчки, която да задължи изпълнителната власт да публикува освен информация за обявяваните от нея конкурси и детайлите от сключените след това договори.