Интересът на България в Бургас-Александруполис липсва

Меморандум, гарантиращ руските и гръцки интереси в строителството на петролопровода Бургас-Александруполис, подписа България във вторник, на очаквана цели 13 години церемония по сключване на споразумението за политическа подкрепа от страна на София, Москва и Атина. От обясненията след подписването обаче не стана ясно какви са българските интереси, защитени в документа.

Споразумението бе парафирано последователно от руския министър на енергетиката и промишлеността Виктор Христенко, от гръцкия министър на развитието Димитрис Сюфас и от българския министър на регионалното развитие и благоустройство Валентин Церовски. Протоколният гаф с пренебрегването на езика на страната -домакин и обявяването на церемонията по подписването първо на гръцки, после на руски и на английски и чак на края – на български, е дребен детайл, който обаче направи впечатление заедно с реда на парафирането на меморандума.

До 3-4 години проектът може да се реализира, смело прогнозира Валентин Церовски, след повече от половинчасово обяснение как петролопроводът ще реши екологичните проблеми на проливите Босфора и Дарданелите. Българският строителен министър неколкократно описа как нефтените компании са преосмислили поведението си спрямо Бургас-Александруполис, след като са преценили загубите си от задръстващите се от трафика на танкери турски черноморски проливи и как този петролопровод е тяхната застрахователна полица за доставките им до Централна Европа.

Не стана ясно обаче как за този сравнително кратък период трите държави ще успеят да осигурят инвестициите и най-вече доставките на суровината за транзитиране – петрола.

Същият срок за строителство, но при гарантирано в по-голямата си част финансиране и договорена вече 50-процентна натовареност на потролопровода, си постави соченият от Гърция като конкурентен проект Бургас-Вльора, чийто междуправителствен меморандум бе подписан в края на декември от премиерите на България, Македония и Албания. 

Инвестициите и петролът за руско-българо-гръцката тръба тепърва ще се търсят 

Виктор Христенко на няколко пъти посочи, че подписването на меморандума не означава, че Русия ще гарантира нефта за петролопровода. Това трябва да сторят компаниите, според икономическите си интереси, подчерта изрично руският министър. Той допълни, че е възможно капиталът за изграждане на  тръбата да е на нефтодобивните компании, които ползват черноморското направление за транспорт на суровината.

Предвижда се да се създаде международна проектна компания, която да разработи и предложи на потенциалните инвеститори в проекта варианти за структуриране и финансиране на строежа на Бургас-Александруполис, каза в отговор на въпрос министър Церовски. Колегата му Христенко охарактеризира бъдещата компания, която трябва да осигури и договорите на входа и на изхода на тръбата – тоест и на доставчиците, и на ползвателите на суровината, като публично-частно партньорство. В него всяка от страните ще си носи съответните рискове, допълни той.

От нито едно от изявленията обаче не стана ясно на какъв точно принцип ще се създаде самата международна проектна компания.

Церовски обособи следващите стъпки за реализацията на петролопровода в три сегмента – финансово обезпечаване на проекта, строителство и опериране на инфраструктурата. Вероятно различни компании ще покрият тези три сегмента, допълни българският министър на регионалното развитие. Той каза още, че предстои среща с българските фирми, които са заявили писмен интерес към Бургас-Александруполис, но не спомена имената им и отказа да отговаря на уточняващи въпроси след пресконференцията, на която правителственият говорител Димитър Цонев разреши три въпроса.

От гръцка страна също не бяха посочени конкретни инвеститорски намерения. Димитрис Сюфас заяви как ще се привлича нефтът от Централна Азия за обезпечаване доставките на петролопровода и ще се търси интереса и на други държави към проекта, явно визирайки опитите в Бургас-Александруполис да се включи Казахстан.

За разлика от тях, руският им колега Христенко бе доста по-категоричен. Като потенциални инвеститори той посочи консорциума Тюменска нефтена компания-Бритиш Петролиъм - координатор на изготвената техническа обосновка на проекта, Лукойл и Роснефт.

Договорени са роялти таксите за транзит и данъчни преференции за Москва

Христенко има за какво да е по-конкретен, повдигайки завесата на руските намерения. На предварителния етап, какъвто е подписването на този документ, са договорени и икономическите, и юридическите условия за реализация на проекта през българска и гръцка територия, заяви руският енергиен министър.

Той допълни: “И моите колеги любезно демонстрираха възможностите да обезпечат този проект с най-благоприятния режим за размера на таксите, и размера на други, да ги наречем “съдействия”, свързани с реализацията на проекта”.

Без държавна подкрепа за частните инвеститори трудно би могъл да се реализира проекта, заяви Христенко, явно визирайки спазарените данъчни преференции на руската страна, които между впрочем държаха на косъм подписването на меморандума. Христенко посочи още, че в тристранния документ е определено нивото на роялти таксите, които ще заплащат доставчиците на държавите като част от тарифата за транзит на петрола.

Ако в междуправителственото споразумение са заложени конкретни транзитни тарифи, това е нарушение на българското законодателство, коментираха за Mediapool специалисти от петролния бранш. Роялти таксите, които са процент от общата транзитна такса и се плащат от доставчиците на държавата, през чиято територия преминава суровината им, се приемат от парламента. На министерско ниво не може да се определя техният размер, заявиха експертите.

Източници от финансовото министерство коментираха, че ако в меморандума са записани данъчни преференции, МФ би трябвало да знае за тях, а то няма такава информация.

Друг е въпросът, че роялти таксите за България, които са коментирани в хода на преговорите - в размер на един долар за тон, са изключително ниски и неизгодни за София, коментират източници на Mediapool. Ако това е действително спазарената роялти такса за страната ни, в хазната ще влизат годишно между 35 млн. или 50 млн. долара, според капацитета на петролопровода , който всъщност също не е определен точно. Но и размерът на инвестицията към момента варира между 700 и 900 млн. долара, така че май единственото сигурно в случая е, че все пак трите държави подписаха меморандума за политическа подкрепа на петролопровода.

Както бе представен документът обаче, той гарантира със сигурност руските и гръцките, но не и българските интереси, като изключим някои корпоративни облаги.

Москва има голям интерес да осигури значително по-ниски роялти такси за своите компании, в сравнение с тарифите, които плащат в момента за превоза по море. Като се вземат предвид и преференциите при плащането на данък добавена стойност, Русия на практика си осигурява доста ниска, но перспективна инвестиция. Гърция пък привлича инвестиции в строителство и раздвижва търсенето на работна ръка в един изключително беден регион, какъвто е този на Александруполис. Ако може да се направи аналогия, то руско-българо-гръцкият петролопровод за Александруполис е това, което за Видин е строежът на Дунав мост ІІ. Повишаването на благосъстоянието в беден регион е в плюс за всяка управляваща политическа сила.

Общото между нефтопровода и концесията за магистрала “Тракия”

При подписването на меморандума, българският строителен министър каза, че ще се преразгледа структурата на създаденото преди години смесено българско дружество "Трансболкан ойл пайплайн” за Бургас-Александруполис и в него ще се поканят нови потенциални участници.

Във въпросното дружество акционери са "Лукойл България", "Магнум 07", "Монолит 3", "Индустриален холдинг България", "Контролно-заваръчни устройства" и "МG енергетика и природни ресурси". От “Лукойл” отдавна афишират незаинтересоваността си от руско-българо-гръцката тръба. “Индустриален холдинг” сериозно се е ориентирал към участие във финансирането на Бургас-Вльора и е много под съмнение, че финансовият му ресурс ще стигне за двата петролопровода, пресичащи българската територия.

Според източници на Mediapool целта е в Бургас-Александруполис да се вкарат държавната фирма “Техноекспортстрой” и частната “Фронтиер”, в която акционери са приближени на министър Церовски лица. Двете фирми участват и в дружеството “Универсален терминал Бургас”, което е определено за оператор на  инфраструктурата за управление на двата петролопровода, минаващи през пристанище Бургас. “Техноекспортстрой” държи и 25 на сто от консорциума, който подписа миналия месец договор за концесията на автомагистрала “Тракия”, чийто край стига също до порт Бургас.

От АМБО – компанията, управляваща проекта Бургас-Вльора, заявиха, че ако има общ оператор на двете тръби, това трябва да е смесено дружество между двете компании, отговарящи за оперирането на двата петролопровода, а не назначено лице.

Освен крайната точка Бургас, “Техноекспортстрой” има и още една “връзка” с проекта Бургас – Александруполис. Държавната фирма преговаря с американската компания Юникъл за получаване на концесия за добив на нефт в Казахстан, която е спряганата четвърта страна в проекта за петролопровода.

Според икономически анализатори, подписаните във вторник договорки, даващи преференции при изпълнението на Бургас-Александруполис, със сигурност могат да послужат като повод за изпълнителите на Бургас-Вльора да настояват и те за облекчения. Още повече че българската държава обяви, че третира двата проекта равнопоставено.

Засега остава само очакването Бургас-Александруполис все пак да се реализира, въпреки още неясните му параметри. Дано, както се пошегува Христенко, подписването на меморандума 13 години след идеята за проекта не изиграе лоша шега с фатализма си.