В следващите месеци трябва да бъде избран нов главен архитект на София, след като заемалият този пост в последните 8 години Здравко Здравков напусна изненадващо. Може ли един човек да реши проблемите на София с презастрояването, липсата на инфраструктура, послъгването при строителството?

По тези въпроси разговаряме с арх. Любо Георгиев от организацията "Екипът на София".

Колко главен е главният архитект?

Според Любо Георгиев главният архитект е важна фигура в общинската администрация, но планирането и последващото изпълнение на плановете не трябва да са в ръцете на един човек. Главният архитект трябва да отговаря за изпълнението на устройствените планове, за разрешенията за строеж, за строителния контрол, а за планирането да бъде създадено отделно звено в администрацията. За момента обаче подобна структурна промяна в общината не е направена или предложена.

"Главният архитект е важна фигура в общинската администрация. Ако не си върши добре работата или ако я върши злонамерено, има лоши ефекти. При всички положения е важно и ще е полезно за тази и за всяка община да има отговорен, честен, комуникативен главен архитект, особено в зависимост от това колко правомощия бъдат прехвърлени към него", коментира арх. Георгиев пред Mediapool. Той смята, че някои аспекти на качеството на средата зависят директно от главния архитект.

Фокус върху контрола на строителството

Сред нещата, които зависят от главния архитект, е контролът върху строителството. Според Любо Георгиев дори засилването на проверките ще се отрази благоприятно на средата в София.

"Законът предвижда възможността администрацията в рамките на пет години след въвеждане в експлоатация на сградата да прави проверки дали нещата са все още спрямо проекта. Дали паркоместата са паркоместа, озеленяването – озеленяване, дали няма пристройки, надстройки и т. н. Това не е правено никога в София", казва арх. Георгиев.

Още по темата

Арх. Любо Георгиев: Общината може да възстанови Драгалевския лифт, ако "Витоша ски" откажат

19 май 2024 09:15

И обяснява, че в момента при строителството понякога "се послъгва". Това се случва най-вече с местата за паркиране и с озеленяването. Схемата е възможна, тъй като при одобряването на проектите се внасят два отделни чертежа за паркирането и за озеленяването. И се случва "едно и също ъгълче в двора да се използва един път за озеленяване, на другия чертеж – за паркомясто". Според Любо Георгиев тази практика не е тайна за администрацията, но се затварят очи за нея.

Другият трик е със задължителното озеленяване. "При въвеждане в експлоатация се постилат едни временни килимчета трева, слагат се дървета в кашпи. Изискването по закон е за дълготрайна дървесна висока растителност. Тоест това не може да е туичка. Необходимо е да бъде засадено дърво в почва". А всичко това според арх. Георгиев е възможно заради "недоглеждане".

Пример за послъгване при въвеждането в експлоатация са платформите за гаражи на две нива. Случва се инвеститори и строители да взимат тези платформи за двойни гаражи под наем, да ги монтират, докато строежът бъде въведен в експлоатация, и след това да ги демонтират. Така гаражът, който би трябвало да побира две коли, се ползва само за една освен ако новият му собственик не реши да си купи платформа.

"Ще има съществена промяна само ето тези неща да оправим", убеден е Любо Георгиев.

Устройствените планове в разбираем вид

Според него друга бърза стъпка за подобряване на средата чрез повече граждански контрол ще е визуализиране на устройствените планове. Въпреки че Столичната община е сред отличниците по предоставяне на информация, свързана с градоустройството и строителството, голяма част от документите остават неразбираеми за неспециалисти.

Затова Любо Георгиев смята, че общината трябва да показва на хората какво се крие зад професионалните термини кота, кинт, плътност на застрояване и др. Нужно е всичко това да бъде визуализирано, за да могат хората да си представят какво застрояване допуска устройственият план до техния блок или къща. Това ще доведе до много по-широко и смислено обсъждане на плановете. "Не, че всички ще се съгласят, но ще имаш много по широко обществено разбиране и припознаване на действията, което е много важно за една местна власт", коментира Любо Георгиев.

"Това е отговорност на местната власт – да преведе и разкаже дори сложни термини".

Още по темата

От баня до 16-етажна сграда. Софиянци протестираха срещу пореден бъдещ строеж

26 юли 2024 16:50

И още: "Визуализацията на устройствените планове беше част от плана ни за действие за след местните избори. Защото това, че са неразбираеми, в комбинация с лошата практика за обществени обсъждания, води до незаинтересованост. Ако има заинтересованост, тя е на много малка група хора или е прекалено закъсняла – когато се опъне оградата, когато дойде багерът. А всъщност решенията са взети 5-10 години по-рано".

Според Любо Георгиев умишлено не се върви към обяснение на тези документи на общината, тъй като така скандални и дискусионни планове минават по-лесно.

И за това, и за затягането на строителния контрол обаче са нужни структурни и управленски реформи в администрацията, тъй като в момента общинските служители са зарити с "хиляди странни неща, които трябва да вършат". Нужно е и да се увеличи броят на служителите, отговорни за контрола по строителството.

Любо Георгиев не вижда някаква промяна в работата на администрацията в тази посока след избора на Васил Терзиев за кмет.

Трябва актуализация на общия устройствен план

По-дългосрочната задача в сферата на градоустройството е актуализацията на общия устройствен план (ОУП) на София. Според Любо Георгиев именно действащият ОУП е в основата на презастрояването. Той припомни, че през 2019 г. екипът му изчисли, че той дава възможност за изграждането на жилища за още 1 милион души.

Още по темата

София задейства процедура за промяна на общия устройствен план

2 юни 2020 12:14

"Всичко тръгва от общия устройствен план, защото законът казва, че дори подробният устройствен план да е по-човечен, всеки собственик има право да поиска изменението му за своя личен имот, за да достигне параметрите, заложени в общия устройствен план. И това всъщност е масовата практика. Направлението "Архитектура и градоустройство" (което главният архитект на София ръководи – б.а.) се занимава основно със заявки за такива частични изменения на подробни устройствени планове", казва арх. Георгиев. А несъответствието между ОУП и приетите по-рано подробни планове "всъщност създава огромния обем работа в администрацията".

"И вместо администрацията да се заеме с правенето на планове за цял един квартал, тя се занимава с частните амбиции на всеки един собственик на имот, което е по-трудоемко и по-сложно за работещите там, но по-простото от гледна точка на това, че има само една страна в процеса".

Според арх. Георгиев обаче това убива идеята за цялостно планиране, за баланса на територията. И така се стига до презастроени квартали с недостатъчна публична инфраструктура като детски градини, училища, улици, тротоари и т.н.

Затова планът за действие след изборите миналата година е включвал и прекратяването на работата с частични устройствени планове и разглеждане на цялостни такива, в които се вижда пълната картинка. "Този подход може да започне да се прилага по всяко време и е валиден за всяка община".

Перспектива за терена "Кремиковци"

Според Любо Георгиев цялостни решения трябва да се прилагат и при предстоящото развитие на т. нар. далекоперспективни територии. Планове за тях ще могат да се одобряват от 1 януари 2025 г., ако парламентът не удължи за пореден път този срок. Архитектът е на мнение, че разрешения на инвестиционните намерения в тези територии трябва да има само след като инвеститорите подсигурят инфраструктурата.

Още по темата

Инвестиционното проектиране и устройственото планиране ще се дигитализират

1 март 2024 17:16

В противен случай общината се натоварва финансово с изграждането на такава, а не печели достатъчно от застрояването на тези имоти. "Едно голямо парче от тези далекоперспективни територии е бившият комбинат "Кремиковци". И това е интересен казус, защото е специална територия и с подходящо управленско отношение и подход тя може да бъде развита. Много е важно как ще бъде направено, защото това са замърсени почви с трудна транспортна достъпност в момента. За развитието на такъв голям терен е нужно взаимодействие със собствениците, а в случая може би и с държавата. Но за мен "Кремиковци" е най-важната и интересна от тези далекоперспективни зони".

Колко са важни данните

И отново се връщаме на устройствените планове и по-специално на общия устройствен план, от който тръгва всичко. "Ключът е в общия устройствен план, от една страна, и от друга страна, в това, че той трябва да се промени по качествен начин", смята арх. Георгиев.

Според него е важно актуализация на общия устройствен план да се прави на базата на видими, разбираеми и актуални данни.

"Всичко трябва да е една много добре технологично смазана машина, в която виждаш характеристиките на територията до най-малкия детайл. Целият общ устройствен план трябва да се базира на капилярно знание за територията. И дали ще предвидиш 10, 100 или 1000 нови жилища в дадена зона да зависи от това колко жилища има сега, каква инфраструктура има сега, каква инфраструктура може да си позволим, колко бързо може да я изградим", обяснява арх. Георгиев.

Другият важен детайл е актуализацията да е правно издържана.

"И третият аспект е да се прави публично. Да е ясно още в началото защо се прави актуализация, какво се цели с нея, да се онагледи какво значи тази промяна. Няма как всички да се съгласят, но ще има много по-широко обществено разбиране и припознаване на действията, което е много важно за една местна власт".