"Демокрацията не може да функционира, ако гражданите не са активни. Не можеш да очакваш държавата да върши всичко за теб – тогава не си гражданин, а по-скоро поданик. Толкова години сме живели в система, в която "аз се правя, че работя, а ти се правиш, че ми плащаш", и това оставя трайни следи. Пасивността се е превърнала в норма. А след края на комунизма липсваха мащабни усилия, които да помогнат на хората да разберат какво всъщност означава демокрацията и защо тя зависи от нашето участие. Непознаването на историята на комунизма днес се превръща в заплаха за националната ни сигурност. Ако не осъзнаем как това наследство пречи да се развиваме като европейска и демократична държава, рискуваме да затъваме в апатия и разделение", коментира в интервю за Mediapool основателят и изпълнителен директор на фондация "Софийска платформа" Луиза Славкова.

Луиза е политолог и коментатор по темите демокрация, памет и гражданско образование. Пред Mediapool тя говори за активното гражданство, предизвикателствата пред демокрацията в България, ключовата роля на гражданското образование, дейността на "Софийска платформа" и трудностите, пред които се изправя неправителственият сектор.

Скоро ще може да научите повече за другата основна дейност на фондацията, свързана с опазването на паметта и образование за близкото минало.  

Г-жо Славкова, как се роди идеята за "Софийска платформа" и как създадохте фондацията?

Идеята се роди преди около десет години, когато отбелязвахме 25 години от края на комунизма. Тогава започнахме да анализираме какво е постигнато и какво – не, в годините на прехода. Две основни теми изпъкнаха: несправянето с наследството на комунизма и гражданското образование. Дадохме си сметка, че демокрация без демократи не се прави. Дори да имаш реформирани институции и демократично настроени елити, без активно гражданско участие демокрацията е нестабилна. Липсва разбирането за демокрацията като нещо ценно, което трябва активно да се развива и пази.

Въпреки че политическата конюнктура сега е различна, нуждата да работим и в двете направления не се е променила. Събития като продължаващата война в Украйна показват и каква е връзката между справянето с наследството на комунизма и това как възприемаме себе си като европейска и натовска държава. Това несправяне с наследството на комунизма не ни позволява да погледнем обективно на пагубната роля на Русия за развитието ни като общество – исторически и в настоящето. Така непознаването на историята на комунизма се превръща в пряка заплаха за националната ни сигурност. Ако 35 години по-късно не осъзнаем как това наследство пречи да се развиваме като демократична държава, рискуваме да затъваме още повече в апатия и разделение.

Нека първо да акцентираме върху гражданското образование и тази част от вашата дейност. Какво всъщност е гражданското общество, защото сякаш все още има неразбиране около неговата роля и значение?

Неразбирането на ролята на гражданското общество е тясно свързано с неразбирането какво значи да бъдеш гражданин. Ролята на гражданина по дефиниция е активна. Не можеш да очакваш държавата да върши всичко за теб. Тогава не си гражданин в демократична държава, а по-скоро поданик. Да бъдеш гражданин означава да се интересуваш и участваш активно в живота на своя квартал, град, общност или дори институцията, в която работиш, доколкото времето и обстоятелствата ти позволяват.

Наследството на комунизма играе ключова роля за формирането на тази пасивност. Толкова години сме живели в система, в която "аз се правя, че работя, а ти се правиш, че ми плащаш", и това оставя трайни следи. Пасивността и послушанието се превръщат в норма, а след края на комунизма липсват мащабни усилия, които да помогнат на хората да разберат какво всъщност означава демокрацията и защо тя зависи от нашето участие. Демокрацията не може да функционира, ако гражданите не са активни.

Разбира се, има и други причини за пасивността. Светът е сложен, а често е по-лесно да го виждаме в черно и бяло, да се поддадем на безсилие и да вярваме, че някой друг решава вместо нас. Понякога доброволно се отказваме от правата си. Към това се добавят и ежедневните предизвикателства – семейство, работа, житейски трудности. На фона на всичко това е трудно да мислим за "абстракции" като демокрация и гражданско общество.

Но именно тук организираното гражданско общество има своята роля. То запълва вакуума, създаден от ниската гражданска активност, и изгражда мостове между гражданите, институциите, бизнеса и медиите.

Как обаче успявате да преследвате вашите цели и мисия, въпреки зачестилите през последните години политически и публични атаки?

Ще излъжа ако кажа, че е лесно. За всички нас ситуацията през последните години, особено от 2024 г. и 50-ото Народно събрание насам, подейства като аларма. Дълго време подценявахме законопроектите за регистрация на чуждестранни агенти, които периодично се входират в парламента.

Първо дойдоха бързите промени в Закона за предучилищното и училищното образование това лято, които "уж" забраняваха определен тип пропаганда – при положение, че пропагандата като цяло е забранена от самия закон. След това последва нова версия на законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти. Това показва не само колко бързо подобни инициативи могат да се осъществят в парламентарна демокрация като България, но и колко слаби са аргументите на онези партии, които би трябвало да им се противопоставят.

Това е свързано и с дълбокото неразбиране на същността и ролята на гражданското общество. Много хора не осъзнават, че един такъв закон би засегнал не само организациите, които правят застъпническа работа и следят корупцията по високите етажи, но и читалища, социални кухни, групи за лечение на деца с редки заболявания или дейности, свързани с културен и академичен обмен. Става дума за всяка инициатива, която по някакъв начин разчита на дарения от чужбина.

Може би обществото ще осъзнае значението на гражданските организации, ако за една седмица спрем работата си. Така ясно ще се види колко много и колко важни дейности се извършват благодарение на гражданския сектор.

В същото време напрежението върху гражданския сектор расте. Заплащането не е конкурентно на това в частния бизнес, което прави трудно намирането на квалифицирани екипи. Добавете към това заплахата, че с един нов закон някоя институция може да влезе в офиса ти и да преследва дейността ти, и ще разберете защо мнозина избират по-сигурна алтернатива.

Все пак има положителни тенденции. За разлика от други държави, в България бизнесът осъзнава колко пагубно би било законодателството срещу гражданските организации – не само за гражданското общество, но и за инвестиционния климат. Това показва и относителната независимост на бизнеса от държавата, което е голям плюс. Освен това наблюдаваме развитие и на българската филантропската среда и формирането на местни фондации.

Друг положителен аспект е вълната на солидарност в сектора. Първоначално това се видя в подкрепата към ЛГБТИ организациите, засегнати от измененията в образователния закон, но сега наблюдаваме по-широка координация. Неправителствени организации от цялата страна разпознават значимостта на момента и работят заедно – пишат общи становища, изпращат писма до Народното събрание и настояват за място на масата на институциите при вземането на решения. Колкото по-видими са нашите усилия и колкото по-единни сме, толкова по-малък е шансът подобни закони да бъдат прокарани. В крайна сметка това не е просто защита на сектора, това е защита на демокрацията.

Въпреки положителната реакция на бизнеса, сякаш липсваше обществена реакция спрямо всички тези процеси. Вие вече отбелязахте проблема с неосъзнаването на близкото минало, но и другия значим проблем – неразбирането на демокрацията. На какво се дължи това? Забелязва ли се обществено желание за разбиране на същността на демокрацията?

Преди няколко години направихме мащабно изследване – Индекс за гражданско здраве, с над хиляда променливи. Данните от него бяха много интересни и ни помогнаха да разберем защо българите често не искат да участват активно в обществото. Това, което най-силно ми е останало в съзнанието, е липсата на усещане за овластяване.

В българските семейства и институции от малки ни се внушава, че нямаме право на глас или мнение, някой друг знае по-добре от нас. Никой не се консултира с нас при вземане на решения – било то в семейството, в училището или в институциите, с които взаимодействаме като възрастни. Такава нагласа се предава от поколения и води до култура на подчинение и липса на лична отговорност. В семейната среда децата рядко вземат решения или участват в обсъждания, а в училище моделът на преподаване допълнително засилва чувството на безгласност.

Тази нагласа, че "мен никой не ме пита", води до общество, което не развива усещане за лична значимост и равнопоставеност на правата. Хората свикват да съществуват извън държавата. Оправят се, както могат, и често не виждат смисъл да участват, защото не вярват, че това ще доведе до подобрение на собствената им ситуация.

Усещането за несправедливост също допринася. Това е наследство, което също идва от комунизма. Голяма част от българското общество, пострадала от режима, никога не получи справедливост след неговия край. Справедливостта в България отива отвъд историческите травми, тя е проблем на системно ниво. Много хора не вярват, че законът е равнопоставен, защото виждат как той се прилага с различен аршин за различни хора. Липсата на върховенство на закона е пряка причина за апатията към демокрацията.

Това са само няколко примера защо хората изпадат в състояние на "аз съществувам извън държавата". Започват да се питат защо трябва да се намесват и какво изобщо би променило тяхното участие.

В нашето изследване разгледахме и структурираното гражданско участие – колко хора тръгват да формират граждански инициативи или сдружения. Оказа се, че ако човек започне инициатива, която има дори малък успех, това го мотивира да продължи. Но за да се стигне до първия успех, са необходими няколко стъпки, които често липсват.

Към всичко това може да добавим и липсата на практически опит за гражданско участие. Много хора не знаят какво означава активно гражданство – как можеш да се включиш, къде да търсиш съдействие или как да изискваш отговорност от институциите. Тези познания и умения просто не се преподават.

Преди няколко години бяхме част от кампанията за въвеждането на предмета "Гражданско образование" в училищата. Това беше голяма стъпка, но предметът все още е твърде теоретичен. Учениците често не излизат с практически разбирания за това какво е живото гражданско участие.

Корупционните скандали в страната допълнително усложняват ситуацията. Учителка сподели с мен случай, в който учениците ѝ разглеждали казус с проект, финансиран с европейски средства, и казали: "Ще вземем парите и нищо няма да направим, нали така се прави с проектите?"

Разликата в социализацията също играе голяма роля. Дали едно дете расте в среда, където се четат книги и се посещават културни събития, или в такава, където културата не е ценност, е от решаващо значение. Изследването за гражданските компетентности на 13-годишните (ICCS) ясно показва огромната разлика между малката част от децата, които са граждански грамотни, и останалите, които лесно се поддават на манипулация.

Гражданските компетентности на 13-годишните в България са сравними с тези на младежите в Мексико. А когато говорим за демокрация, едва ли искаме да се сравняваме с Мексико – държава, която индексите за демокрация определят като хибриден режим.

Това е комплексен въпрос, по който работим от години. Има много какво да се направи, за да подобрим гражданското образование.

Кои са стъпките, за да се случи въпросното подобрение?

Решението ни да се фокусираме върху учителите е част от нашата стратегия, защото именно чрез тях можем да постигнем най-голям ефект. Учителите имат достъп до огромен брой млади хора, а когато те са добре подготвени и подкрепени, въздействието им се разпространява като "снежна топка". За нас е важно да създадем мрежа за тяхната подкрепа и да им предоставим инструментите, от които се нуждаят, за да бъдат ефективни в класната стая.

Същевременно непрекъснато разработваме материали, които им помагат да преподават гражданско образование ефективно и интересно. За теми, които излизат извън тяхната компетентност, организираме кампании за сътрудничество между учители и експерти от различни области, включително бизнеса.

Гражданското образование е предмет с широк обхват, който изисква от учителите разнообразни знания и умения. Това прави задачата им изключително предизвикателна, особено в днешната сложна среда. Всекидневните събития в България и света неизбежно предизвикват въпроси от учениците, които често разказват за прочетено или чуто, но нерядко се оказва, че това са фалшиви новини или конспирации. Учителят трябва не само да представи фактите, но и да го направи по начин, който не накърнява учениците и ги насърчава да мислят критично.

Помислете само за темите от последните няколко седмици и ще разберете колко широко образован трябва да бъде един учител по гражданско образование: коалиционните преговори в България, годишнината от т.нар. Възродителен процес, краят на режима на Асад, конфликтът в Газа, войната в Украйна, връзката между нива на ваксинация и грипни епидемии, премахването на проверката на факти в платформи като Meta. Това са само част от предизвикателствата, с които се сблъскват преподавателите.

Ние осъзнаваме, че за учителите по гражданско образование е особено трудно да се справят с тези изисквания, затова им предоставяме различни инструменти за подкрепа.
Една от нашите основни инициативи е обновяването на най-голямата ресурсна платформа за учебни материали по гражданско образование – www.grajdansko.bg.

Тя позволява на учителите интуитивно да подбират целите за своя час, да определят ключовите компетентности, върху които искат да се фокусират, и автоматично генерира план за урок. Тази платформа е бъдещето на гражданското образование, защото скоро ще използва големи езикови модели, за да направи процеса лесен, адаптивен и ефективен.

Освен това, осъзнаваме колко важни са живият контакт и възможността за обмен на опит. Организираме обучения в малки групи, където учителите могат да споделят опит и да се учат един от друг. Част от тези обучения провеждаме в Белене, където се фокусираме върху това как да се говори за противоречиви теми в класната стая. А в момента всяка тема може да бъде противоречива. Колкото и модерни технологии да разработим, истината е, че живата среща и възможността за диалог между учителите и експертите остават незаменими.