Инвестиции от САЩ ще дойдат при едно прозрачно и отчетно управление

Инвестиции от САЩ ще дойдат при едно прозрачно и отчетно управление

Г-н Шаламанов, има ли нещо повече зад дипломатическа фразеология и протоколни речи, които се чуха при посещението на Джордж Буш? Ако трябва да поставим въпроса така - защо дойде Буш в България?

Един от отговорите според мен е, че американският президент има емоционален ангажимент към България и страните от региона, защото получи подкрепа след 11 септември 2001 г. Той настоя специално България да бъде поканена за членство в НАТО и той спомогна да се случи този голям “бум” на разширяване на пакта.

Буш е емоционално ангажиран с факта, че подкрепата на България за политиката в Афганистан и Ирак продължава, независимо от смените на правителствата, и проектира това емоционално отношение в новата позитивна роля, която България може да играе за решаване на въпроса за независимостта на Косово и за това Македония и най-вече Албания и Хърватия да бъдат подпомогнати за интеграцията в НАТО. А последното е част от успешното решаване на статута на Косово.

Това се разбира и от контекста в думите на президента Първанов - намирането на път към Белград. Защото който и политик там пръв се престраши да приеме независимостта на Косово, ще бъде жертван. Оттам нататък обаче се отварят много добри перспективи за развитието на Сърбия като европейска страна, член на НАТО и ЕС.

Не на последно място именно в лицето на България САЩ виждат естествен поддръжник за интеграцията на Турция в ЕС. Тази интеграция е ключ за  редица други важни въпроси за сигурността и икономиката в Черноморския район, в Близкия изток и Средна Азия.

Ако трябва да се обобщи, Буш е човек, който държи на хората и на държавите, които са го подкрепили, защото понася доста удари. В същото време  продължава да търси позитивно развитие, включително в този регион, и вижда в България един инструмент за това позитивно развитие.

А какъв е все пак прагматичният аспект от визитата?

Американският бизнес има определени проблеми за навлизането си в България. Ясно е, че руското влияние се засилва много бързо. Енергийната зависимост нараства стремглаво и в дългосрочен план практически поставя страната ни под силното влияние на Русия. А ние все пак сме член на НАТО и ЕС, станали такива по силата на осъзнатия интерес и на НАТО, и на ЕС, и на САЩ. И пристигането на Буш в България в края на европейската обиколка е много ясно послание, че тази страна е важна част от НАТО и ЕС, че ще получи помощ (а едно от случилите се очаквания беше, че България ще поиска помощ за справяне с корупцията и организираната престъпност, защото това не може да бъде наложено отвън).

Така че българските ръководители и в частност българският премиер, който всъщност би следвало да е силната фигура в парламентарната република, имаше възможност да потърси съдействие и помощ в сферата на сигурността, на борбата с организираната престъпност и корупцията.

За това имаме няколко неслучайни послания от срещите на Буш. Разбрахме, че абсолютно еднозначно е подкрепена идеята на Станишев за създаването на агенция за национална сигурност. Подкрепена е неговата идея за повече инвестиции в инфраструктурите и новите технологии, защото това е най-сериозният баланс на енергийните проекти от Русия. Неслучайно беше отворена дума и за противоракетната отбрана (ПРО) за ракети със среден обсег, които са реален риск за България.

И неслучайно в контекста на сигурността и на доброто управление Буш нарече Станишев “мистър Клийн” (господин “чисти ръце” – б.р.).

Какви други акценти бихте откроили?

Ако гледаме другия фокус, извън думите, Буш поиска и се срещна с представителите на нашите експедиционни сили. С това показа, че каквото поиска България за укрепване на експедиционните сили за по-ефективно участие, най-вече в Афганистан, ще го получи.

Срещата със студенти от Американския и Софийския университет, която носеше другото послание – образованието, младите хора са тези, които ще останат в България и ще наложат модела на чисто и добро управление. Именно те са партньорите на САЩ.

По отношение модернизацията на армията какви ангажименти могат да се очакват?

Да, подпомагане на армията за придобиване на системни способности, но не това, което до момента прави нашето Министерство на отбраната – закупуване на определен брой хеликоптери, транспортни самолети, учебни самолети, камиони, джипове и т. н. Тук става дума за друг аспект и той бе подчертан от Станишев – за инфраструктурни и високотехнологични проекти. Преведено на езика на отбраната – става въпрос за система за противоракетна и противовъздушна отбрана (ПРО и ПВО), с която България да бъде в някаква степен основен партньор на САЩ за региона и да покрие съседни страни като Албания и Македония при взаимодействие с Румъния, Турция и Гърция.

Важен е и въпросът с експедиционните сили – управление, защита, интеграция в силите на НАТО и в частност в силите на САЩ. В тази връзка е и системният подход по отношение на съвместните военни бази у нас. С други думи, акцентът не е модернизация въобще, не просто даване на отделни елементи от въоръжение и техника, а изграждане на системи, които ни позволяват да излезем на ново ниво на способности и на ново ниво на интеграция и сътрудничество със САЩ.

По американско настояване в момента тече т.нар- “С-4 изследване”. То е за системите за управление с цел те да бъдат направени по-ефективни и съвместими с тези на САЩ и НАТО.

Самата система за ПРО и ПВО е именно този тип инфраструктурни високотехнологични обекти, които липсват в модернизацията на българската армия.

Да се върнем към позицията на България за Косово, която е в рамките на заявеното от ЕС.

Тази позиция препраща към един труден процес на вземане на решение в ЕС, но така или иначе Буш беше изключително директен, заявявайки, че Америка иска да види едно независимо Косово. И в тази позиция той умело въвлече и президента Първанов, казвайки: “Дайте ни съвет как това да стане, а не да не стане”. Съветът на Първанов пък беше как това да стане, което по подразбиране означава, че ние приемаме като факт независимостта на Косово. И по-скоро поставяме въпроса как да бъде намерен пътят към Белград, към сърбите и този път е въвличане в интеграционни процеси в НАТО и ЕС.

В никакъв случай не е имало нюанс от българска страна да се противопоставя на позицията на Буш за независимо Косово.

Защо само двама министри – външният Ивайло Калфин, и финансовият – Пламен Орешарски - официално се срещнаха с Буш и бяха на разговорите му със Станишев? Защо го нямаше, например, военният министър Веселин Близнаков?

Подборът на министрите можем да приемем като едно много силно послание, че инвестиции от Америка ще дойдат в България, когато се постигне едно чисто, прозрачно и отчетно управление. И че пари в България ще дойдат, когато българският бюджет се управлява прозрачно. И когато се гарантира прозрачност на финансовите отношения между тези, които искат да инвестират, и държавата.

Инвестициите не са в една или друга функционална област – в отбраната или във вътрешната сигурност, в защитата на населението или в енергетика. По-важното за американските инвестиции е чистото прозрачно управление и това засега се олицетворява от финансовия министър.    

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?