ИПИ: Бюджетът става зависим от дефицитни харчове и нови дългове

Средносрочната фискална рамка на правителството за периода 2016-2018 г. не просто не е достатъчно амбициозна, но страда от сериозен недостиг на достоверност -  всяка година се задава план за бюджетна консолидация, докато в крайна сметка балансите се влошават. Дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост, смята Институтът за пазарна икономика (ИПИ), който във вторник представи изготвения от него традиционен алтернативен бюджет за следващата година.

Според организацията следващата година може да приключи с нулев бюджетен дефицит при планиран от кабинета 2 на сто, ако правителството на ГЕРБ реорганизира разходите е предприеме дълбока реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред", разбие монопола на Здравната каса и рационализира бюджетите на силовите ведомства.

Институтът предлага още отпадане на неефективни налози като данък "дивидент” (сега 5%), данък "лихва” (сега 8%) и данъка върху наследствата, както и намаляване на данъка върху едноличните търговци до 10% (сега 15%). Според ИПИ, ако се ограничат данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма, прехвърли се 1/5 от приходите от подоходния данък към общините, ефектът върху приходите за хазната ще е незначителен, но ще доведе до ръст на предприемачеството и потреблението, а от там ще повлияе и ръста на икономиката.

Експертът от ИПИ Петър Ганев коментира пред журналисти, че текущите харчове могат да се свият като се оптимизират разходите с 10 процента от планираните и се ограничат субсидиите от бюджета.  По-активно управление на публичната собственост може да бъде постигнато чрез приватизирането на задлъжняли държавни предприятия като "Български пощи" и БДЖ и отключване на "мъртвия" публичен капитал. Според изчисления на ИПИ общият ефект от тези промени е близо 1.4 млрд. лв. като не се включват приходите от приватизацията.

За пръв път в алтернативния си бюджет ИПИ поставя фокус върху бюджета на съдебната власт, като се стъпва върху анализите на натовареността в системата. По думите на изпълнителния директора на института Светла Костадинова, в България има тенденция за намаляване на населението, на регистрираните престъпления и заведените дела в съдилищата, но в същото време има увеличаване на броя на прокурорите, на съдиите и на хората в техните администрации. Това води до ниска ефективност на системата и до искане на повече пари. Доверието в съдебната система същевременното е много ниско, посочи тя.

България е на първо място по брой на прокурори и на служители в администрацията на прокуратурата на 100 000 души население в страните на ЕС, подчерта Светла Костадинова, като уточни че данните са към 2012 година, а оттогава положението се е влошило. По брой съдии на 100 000 души население страната ни е на четвърто място, а по брой на административни служители в съдебната система на седмо място в ЕС.

Висшият съдебен съвет е единствената структура, която не отчита регулярно разходите си, а същевременно не може да изхарчи и половината от отпуснатия ѝ бюджет, каза Костадинова.
ИПИ предлага премахване на незаетите щатни бройки в съдебната система, свиване на администрацията, окрупняване на съдилища и закриване на структури с ниска натовареност, вкарване на добавката за прослужено време в основната заплата и премахване на парите за дрехи и другите допълнителни заплащания за всички работещи в системата.

Електронната система в съдебната система е на много ниско ниво, дори елементарни процеси стават с разнасяне на папки и ръчно вписване на документи, каза Костадинова.

Сходни препоръки отправи наскоро и Световната банка.

Организацията предлага и промени в бюджета на МВР, които да направят реформата в сектора възможна и работата на полицията да стане по-ефективна.

Според ИПИ, правителството трябва да се откаже от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия, а вместо това да се засили постепенно ролята на личните спестявания, да отпадне възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система. Отново се акцентира върху разбиването на монопола на Здравната каса, за което се говори от години, но нищо не се случва. Според Ганев е крайно време да се насочи част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта). Той добави, че в акцентите на алтернативния бюджет е заложен и отказ от планирано покачване на осигурителните вноски за пенсия.

Според Ганев сега е моментът за консолидация на бюджета и излизане на нулев дефицит, защото 2015 г. е добра - с доста сериозен ръст на приходите над 800 млн. лв. повече от планираното, очаква се подобен и през следващата година. В същото време обаче актуализацията на бюджета за 2015 г. ще изяде събраните повече пари в бюджета, тъй като предвижда нови харчове за близо 900 млн. лв.

"Това е моментът – в добрата година да успееш да свиеш дефицита, за да се подготвиш, ако евентуално идва някоя лоша", каза той.

Експертът разкритикува бюджетите от последните няколко години за това, че заявката за свиване на дефицита винаги лежи в бъдещето, а текущо недостигът винаги е по-голям от предвиденото.

"Това е огромен проблем на фискалната политика през последните три години, че ние постоянно се изненадваме с нови харчове и нови дефицити. В целия период 2009-2012 година, когато беше кризата, през тези 4 години ние натрупахме дефицит от около 5.3 милиарда. В периода 2013-2015 година, който стартира с политическата криза, смяна на правителства и поредна актуализация на бюджетите, дефицитът ни е от 7.4 милиарда лева, т.е. – вътрешните ни проблеми създадоха по-дълбока дупка в държавните финанси от световната криза от 2009 г,", посочи Ганев.