Ипотечните кредити поскъпват

Ипотечните банкови заеми по вече сключени договори ще поскъпнат, прогнозираха от Кредитния център в анализ за кредитното състояние на населението за първото полугодие на тази година, публикуван в четвъртък.

Причината е повишаването на задължителния минимален резерв на търговските банки от 1 септември, което бе наложено от БНБ в отговор на силното разрастване на кредитирането. Когато обявиха тези рестриктивни мерки, от Централната банка не обясниха каква е причината да се страхуват от кредитния ръст, при условие, че повечето икономически анализатори не виждат нито пряка, нито косвена опасност от него за макроикономическата стабилност на страната, нито за състоянието на банковата система.

Същевременно повишаването на международните лихви EULIBOR и LIBOR и основният лихвен процент на БНБ ще бъдат допълнителен повод за повишаването на лихвите, обясниха още от Кредитния център.

По-високите лихви и рязкото поскъпване на живота от последните седмици ще отблъсне потенциалните кредитоискатели, прогнозират анализаторите. Те от своя страна ще искат да избегнат стагнацията и затова ще се стремят да запазят агресивните реклами и разнообразните промоции с отстъпки за първите месеци след отпускането на кредитите.

Ръстът на кредитите - плод на масираните банкови реклами?

Увеличението на кредитите през първата половина на годината с 40% спрямо същия период на миналата година отчасти е следствие от масираните рекламни кампании на банките и промоциите. Така ефективните лихви по ипотечните кредити са намалели от 7.5% в края на миналата година до 6.15% в момента. Кредитната среда е спокойна и доказателство за това е спадът в необслужваните кредити, който е под 3%, показва още анализът на Кредитния център.

Според експертите в края на годината общият ръст на отпускането на заеми ще достигне 50% спрямо края на 2006 г.

Разрезът на кредитите показва, че най-много заемни банкови средства се теглят за инвестиции в недвижими имоти – 49% от всички. При потребителските кредити остава тенденцията нови заеми да се вземат за рефинансиране на стари, кото са взети при по-лоши лихвени условия или са пръснати в различни банки.

В надпревара все повече банки вдигат срока за погасяване на ипотечните кредити – до 35 години, и са склонни да финансират до 100% от стойността на сделката.

Типичният кредитополучател: ИТ-специалист, мъж под 35 години

Мъжете теглят повече ипотечни кредити от жените (58% мъже). Типичният кредитоискател е от високоплатен служител от ИТ-фирми или държавен чиновник. На опашката по търсене на кредити са учителите и журналистите. Те дори са изпреварени от селскостопанските работници, които се считат с официално най-ниско месечно възнаграждение. Най-много кредити вземат хора с месечен доход до 1000 лева (59%). Най-малко заеми теглят високоплатените лица с доходи над 2000 лева (5%).

Варна изпреварва София по ръст и размер на кредитите

Средният размер на заема е най-голям във Варна – 39 900 лв., следван от София – 39 100 лв.

Все по-голям интерес към банкови заеми в България има от страна на чужди граждани от страни в ЕС. Голям двигател за кредитния пазар у нас са българите, работещи в чужбина. От началото на година ръстът на кредитиране на съграждани, печелещи парите си в чужбина е 140%, като до края на годината Кредитният център очаква той да се увеличи 300%.

Най-много заеми търсят българи, работещи в Испания (35%), следвани от Гърция (22%), Италия (15%), Великобритания – 16%), САЩ (7%).

Теглените заеми от българите зад граница основно отиват за закупуване на жилища. Първенец отново е Варна, в която 19.1% от тях са закупили там жилище, следвани от Бургас – 17.2%. Едва на трето място е София – 12.6%. Под 10% следват Пловдив, Благоевград, Плевен, Видин, Велико Търново, Русе. Останалите населени места са общо под 3%.

Според Кредитния център фирменото кредитиране бележи разцвет, което анализаторите обясняват с членството в ЕС като фактор, гарантиращ сигурност.