Ирак е първият тест за външната политика на България

С всеки изминал ден изглежда, че войната в Ирак е все по-близо. В началото на другата седмица, след като инспекторите докладват дали са намерили оръжия за масово унищожение в Ирак и дали режимът на Саддам съдейства на проверките на ООН, основните играчи ще сложат картите на масата.

Изборът по казуса Ирак е първото ни самостоятелно решение от 60 години

Изходът на кризата около Ирак единодушно се оценява като катализатор на установяване на нов световен ред и ново групиране на силите, което може да се окаже най-важното след разпадането на двуполюсния свят в края на 80-те години.

Поради това позицията ни днес трябва да се формира след претегляне на всички аргументи. В някакъв смисъл това може би е първото наистина самостоятелно външнополитическо действие на страната ни от десетилетия.

В редица ситуации през предходните години беше значително по-лесно българската политика да има компас - беше достатъчно да следваме останалите източноевропейски страни и общите действия на Запада. Пример за това е Косово, където трябваше да се избере дали да пуснем руските самолети или натовските.

При случая с Ирак вместо яснотата на избора Изток - Запад, сме изправени пред необходимост за активно поведение пред дилемата Вашингтон - Брюксел. Удобното и лесно скриване зад групата източноевропейски страни, които подкрепят "международната общност", сега няма да работи и ще трябва да си понесем рисковете и отговорностите, които носи свобода на избора.

Ситуацията за България е крайно усложнена от това, че сме пред вратата и на НАТО, и на ЕС. Поради това от едно или друго наше поведение по иракската криза може да доведе до затръшване на някоя от двете врати, а може би и на двете.

Готовите модели, например линията на Полша и Чехия не може да бъде копирани, тъй като Варшава и Прага вече са членове на НАТО, а и общо взето са си оплели кошницата за ЕС.

Далеч по-близко до нашето е положението на Румъния, с която щем не щем се движим в пакет към НАТО и Евросъюза. Правителството на Нъстасе вече обяви безрезервна подкрепа за военно решение на иракската криза.

В тази връзка обаче е полезно да напомним една сходна, макар и не толкова решителна дилема. През лятото на 2002 г. Букурещ избърза и сключи договор, с който удовлетвори искането на Вашингтон американските граждани да се ползват с имунитет от Международния наказателен съд. Дни по-късно ЕС изработи обща позиция по имунитета и отхвърли споразуменията за МНС. В края на годината се оказа, че в пътната карта за членството на Румъния изрично е посочено, че тя не спазва общата политика по глава 27 "Външна политика и сигурност".

В началото на другата седмица, успоредно с дебатите в ООН, ЕС ще се опита да изработи обща позиция по Иракската криза. Това няма никак да е лесно, защото Великобритания ще иска да се остави в общия текст вратичка за акция срещу Ирак и без мандат на ООН, а всички останали държави, макар и с известни нюанси, ще се стремят именно световната организация да бъде поставена в центъра на взимане на решения.

От тази гледна точка може да има голяма увереност, че Брюксел засега няма да излезе с категорична позиция, която да изиска от страните членки и кандидати да не допускат участие във военна операция. Очакваното формално блокиране на общоевропейска позиция от Лондон и може би от Мадрид, обаче не бива да ни успокоява.

При участие на България в коалицията срещу Ирак повечето европейски страни могат да започнат да гледат на нас повече като на американски сателит, отколкото като на кандидат за членство в Евросъюза. Полша пое този риск на два пъти през последните седмици - предпочете да обнови военновъздушните си сили с американски самолети и избра да подкрепи САЩ за Ирак.

Въпросът е дали ние имаме ресурса и позицията на Полша, за да си го позволим.

Развитието на кризата около Ирак показа една голяма празнина на българската външнополитическа доктрина. Покрай хоровото папагалско повтаряне, че имаме две цели - НАТО и ЕС, пропуснахме да обсъдим навреме какво ще правим, ако един ден ни се наложи да взимаме решение, което няма да устройва едновременно Европа и САЩ.

В контекста на настоящата криза Вашингтон лансира нова визия за Европа. "Когато говорите за Европа, вероятно си представяте Германия и Франция. Но аз не мисля така. Според мен те са "стара Европа". Ако погледнете натовска Европа днес, ще видите, че центърът на тежестта се измества на Изток. Има много нови членове... Прави сте, че Германия създава проблеми, и Франция създава проблеми. Но в Европа има много повече държави и по този въпрос те не са с Франция и Германия, а със САЩ", каза американският военен министър Доналд Ръмсфелд.

Ще бъде ли България сред военните съюзници на САЩ в Ирак?

Досега участие с войски са предложили Великобритания, Румъния, Чехия, Полша и Австралия.

Наблюдателите, които броят гласовете в Съвета за сигурност и правят сметки дали САЩ биха могли да съберат 9 гласа за резолюция на ООН, която ще разреши използването на военна сила срещу Ирак, винаги слагат България сред сигурните поддръжници на Вашингтон - дори преди Пакистан!

Евентуално пряко българско участие във войната, предвид незначителния военен капацитет на страната ни, обаче не се обсъжда много - много. Всички са наясно, че такова участие, ако се състои, ще има символично значение. Поради това то засяга най-вече нас, нашите отношения и място в света и почти никак развоя и изхода на едни военни действия срещу Саддам.

Повдигането на въпроса стана актуално, след като тази седмица бяхме свидетели на разминаване в думите на министъра на външните работи Соломон Паси в София и тези, цитирани от в. Ню Йорк таймс.

Пред влиятелното американско издание Паси е заявил, че България е "предложила военна помощ на Съединените щати за война срещу Ирак "по принцип", включително ... и военен отряд, обучен да помага на войници, атакувани с химически или биологически оръжия". Завръщайки се в София външният министър каза, че страната ни "не предвижда да изпраща войски в Ирак". Той повтори и формулата, че "подкрепата, която можем да окажем, няма за излиза извън рамките и параметрите на подкрепата, която сме оказвали на нашите съюзници от 1990 -та насам при операциите "Пустинна буря" в Ирак, в Косово и в Афганистан".

На пръв поглед между заявленията на министър Паси има противоречие. Ако обаче ги прочетем по-внимателно и го поставим в контекста на подготовката на войната, може да се окаже, че те се допълват.

От думите пред в. Ню Йорк таймс става ясно, че наша противохимическа част ще помага на поразени от химическо или биологическо оръжие войници. Хипотетичното събитие обаче може да стане само по време на военни действия, а не след това. Споменаването на евентуалната дейност и съответно на вида български войски, които биха имали нещо общо с войната в Ирак, навежда на едно сравнение. Чешките химически войски, признати от НАТО за водещи, не са разположени в Ирак, а в Кувейт. Сгобявайки така двете изявления на Соломон Паси, става ясно какво той е обещал при разговорите си в Ню Йорк.

Ако все пак се стигне до война срещу Ирак на САЩ и съюзниците българска противохимическа част ще се включи, вероятно не на театъра на военните действия, а някъде в тила - например в Кувейт.

В контекста на честото повтаряне напоследък за иракския външен дълг от 1.7 милиарда долара, вероятно външният министър е настоял пред американските си събеседници този въпрос да бъде решен и да си получим парите сред войната.

Цялата конструкция - символично участие, вероятно по-скоро присъствие, защото при Пустинна буря Саддам не употреби биологическо и химическо оръжие, срещу връщането на дълг от 1.7 милиарда долара, по принцип е защитима. Тя има и предимството да работи за членството ни в НАТО пред Вашингтон, където не всички са убедени, че България е готова за отговорностите си в Алианса.

Докъде стигнаха инспекторите на ООН

Досега инспекторите на ООН откриха 14 недекларирани бойни глави от ракети с малък обсег, които могат да се зареждат с бойни отровни вещества. Малко след това иракчаните сами показаха още 4 бойни глави. Всичките те обаче се оказаха празни и в този си вид едва ли могат да се класифицират като оръжие за масово унищожение, каза в края на миналата седмица шефът на ЮНМОВИК Ханс Бликс.

Под някаква форма той ще повтори същото и пред Съвета за сигурност.

Проучващият ядрената програма на Ирак генерален секретар на Международната агенция за атомна енергия Ел Барадей също няма засега неопровержимо доказателство, че Ирак поддържа секретна ядрена програма. Често споменаваните преди около месец алуминиеви тръби, за които се твърдеше, че са предназначени за обогатяване на уран, бяха изследвани от експерти на МААЕ и те установиха, че не са радиоактивни и вероятно наистина са предназначени за изработка, както твърди Ирак, на незабранени конвенционални ракети с малък обсег.

Равносметката от работа на инспекторите не е много убедителна - те са горе долу там, откъдето започнаха, освен че досега стана ясно, че забранените оръжията на Ирак, ако има такива, не са на една ръка разстояние.

Серия от въпроси продължават да остават с неясен отговор след два месеца проверки на място и подробно проучване на декларацията на Ирак от 7 декември за наличните оръжия.

В предварителния си доклад от началото на януари Ханс Бликс ги изброи. Няма убедителни доказателства, че Багдад, както твърди, е унищожил наистина запасите си от антракс. Също така дори и след допълнителните уточняващи разговори с висши иракски представители, каза Бликс,остава разминаването в декларираните и известните внесени количества от биологични субстанции за отглеждане на микроорганизми.

От преди 1990 г. е известно, че Ирак е имал програма за разработване на опасния нервнопаралитичен газ VX. Багдад твърди, че разработката е прекратена и инсталациите са били унищожени при бомбардировките по време на Пустинна буря през 1990 г. Ханс Бликс каза също така пред Съвета за сигурност, че сметката на иракските Скъд не излиза с 12 ракети.

Изходите от иракската криза са два

Единият, възприет от САЩ и в известна степен от Великобритания, изхожда от позицията, че Ирак продължава да увърта и не сътрудничи достатъчно на инспекторите, поради което единственият начин да бъде разоръжен е военният.

Ключовото изречение, което често се повтаря, е че Багдад трябва да даде доказателства за това, че няма оръжия за масово унищожение.

Другият подход, около който се обединиха повечето пряко заинтересовани страни от Европа и Близкия изток е, че инспекторите трябва да продължат мисията си докато си свършат работата. Удължаването на проверките дори с 2-3 месеца, обаче поставя въобще под въпрос провеждането на военна операция. Военните експерти смятат, че след април климатичните условия - пясъчни бури и високи температури на предполагаемия театър на бойните действия, ще ги направят много трудни или дори невъзможни. Вашингтон подозира, вероятно не без основание, че гласовете за още инспекции, целят именно това - да отложат с почти година военна операция срещу Ирак.

Ускореното струпването на американски и британски войски в района на Персийския залив е красноречиво за евентуалното развитие и в някаква степен го предрешава оттук насетне. Би могло да се допусне, че войските ще чакат с пръст на спусъка до късната есен на 2003 г., но това е по-малко вероятният сценарий. Така или иначе решителността на Джордж Буш не се поставя под съмнение. Той често повтаря, че ако ООН не вземе решение, с което да разоръжи Ирак, то Съединените щати ще "поведат коалиция от съюзници", която да реши проблема със Саддам.