Ирак и войната с тероризма

След терористичните актове на 11 септември 2001 година в Ню Йорк и Вашингтон, при които загинаха граждани на близо 80 държави, хората с добра воля от двете страни на Атлантика се обединиха срещу терористите и техните помагачи. През последните месеци нашето единство бе подложено на изпитание с различни спорове върху нуждата Ирак да бъде разоръжен.

Войната с терора и разоръжаването на Саддам Хюсеин не са просто взаимно свързани - разоръжаването на Ирак е решаващ компонент от победата във войната срещу терора. Връзката между терористичната мрежа и държавите-притежателки на оръжие за масово унищожение заплашва с катастрофа, чиито мащаби значително надхвърлят събитията от 11 септември.

Знаем, че терористите планират нови престъпления. Имаме обширна информация и за техния стремеж да се сдобият с оръжие за масово унищожение, включително химическо, бактериологическо и дори ядрено. Разполагаме с неопровержими свидетелства, че иракският режим все още притежава такова оръжие. Събрани заедно, тези факти доказват наличието на неприемлива заплаха за сигурността не само на САЩ, но и на Европа, и на целия свят.

Ето защо ни възмущава толкова това, че Ирак все още не се е разоръжил въпреки обещанията, които даде преди 12 години, и въпреки волята на международната общност, изразена нееднократно в резолюции на ООН. Вижте само - още през 1997 година Ирак заяви, че е произвел 10 литра рицин, достатъчен за унищожаването на над един милион души. Това е същата смъртоносна отрова като намерената неотдавна в един лондонски апартамент. През 1997 година Багдад призна също, че разполага с повече от 19 хиляди литра от отровата ботулин, което е равно на десетки милиони смъртоносни дози, а също и с 8 500 литра антракс - количество, достатъчно за унищожаването на стотици милиони хора.

Според инспекторите на ООН в Ирак са останали недекларирани и други много по-значителни количества биологическо оръжие. Ирак е произвел вероятно от два до четири пъти повече биологическо оръжие, отколкото е признал, и освен това не обяснява къде се намират над два тона материали за производство на бактериологични препарати.

Една опаковка спори на антракс с тегло пет фунта /1 фунт = 453,592 грама/ би била достатъчна за унищожаването на половината жители на всички големи градове в САЩ. Щом един режим, който притежава подобно оръжие, не е съгласен активно да сътрудничи и отказва да разкрие местонахождението му, да търсим това оръжие в държава с големината на Франция означава да търсим игла в копа сено.

Експертите на ООН могат да потвърдят, че една държава се е разоръжила доброволно, когато правителството ѝ сътрудничи на инспекторите, както стана в Южна Африка, Украйна и Казахстан през 90-те години. Но ако Ирак смята да укрие оръжието си, би било наивно да се очаква, че няколко десетки инспектори ще са в състояние да намерят явни улики - примерно скрито оръжие. В крайна сметка производството на мобилни инсталации за създаването на биологическо оръжие е необходимо на Ирак единствено за да може да скрие тези инсталации. Ако не бяхме получили информация от неколцина иракчани, преминали на наша страна, нямаше нищо да знаем за скритите в големи гаражи в Ирак камиони с ремаркета, в които са монтирани инсталации за производство на биологическо оръжие.

За разлика от Ирак Южна Африка взе през 1989 година решение да спре програмата за производство на ядрено оръжие, а през 1990 година реши да демонтира всичкото си ядрено оръжие. Година по-късно ЮАР се присъедини към Договора за неразпространение на ядрено оръжие и възприе всички разработени от МААЕ мерки за сигурност. Правителството на ЮАР даде на ООН неограничен достъп до всички предприятия за производство и унищожаване на ядрено оръжие, представи хиляди текущи и архивни документи и разреши свободно допитване до персонала, взел участие в ядрения проект. До 1994 г. Южна Африка представи изчерпателни доказателства, че ядрените ѝ арсенали са разчистени и ядрената програма - прекратена.

Правителствата на Украйна и Казахстан също ратифицираха Договора за неразпространение и Договора за съкращаване и ограничаване на ядрените оръжия, след което тези страни трябваше да се откажат от ядреното оръжие и от стратегическите системи за доставката му, останали у тях след разпадането на СССР. Тези държави дори надхвърлиха изискванията на подписаните договори. Украйна поиска и получи помощ от САЩ в унищожаването на бомбардировачите Бекфайър /американското наименование на Ту-22М3/ и техните крилати ракети. Казахстан се обърна към САЩ с молба да извозят от страната над 500 кг високообогатен уран.

Благодарение на сътрудничеството от страна на двете правителства разоръжаването на тези държави премина гладко. Всички ядрени глави бяха изпратени в Русия до края на 1996 година, всички ракетни шахти и бомбардировачи бяха унищожени до декември 2001-ва - датата, посочена в Договора за стратегическите нападателни въоръжения. Като добавка към изискванията на договорите САЩ получиха пълен достъп до унищожените с тяхна помощ ракетни шахти и бомбардировачи.

Уроцие на историята са очевидни: ЮАР, Украйна и Казахстан се разоръжиха, като разкриха програмите си изцяло и на доброволни начала. Във всеки отделен случай политическата воля на най-високо равнище бе съчетана с активно участие на правителствените структури в процеса на разоръжаване. Във всеки отделен случай бяха създадени условия за прозрачност, при които вземаните решения и действията можеха да бъдат проверени и потвърдени от международните инспектори.

Тези примери рязко се различават от поведението на иракското правителство. За разлика от Южна Африка, Украйна и Казахстан политиката на Багдад цели страната да укрие притежаваното оръжие за масово унищожение, а не да се освободи от него. Решението да се укрие оръжието за масово унищожение, взето на най-високо равнище, се изпълнява от хилядите служители на иракското разузнаване и службата за сигурност, ръководени от Кусай Хюсеин - син на Саддам Хюсеин.

Ирак превърна резолюция 1441 в смъртоносна игра на криеница, започнала от представянето на лъжлив отчет, който държавният секретар Колин Пауъл нарече 12 хиляди страници "остаряла информация и безсрамни премълчавания, абсолютно неотговарящи на изискванията в резолюцията на ООН". Множество неща сочат, че предоставените документи са непълни, изпъстрени с грешки и съдържат явни лъжи. Други документи пък бяха скрити в невероятни места, примерно във фабрики за бройлери. Вместо помощ инспекторите на ООН срещат пред себе си пречки, виждат опити да бъдат сплашени.

Смърт грози иракските учени и членовете на семействата им, ако съдействат на инспекторите от ООН. Дори разрешените от ООН разузнавателни полети на авиацията бяха блокирани от иракската страна в нарушение на резолюция 1441 на Съвета за сигурност.

Изводите са очевидни: ако Ирак се бе подчинил на изискването на ООН, ако бе демонтирал своето оръжие за масово унищожение, щяхме да разберем това. Щяхме да научим за това от предоставените документи, които биха съдържали не само информацията, известна вече на нашето разузнаване, но и допълнителни факти, които още не сме установили. Задълженията на инспекторите от ООН, които се сблъскват със съзнателно отричане и измама, не включват обаче разоръжаването на Ирак, който отказва сътрудничество и не желае да се разоръжи.

Ние виждаме извода; виждаме и предизвикателството.

Изводът е, че въпреки 12-те години инспекции, санкции, възпиране и военно въздействие Садам Хюсеин запазва своето химическо и биологическо оръжие и продължава да разработва ядрено оръжие, каквото се стремят да придобият международните терористи.

Настойчивото предизвикателство пред международната общност, както и преди, днес е да покаже на Саддам Хюсеин, че той трябва да се съгласи да сътрудничи изцяло и незабавно да се разоръжи. Нито САЩ, нито ООН ще вземат решението дали иракското оръжие за масов терор ще бъде ликвидирано доброволно или това ще стане със сила. Това решение принадлежи изцяло на Саддам Хюсеин. Досега той не е взел принципно решение да се разоръжи. Следователно една твърде реална и сериозна заплаха остава - и ще нараства все повече.

* - Пол Улфовиц е първи заместник- министър на отбраната на САЩ.
По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?