Иран и САЩ все още са в плен на заложническата криза от 1979 г.

Превземането на американското посолство в Техеран през 1979 г. може и да приключи след 444 дни, но САЩ и Иран все още са в плен на една криза, започнала преди 40 години, пише в понеделник агенция Асошиейтед прес.

Въпреки че заложниците в посолството в крайна сметка бяха освободени, Иран и до днес държи хора с двойно гражданство и връзки със Запада като разменна монета при договарянето на сделки. Виковете "Смърт за Америка" все още ехтят на проявите на хардлайнерите, а иранският върховен лидер говори за невъзможността да се довериш на "Великия Сатана" заради едностранното изтегляне на САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. по решение на президента Доналд Тръмп.

Взаимното недоверие достигна нива, невиждани от заложническата криза насам, и може би в някои отношения дори по-високи от тогавашните, отбелязва агенцията.

Макар президентът Джими Картър в крайна сметка да изгони всички ирански дипломати от САЩ по време на кризата, Америка продължи да издава визи на иранци. Днес наложената от правителството на Тръмп продължителна забрана за пътуване по отношение на Иран и други държави като цяло пречи на иранците въобще да получават визи въпреки големия брой хора от ирански произход, живеещи в американски градове като Лос Анджелис, например.

Забраната доведе до спад в броя на издаваните неимигрантски визи за иранци от над 35 000 през 2015 г. до около 6000 миналата година, сочи статистика на Държавния департамент. Това откъсна едни семейства от други, а също така доведе до прекъсването на изключително важен източник на информация за Иран, каквато американските дипломати събират по време на интервютата за виза.

В същото време се засили вероятността за въоръжен конфликт, нещо, което бе избегнато дори по време на заложническата криза. САЩ обвиняват Иран за серия от нападения в Близкия изток през последните шест месеца, достигнали кулминацията си с атаката срещу Саудитска Арабия през септември, която намали наполовина саудитското производство на петрол и доведе до покачване на цената на петрола. Иран отрича да носи отговорност за атаката и за нападенията срещу петролни танкери близо до бреговете на Обединените арабски емирства. Въпреки това Техеран с гордост съобщи, че е свалил американски разузнавателен дрон през юни и задържа други танкери.

Как САЩ и Иран стигнаха дотук? Може да бъде прокарана директна линия до погрешните американски представи преди, по време на и след ислямската революция, отбелязва АП.

"Иран не е в революционна, нито дори в предхождаща революционната ситуация. Съществува недоволство от строгия контрол на шаха върху политическия процес, но сега това по никакъв начин не застрашава правителството", гласи анализ на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), разпространен в Белия дом през август 1978 г.

През януари 1979 г. шах Мохамед Реза Пахлави напуска Иран, страдайки от фатално заболяване, за което САЩ не знаят нищо. През следващия месец започва ислямската революция, а студенти с марксистки убеждения превземат посолството и закратко го окупират.

САЩ частично осъзнават опасността, в която се намират техните дипломати, служители, военни съветници и шпиони. Американското присъствие в Иран намалява от над 1400 души цивилни и военни служители до около 70 души по време на превземането на посолството на 4 ноември 1979 г.

Въпреки това правителството на Картър се опитва да установи отношения с революционното правителство на Иран. САЩ бяха доставили оръжия за милиарди долари на шаха, включително усъвършенствани изтребители Ф-14 Tomcat, изискващи американска поддръжка. Те също така искаха да съхранят достъпа си до своите тайни подслушвателни пунктове в Иран, за да следят сигналите и ракетните изпитания в Съветския съюз. Америка дълго време възприемаше шаха като защитна стена срещу съветската експанзия в Персийския залив. Съветските сили влизат в Афганистан, докато трае кризата със заложниците, което води до доктрината Картър, гласяща, че САЩ ще използват военна сила, за да защитават интересите си в богатия на енергийни ресурси регион.

Всичко това заслепи Вашингтон за предупрежденията от Техеран. Когато на 23 октомври Картър разреши на шаха да пристигне в Ню Йорк за лечение, той даде повод за превземането на посолството от студенти ислямисти. След протест на 1 ноември посолството е защитено.
На 4 ноември (когато се отбелязваха 15 години от изгонването на аятолах Рухола Хомейни от шаха, а също така и годишнина от кървавото нападение на силите за сигурност срещу студенти предишната година) обаче нещата се развиват другояче. Полицията стои безучастно, докато стотици студенти прескачат оградата на посолството и го превземат за три часа и половина.

Недоволството на студентите може да бъде проследено и по-назад във времето - до държавния преврат през 1953 г., когато бе свален законно избраният премиер и бе затвърдена властта на шаха (един преврат, организиран от ЦРУ и британските шпиони).

Заложническата криза в крайна сметка приключи в деня, когато президентът Роналд Рейгън встъпи в длъжност през 1981 г. Тогава двете страни постигнаха съгласие за Алжирските споразумения, които обещаваха да сложат край на споровете за неизплатени оръжейни доставки за шаха, на нерешените съдебни спорове и на политическата и военна интервенция на САЩ "във вътрешните дела на Иран".

Въпреки това днес част от задълженията от ерата на шаха все още не са изплатени, а Иран продължава да задържа хора с двойно гражданство. На заседание на ООН бе констатирано, че в Иран "произволното лишаване от свобода на хора с двойно гражданство се превръща в тенденция". При задържането на иранската и британска гражданка Назанин Загари-Ратклиф някои свързаха случая с 400-те милиона британски лири, задържани от Великобритания заради неизпълнение на сделка за покупко-продажба на танк на шаха.

В същото време Иран редовно обвинява САЩ, че се месят в иранските вътрешни дела. Сега Техеран се фокусира върху политиката на правителството на Тръмп за "максимален натиск" и я представя като опит за сваляне на шиитската теокрация.

Иран се опита да обжалва пред Международния съд в Хага подновените от Тръмп американски санкции след изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение. Като всичко в тази криза, тезата на Иран се основаваше на елемент от дългата история между двете страни - договор за приятелство между САЩ и шаха от 1955 г., срещу който се противопоставяха студентите ислямисти, превзели посолството.

По БТА