Иран се отказа от съд за задържаните британци

Следващите два дни ще са наистина критични за решаване на спора за задържания британски екипаж, заяви във вторник британският премиер Тони Блеър, след като главният ирански преговарящ по ядрената програма Али Лариджани предложи нов подход за изход от кризата.

Следващите 48 часа могат да бъдат от критично значение, каза Блеър в радиоинтервю и уточни, че предложението на иранската страна дава надежда за край на кризата. “Ако те искат дипломатическо разрешение, вратите са отворени”, заяви министър-председателят.

"Британското правителство започна дипломатически диалог с министерството на външните работи на Иран за уреждане на проблема със задържаните британски военнослужещи", заяви по-рано във вторник Лариджани.

Британското правителство заяви в отговор, че двете страни имат желание за бърз напредък.

Смекчаването на тона от страна на Лондон и Техеран възобнови надеждите, че на 11-я ден от началото на кризата тя може да намери бързо разрешение. Но оптимистични сигнали имаше и в предишните дни, които след това се оказваха неоправдани, отбелязват световните агенции.

Приоритет за Иран е да разреши проблема изцяло чрез дипломатически канали, каза Лариджани пред британска телевизия. “Ние нямаме интерес от по-нататъшно усложняване” на случая, допълни той.

Миналата седмица той твърдеше, че 15-те задържани могат да бъдат изправени на съд в Иран за навлизане в ирански териториални води.

Иранският преговарящ призова във вторник да се прекрати “езикът на силата”.

В понеделник в Техеран беше спокойно, за разлика от предишния ден, когато студенти хвърляха камъни и пиратки по британското посолство и крещяха “смърт на Великобритания”, настоявайки за експулсиране на посланика.

Също в понеделник иранската държавна телевизия съобщи, че всички 15 моряци и морски пехотинци са признали незаконно навлизане в ирански води, преди да бъдат задържани.

Иранското радио обаче предаде, че признанията няма да бъдат излъчвани, заради “позитивните промени” в преговорните позиции на Великобритания, чието правителство реагира с възмущение на излъчените преди това видеорепортажи със задържаните.

Радиото не посочи какви са промените в британската позиция. Според британски официални източници, пожелали анонимност заради чувствителността на темата, правителството на Тони Блеър се е съгласило да разгледа възможностите да избягва подобни ситуации в бъдеще.

Източниците твърдят, че Великобритания не преговаря с иранците и все още настоява за безусловно предаване на задържаните.

Осем моряци и седем морски пехотинци бяха арестувани на 23 март от части на Иранската революционна гвардия, докато са патрулирали в Персийския залив. Британските военноморски сили миналата седмица представиха доказателства от сателитно проследяване, според които британската фрегата е била в иракски териториални води. Екипажът е изпълнявал мисия с мандат на ООН за проверка на контрабандни стоки за Ирак. Мястото, където е заловен екипажът, от години е оспорвана гранична зона между Ирак и Иран.

Техеран настояваше Лондон да поднесе извинение като условие за освобождаване на екипажа.

Лариджани предложи британска делегация да отиде в Техеран, за да се изясни случая и преди всичко това дали екипажът е навлязъл в ирански води.

Той също така настоя Великобритания да гарантира, че “подобни нарушения няма да се повтарят в бъдеще”, но не повтори искането за извинение. Британското правителство продължава да настоява, че няма за какво да се извинява.

Коментарите дотук предполагат, че Лондон и Техеран търсят формула за уреждане на кризата, при която да се зачетат интересите и на двете страни. При такава формула Иран може да каже, че Великобритания тактично е признала, че зоната на инцидента е спорна морска територия, а Великобритания да не поднася формално извинение.

В миналото подобна формула помогна за разрешаване на кризата с американците, задържани от Техеран в продължение на 444 дни. САЩ обещаха да не се намесват във вътрешните работи на Иран, с което дадоха възможност на похитителите да кажат, че са постигнали целта си.

Настоящите надежди за дипломатическо решение на британско-иранската криза бяха предшествани от втвърдяване на позициите и риториката.

Великобритания прекъсна всички останали дипломатически контакти с Техеран, освен преговорите за освобождаване на екипажа, замрази търговската мисия и спря издаването на визи за ирански дипломати. Лондон получи подкрепа от ЕС, САЩ, ООН и се обърна за специална помощ към Турция, която притисна Иран да освободи задържаните.

Всичко това раздразни иранците, които се отказаха от плановете си за освобождаване на единствената жена в екипажа Фей Търни и заплашиха, че задържаните могат да бъдат изправени на съд.

Освен това Иран разпространи записи и писма на задържаните, които “признаваха”, че са “нарушили” иранските териториални води и призоваха Великобритания да се изтегли от Ирак.

Лондон се възмути от разпространените “признания” и обяви, че те явно са резултат на натиск спрямо арестуваните.

“Иранците знаят нашата позиция. Те знаят, че излъченото по държавната телевизия в Иран няма да повлияе на нашата позиция. Те знаят, че ние имаме силна международна подкрепа”, каза официален британски говорител.