Иранските политици са под натиск 40 години след революцията

Президентът Хасан Рохани е подложен на остри критики от хардлайнерите заради провалящото се ядрено споразумение и това рязко сваля неговата популярност. В знак на протест жени се снимат по улиците, сваляйки задължителните хиджаби, покриващи главите им. В същото време държавната телевизия излъчва кадри от голям съдебен процес за корупция.

Добре дошли в объркания свят на иранската политика.

В навечерието на годишнината от Ислямска революция правителството на страната привидно разрешава повече критика. Анализатори виждат в това предпазен клапан за страната с население от 80 милиона души, която в началото на годината вече бе разтърсена от масови спонтанни протести.

Но в иранската шиитска теокрация все още очевидно съществуват ограничения, заради които адвокати, активисти и други попадат в затвора с дълги присъди след процеси при закрити врата. Недоволството, което се усеща сред хората, не може да се излее само в мърморене, особено след като американските санкции срещу иранската петролна индустрия влязат в сила през ноември.

"Ако продължаваме така, положението ще се усложни още повече, защото хората са много уморени и проявяват все по-малка търпимост", каза пред АП Фаезех Хашеми - активистка и дъщеря на покойния ирански президент Акбар Хашеми Рафсанджани. "Не мисля, че мнозинството от хората се стремят към смяна на режима, защото всеки е обезпокоен какво може да последва. Но хората си имат искания."

Вероятно човекът, подложен сега на най-голям натиск, е Рохани. Америка е на прага да въведе нови санкции срещу Иран, въпреки че Техеран засега се придържа към ядреното споразумение, постигнато от Рохани със световните сили и благодарение на което Иран ограничи обогатяването на уран в замяна на вдигането на санкциите.

В отговор Рохани постепенно смени посланието си за сближаване със Запада с хардлайнерски намеци за способността на Иран да затвори Ормузския проток, през който преминава една трета от превозвания по море петрол.

Това може донякъде да се окаже пречка пред политическото му бъдеще. 69-годишният Рохани, който е шиитски духовник, може да бъде сред потенциалните кандидати, когато дойде време Иран да избира третия си върховен лидер. Това не е нещо от сферата на фантазиите: сегашният върховен ирански лидер, аятолах Али Хаменей, изкара два 4-годишни мандата като президент, преди да заеме лидерското място след смъртта на аятолах Рухола Хомейни - основателя на ислямската република.

"От гледна точка на Рохани, най-важното е да оцелее като президент и да се задържи сред претендентите за върховния пост, който ще се оваканти в деня, когато 79-годишният Хаменей умре", писа неотдавна Алекс Ватанка, анализатор във вашингтонския Институт за Близкия изток.

Но срещу Рохани продължава да се надига масово недоволство, което заплашва да го лиши от всякакъв пост, към който може да прояви аспирации в бъдеще. Телефонна анкета, проведена от агенция ИранПол, базирана в Торонто, също констатира рязък спад в обществената подкрепа за него. След като регистрира пик от 89 процента популярност през август 2015 г. след подписването на ядреното споразумение, Рохани в момента е на най-ниската си точка в анкетите с около 20 процента, каза Амир Фарманеш - шеф на ИранПол.

Президентът, чийто изборен лозунг бе "Правителство на благоразумието и надеждата", ще бъде под силен натиск през следващите три години от мандата си да върне обещаната надежда", каза Фарманеш пред АП.

Има обаче признаци, че иранското правителство признава нарастващото недоволство. През последните седмици иранските телевизии, всички те държавни, излъчват големи антикорупционни съдебни процеси. В някои местни вестници се позволяват също така доста скептични публикации, например за вносители на мобилни телефони, които злоупотребяват с привилегиите си да боравят с чужда валута, или за някой си "Султан на жълтиците", успял да натрупа неизвестно как два тона златни монети.

В социалните медии пък се появиха снимки на деца на иранския елит, живеещи в лукс, какъвто средният иранец не може да си позволи, и те също предизвикаха гняв.

"Такива истории показват, че Ислямската република може би върви към екзистенциална криза, при която базисни ценности като скромния начин на живот и стриктното спазване на ислямските норми се насаждат повсеместно от върхушката, но елитът не се чувства задължен да ги следва", писа неотдавна анализаторката Сара Базубанди, работеща за вашингтонския Институт за страните от Арабския залив. "Демагогията на елита стана очевидна при последните скандали и това предизвиква повсеместен гняв в Иран", посочи тя.

През декември и началото на януари в Иран имаше протести из цялата страна заради влошаващото се икономическо положение. Съобщено бе за арестуването на близо 5000 души и за най-малко 25 убити. След като президентът Доналд Тръмп изтегли Америка от ядреното споразумение, иранската икономика все повече се влошава. Националната валута - риалът се обезцени от 62 000 до 150 000 за1 долар. При нападение на арабски сепаратисти в събота по време на военен парад в югозападната част на страната бяха убити най-малко 25 души.

В същото време по улиците на Техеран се забелязват признаци на социална промяна. Някои млади жени носят задължителните хиджаби съвсем небрежно върху косите си. Някои дори ги свалят върху раменете си, докато шофират. По време на икономическите протести много известна стана снимка на млада жена, застанала до телефонен автомат на кръстовище на главната техеранска улица "Енгелаб" с непокрита коса и веещ се като знаме хиджаб.

Оттогава властите монтираха навеси над такива телефонни автомати, за да прекратят подобни съзнателно имитирани протести на жени. Полицията в столицата заяви, че няма да арестува жени, които не спазват ислямските изисквания за облекло. Из социалните мрежи обаче продължават да се въртят видеоклипове, показващи тормоз над жени.

Не е изключено да се стигне до обществен референдум за хиджаба или по други въпроси, като например дали Иран да възстанови отношенията със САЩ, с цел да се отговори на обществените тежнения, каза Хашеми, която се е учила на политика от баща си, докато растяла само на метри от дома на Хомейни.

След като отбеляза, че от Ислямската революция са изминали близо 40 години, тя добави: "Светът и обстановката са променени".

"Хората стигнаха дотам, че няма какво да губят", каза Хашеми, която е излежала присъда за изказванията си и за активизъм. "Обикновено изпитваш страх само първия път и след като нещата се случат, вече не се притесняваш, ставаш малко по-смел и започваш по-свободно да изразяваш исканията си".

По БТА