Иранците могат да протестират и срещу намесата на САЩ, и срещу своето правителство

Иранците могат да протестират и срещу намесата на САЩ, и срещу своето правителство

Скоро след като иранското правителство призна, че по погрешка е свалило пътнически самолет и са загинали 176 души, в Иран избухнаха протести. Трагедията със самолета се разигра на фона на ескалиращо напрежение със САЩ заради убийството на Касем Солеймани, командир на влиятелните ирански сили "Ал Кудс".

Тълпите от протестиращи призоваха своя върховен лидер аятолах Али Хаменей да се оттегли, а силите за сигурност отговориха със сълзотворен газ, гумени и дори бойни куршуми. В изблик на гняв млад мъж се покатери дори по билборд с лика на Солеймани, ритна изображението и накрая го свали.

Явната промяна на обществените нагласи към правителството озадачи някои наблюдатели. Само преди седмица иранците изглеждаха обединени, оплаквайки почитания генерал, но днес те излизат на улицата, за да протестират срещу управляващия елит. В опит да обяснят очевидното противоречие някои твърдят, че траурните шествия са били режисирани, били са пропаганда на режима, възприети безкритично от западните медии. Други, напротив, твърдят, че сегашните протести показват "истинския Иран", истинското лице на страната.

Според Доналд Тръмп иранците, които отказаха да стъпят върху американското знаме, нарисувано пред входа на сграда, са "невероятни" и поведението им е знак за "голям напредък". Кое е вярното? Дали Иран е нация от хора, които е лесно да принудиш да участват в проправителствени демонстрации, или страна на смелчаци, готови да пожертват живота си за справедливостта?

Разбира се, че черно-белият възглед за Иран, подчертаващ това объркване, е погрешен и опростенчески. Сложните нагласи на протестиращите са изненадващи само за онези, които смятат, че страната е монолитна. Те са възприели един повърхностен, карикатурен образ на страна, в която може да има само една национална нагласа - непостоянно място, където възгласите "Смърт на Америка" се сменят само за една нощ с антиправителствения лозунг "Смърт на диктатора". Днес Иран е терористична държава, където хората оплакват смъртта на брутален генерал на режима, а на следващия ден стават стожери на демокрацията, като рискуват живота си, за да се противопоставят на своя авторитарен режим.

Тези едностранчиви интерпретации често са резултат от тенденциозно подбирани събития, които да паснат на предварителните представи за "истинската" природа на страната. Но това не може да замести истинското ѝ разбиране.

Макар да изглежда очевидно, струва си още веднъж да повторим, че Иран е разнолика страна с население от повече от 80 милиона. Тя има сложна администрация и различни центрове на политическа власт. Държавата и обществените сили рядко действат в синхрон по какъвто и да е въпрос. Хората имат устойчиви политически възгледи и се различават като социално-икономическа принадлежност.

Не, не цял Иран бе обединен в мъката си за Солеймани, нито цял Иран се опитва да свали режима. Властите имат опит в организиране на държавно спорсорирани демонстрации и увеличаване на броя на участниците в тях чрез стимули. Но не е правилно да се твърди, че всеки, който се е включил в траурната процесия за Солеймани, е бил принуден да го направи.

Хората, които протестират срещу правителството, рискуват много повече от онези, които участват в спонсорирани от държавата възпоменания. Но защо предполагаме, че няма препокриване? Има сведения за хора, които са участвали и в двете. Това е така, защото хората поставят много и различни искания. Иранците са способни да заклеймяват чуждите заплахи за суверенитета им и наред с това вътрешните репресии на режима.

За съжаление повърхностните възгледи за Иран, които пречат на реалната оценка на случващото се, се приемат от представителите на сегашната американска администрация, убедени, че тяхната т.нар. политика за максимален натиск дава резултат. Те продължават да твърдят, че ядрената сделка от 2015 г. не е била важно дипломатическо постижение, а начало на цикъл на ескалация между двете страни.

В излъчено в националния ефир обръщение от Белия дом на 8 януари президентът Тръмп хвърли вината върху бившия президент Барак Обама за иранската ракетна атака срещу американски бази, като каза: "Изстреляните ракети . . . срещу нас и нашите съюзници бяха платени със средства, осигурени от предишната администрация".

След като ситуацията се промени, държавният секретар Майк Помпейо побърза да подкрепи антиправителствените протести и отбеляза: "Гласът на иранския народ е ясен". Той допуска, че тези протести ще отслабят Ислямската република. Възможно е в краткосрочен план протестите да доведат до криза на легитимността на режима. Но е погрешно тълкуването на сложната динамика в отношенията държава-общество, ако се смята, че залагането на продължителен "икономически натиск, дипломатическа изолация и военно възпиране ще принуди обществото да се надигне и да свали ръководителите си.

Ако американските "ястреби" виждат в уличните протести знак, че стратегията им работи и се опитат да ги подклаждат, те всъщност ще отслабят онези иранци, които подкрепят компромиса и ще засилят хардлайнерите, които искат да има повече конфронтация.

Това, че хората с власт са готови да приемат една монолитна картина на Иран, е особено тревожно сега, когато откритият конфликт изглежда все по-вероятен. Няма анализатор, който да може да определи какво мислят всички иранци. Помислете само колко трудно е да се изследва общественото мнение в западните държави, да не говорим за страна, която е била толкова изолирана от света през последните четири десетилетия.

Възприемането на Иран като своеобразна "шведска маса", от която може да приемеш само онези факти, които отговарят на целите ти, е рецепта за погрешно разбиране, което може да има фатални последици.

*Реза Акбари е ръководител на програма в Института за информация за войната и мира

По БТА

Още от Свят

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?