Ирландия: Келтският феникс

Ирландия: Келтският феникс

Еврозоната напредва бавно, отчитайки разочароващ растеж от 0,3% през третото тримесечие (годишно равнище 1,2%), а един малък член на клуба на 19-те препуска напред. По-малко от две години след излизането на Ирландия от унизителната спасителна програма икономиката на страната се възражда. За 2014 година растежът ѝ достигна 5,2%, а през първата половина на 2015 година се повиши със 7 % спрямо същия период година по-рано, пише в последния си брой британското списание "Икономист".

Макар и добре дошла, силата на подема демонстрира проблемната колебливост на малката и изключително отворена ирландска икономика. Все пак тя се възстановява от дълбок спад, последвал по-ранния период на много силен растеж. Идеята, че ирландската икономика може да се възстанови толкова силно, щеше да бъде отхвърлена като нелепа само преди няколко години. Ирландските банки фалираха зрелищно през финансовата криза и поискаха спасителна помощ от 64 милиарда евро (89 милиарда долара), близо две пети от брутния вътрешен продукт (БВП). Проблемите им означаваха, че самата ирландска държава трябваше да бъде спасявана от ЕС и Международния валутен фонд в края на 2010 година.

Между предкризисния пик в края на 2007 година и най-ниското равнище от края на 2009 година икономиката на страната се сви с 11,2 %. Възстановяването през следващите две години не беше особено успешно и през 2012 година и първата половина на 2013 година икономиката отстъпи.

Дълбочината на кризата, свързана с рухването на жилищния пазар, бе такава, че въпреки неотдавнашния бърз растеж, БВП на глава от населението остава под пика си през 2007 година (макар БВП да изпревари максимума от преди кризата още преди година). Белезите от рецесията и спасяването на банките с държавни средства остават видими. Макар държавният дълг да трябва да се понижи под 100% от БВП тази година (след като достигна максимум от 120 % през 2012 и 2013 година), той все още е много по-висок, отколкото през 2007 година, когато бе едва 24%, отбелязва "Икономист".

Въпреки това дори в най-тежкия момент на кризата обаче ирландската икономика запази изключително силните си страни. Тя продължава да е привлекателна за американските мултинационални компании като база за производство в Европа благодарение на добре образованата си работна сила и ниския корпоративен данък от една 12,5 %. Ирландия е предпочитана от фармацевтичните гиганти като Pfizer и също така стана магнит за технологичните компании и социалните медии. Apple продължава да развива допълнително дейността си в Корк. Дъблин приютява компании като Facebook и Google.

Присъствието на мултинационалните компании в Ирландия оказа значителна подкрепа, когато останалата част от икономиката бе вяла. Нетната търговия - износът минус вноса - частично, а понякога и изцяло, компенсираше вътрешния спад. Мащабът на дейността им е толкова голям, че целият износ на Ирландия миналата година бе 114% от БВП. Вносът също бе много висок - 95% . Ирландия бе повлияна положително от факта, че изнася изключително много за Америка и Великобритания, които изпревариха по темп вялата еврозона.

В последно време ирландският износ е подкрепен от слабото евро, което през почти цялата година се търгува с 15-20 % по-евтино спрямо долара, отколкото предходната година. Това е така, защото Европейската централна банка либерализира паричната си политика, въпреки че Управлението за федерален резерв се подготвя да затегне своята парична политика - разминаване, което изглежда ще продължи през идните месеци. Ирландия даже е сравнително изолирана от забавянето на нововъзникващите пазари, тъй като те представляват едва една десета от износа ѝ - най-ниското равнище, наред с Люксембург, в еврозоната. (В четирите най-големи европейски икономики те представляват около 30% от износа.)

От 2010 година до средата на 2013 година ирландската икономика отчете скромен растеж въпреки подкрепата на нетния износ, тъй като потребителите и фирмите нямаха особено желание да харчат. Това което се промени през последните две години е, че вътрешното търсене сега също оказва подкрепа. Макар строителните инвестиции да остават вяли, като цяло капиталовите разходи растат стабилно, тъй като компаниите харчат повече за ново оборудване. Потребителските разходи също започнаха да се съживяват, нараствайки с 2% през 2014 година и с 3,3 % през първата половина на 2015 година спрямо същия период на 2014 година. Както в останалата част от еврозоната домакинствата могат да харчат повече, тъй като спадът на цените на енергията има същия ефект като намаляването на данъците.

Въпреки възстановяването на растежа, това не е повторение на катастрофалното прегряване от преди десетилетие. Цените на жилищата рязко се повишиха, особено в Дъблин, но тъй като спаднаха наполовина през кризата, те остават с една трета под максимума си от 2007 година. Няма и минимален признак на строителен бум, макар че има остър недостиг на недвижими имоти в центрове като Дъблин: миналата година са били завършени 11 000 жилища в Ирландия спрямо 90 000 през 2006 година. Кредитирането по-скоро все още е в процес на спад, отколкото на подем, както се случи при предишния бум. Това едва ли е изненадващо, тъй като банките, които оцеляха все още лекуват раните, получени последния път.

Освен това, макар че икономиката набира скорост, тя все още не е достигнала пълния си капацитет. Безработицата е спаднала сериозно от максимума си 15,2% в началото на 2012 година до 8,9% през октомври, но все още има място за понижение. Икономистите са на мнение, че тя може да се понижи до 6% без да разпалва допълнително инфлацията. Спадът на дълговете показва, че и домакинствата имат възможност да харчат малко повече.

Вероятно най-голямо притеснение може да буди въпросът дали ирландските политици наистина са изоставили лошите навици. Коалиционното правителство на Енда Кени, което бе формирано само три месеца след спасителната програма, решително изпълнява нейните тежки условия. Ирландия обаче излезе от спасителната програма преди почти две години. В началото на 2016 година предстоят избори, а правителството обяви предварителен коледен подарък от 1,5 милиарда евро допълнителни разходи тази година или 0,7% от БВП.

Приходите от корпоративните данъци са доста по-високи от очакваното, което позволява да се направи този разход. Повишението на приходите обаче може да се окаже временно, а пък по-високите разходи ще продължат. Това е печално ехо от белязаното със силни колебания финансово минало на Ирландия, заключава в анализа си британското списание.

По БТА

Споделяне

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?