Искаме намаляване на лихвата по дълга за АЕЦ "Белене"

До месец се чака произнасянето на арбитража, от което ще зависи колко дълго ще се тупка топката за окончателното решение по проекта

Искаме намаляване на лихвата по дълга за АЕЦ "Белене"

България иска да бъде намалена начисляваната лихва за всеки ден просрочие на дълга на държавната "Национална електрическа компания“ (НЕК) към руската "Атомстройекспорт“ (АСЕ) за поръчано и произведено ядрено оборудване за спряната АЕЦ “Белене“, за който Международният арбитраж в Женева постанови на 16 юни 2016 г., че трябва да се погаси.

Претенциите на България са, че наказателното плащане за забавата трябва да е върху сумата от 550 млн. евро, а не върху 620 млн. евро, които включват веднъж вече начислена лихва, за която обаче и до ден днешен не се знае за какво е. Това уточниха от Министерството на енергетиката, след като енергийният министър Теменужка Петкова съобщи за оспорването на ежедневната лихва пред журналисти преди откриването на Европейския минен бизнес форум, провеждащ се в София във вторник.

Жалбата е била подадена в рамките на установения от арбитража 30-дневен срок за оспорване на решението на съда в Женева, обясниха пред Mediapool от енергийното ведомство. За това е била уведомена и руската страна, но на българската общественост се съобщава едва сега -  около два месеца след внасянето на иска и близо три месеца след произнасянето на 16 юни 2016 г., че НЕК трябва да плати за съоръженията за ядрената централа. Според тогавашната информация от българското енергийно министерство става въпрос за 550 млн. евро, според руската версия сумата е 620 млн. евро и включва компенсация, която обаче не е ясно за какво е отсъдена при положение, че българската страна твърди, че са отхвърлени всички претенции за щети, предявени от АСЕ. Разликата от около 70 млн. евро в двете суми се тълкува като вид лихва от правителството на ГЕРБ, която е начислявана от май 2015 г., но никога не е коментирано за какво е налагана тя.

Именно върху сумата, включваща тази лихва, се начислява ежедневната лихва от 167 хил. евро, която е процент от признатите от арбитража руски претенции към НЕК. Ежедневната лихва се трупа до изчистването на борча, и според Петкова не е законно лихвата за забава да се начислява върху друга лихва.Тя не информира дали обжалваме и други аспекти от решението на арбитража. Според запознати с хода на съдебния спор, българската страна има редица други основания за оспорването на отсъдената сума, но не е ясно дали правителството е предявило и други претенции. 

Лихва върху лихвата

"Ние имаме претенции по отношение на лихвата, която е начислена от Международния арбитражен съд, тъй като се е получила според нас техническа грешка и е допуснато да бъде начислена лихва върху лихва, т.е. получила се е сложна лихва - нещо, което е недопустимо, съгласно националното законодателство и няма как да бъде платено. Затова ние искаме прецизиране на тази сума и оттук нататък ще уточняваме и размера на финалното плащане. При всички случаи мисля, че ще има намаление на това задължение, с оглед на нашите мотиви за определяне размера на лихвата", посочи Петкова.

По-късно тя уточни, че се очаква до месец арбитражът да се произнесе по българската претенция, като завесеният иск не спира начисляването на лихвата. От решението ще зависи дали тя ще продължи да се прибавя към дължимата на руснаците сума.

Ако произнасянето е в наша полза, правителството ще може да тупка по-дълго време топката за окончателното си решение какво ще прави с произведеното оборудване. Все още няма конкретно решение дали ще се рестартира ядреният проект, въпреки заявленията на премиера Бойко Борисов в тази посока. Не са предприети действия и по приватизация на активите и пасивите на АЕЦ "Белене". Коментираният вариант за продажба на произведените реактори за иранската АЕЦ "Бушер", която ще се разширява от "Росатом", но вече стана ясно, че това ще стане с реактори поколение "три плюс", а не като планираните за "Белене".

Разчитаме на намаление на дълга

Петкова не коментира с колко би могла да се намали сумата по борча на НЕК към АСЕ. "Това ще посочи Международният арбитраж, но ние сме изложили нашите аргументи точно в лихвите, които са начислени към настоящия момент след 2 юли 2015 година. Така че се надявам Международният арбитраж да вземе предвид нашите ангажименти, които са основателни“, каза енергийният министър.

Миналия петък в София се състоя среща на Петкова, шефовете на НЕК и собственика ѝ – "Българския енергиен холдинг", както и представителите на АСЕ и нейния собственик – "Росатом", след която стана ясно, че руската страна иска срокове и графици за изплащане на дължимата сума.

Тогава стана ясно, че България е поискала сертификати на произведеното оборудване и огледа му на място. Това намерение бе обявено от Петкова веднага след арбитражното решение, когато тя заяви, че ще се организира по най-бързия начин посещение на представители на НЕК в Русия да проверят оборудването, но все още не е станало факт.

По думите на енергийния министър руската страна ще се съгласи за инспекция на съоръжението, тъй като няма как да се плати нещо, преди да бъде видяно. "Обществото трябва да знае, че през 2012 година са извършени подобни инспекции и те са 7 на брой. Проследени са определени етапи от изграждането на това оборудване. След това нашите колеги от "Росатомстрой“ и "Атомстройекспорт“ са продължили с производството на това оборудване и вторият реактор е почти на 90% произведен според тях и според решението на арбитража, но ние няма как да сме сигурни в това. Трябва да отидем и да видим“, посочи Теменужка  Петкова.

"Обсъдихме в детайли решението на арбитража, уточнихме размера на лихви и главници. От тук нататък следва изпълнението на ангажимента по това дело. Ще намерим решение. Длъжни сме да го направим и ще го направим“, каза още тя.

Обсъжда се държавен кредит за силно заборчалата НЕК

След като Борисов миналата седмица заяви, че България трябва да плати възможно най-бързо беленското оборудване, а вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев допусна възможността на НЕК да се даде държавен кредит, сега Петкова коментира, че се обсъждат варианти с финансовия министър Владислав Горанов за намиране на сумата.

По последни данни на финансовото министерство, бюджетният излишък е около 3 млрд. лв. и на практика хазната може да си позволи да предостави 1.2 млрд. лв. от тях на НЕК, но предвид финансовото състояние на електрическата компания въобще не е ясно откъде тя ще го връща. НЕК едва през миналата година стабилизира паричните си потоци, но в същото време дължи значителни суми на компанията си майка БЕХ. Холдингът на два пъти предоставя чрез теглени от него облигационни заеми огромни средства на дъщерното си дружество. Веднъж това стана през 2013 г., когато даде 195 млн. евро за връщане на дълг към банков консорциум, воден от френската БНП-Париба, изхарчен за подготовката на АЕЦ "Белене". През тази година БЕХ отпусна други над 500 млн. евро на НЕК за уреждане на плащанията ѝ към двете т. нар. американки електроцентрали за закупена електроенергия. Отделно периодично БЕХ прави финансови инжекции на НЕК чрез решения на съвета на директорите.

Според Петкова обаче финансовото състояние на НЕК не може да се каже, че е лошо.

"Ако през 2014 г. на БЕХ беше на загуба 277 млн. лв., то сега – за 2015 г., БЕХ е на печалба с 29 млн. лв.. Това не се случва, ако дружествата не са в необходимата финансова форма, така че не съм съгласна с това. Що се отнася до финансовия министър - това са решения, които ще бъдат взети в рамките на цялото правителство и ще бъдат обсъдени с колегите от българския парламент. Това ще бъде решение, което ще бъде взето от всички, тъй като касае поколения напред. То е много важно и трябва да бъде взето с консенсус“, коментира още министър Петкова.

 

Споделяне
Още по темата
Още от България