Искаме нов договор пряко с "Газпром", алтернативи - след 2011 г.

Искаме нов договор пряко с "Газпром", алтернативи - след 2011 г.

България ще поиска от "Газпром" договорите с тримата доставчици да бъдат подменени или обединени в договор с една фирма, съобщи във вторник изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов, който е и член на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Предложението ще бъде отправено към вицепрезидента на "Газпром" Александър Медведев в рамките на започващото в сряда посещение на българския президент Георги Първанов в Москва.

В момента българското газово дружество има договори с "Овергаз Инк", "Винтерсхал", и "Газпром експорт" – и трите контролирани от "Газпром".

"Булгаргаз" предпочита новият договор да е само с "Газпром експорт", тъй като е 100% дъщерно дружество на руския монополист и е в пряк контакт със собственика и износителя на газа.

"Булгаргаз" ще настоява за сключване на поне десетгодишен договор и ще държи в него да бъдат записани гаранции за добро изпълнение от страна на доставчика. Такива в сегашните контракти с "Овергаз Инк" и "Газпром експорт", които бяха актуализирани в края на 2006 г., липсват.

Договорът с "Овергаз" изтича в края на 2012 г., а с "Газпром експорт" - в края на 2010 г. Дългосрочното споразумение до 2030 г., договорено от предишния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е принципно и подлежи на конкретни нови договори след приключване на прехода към пазарни цени и пълното отпадане на количествата газ, които получаваме като бартер вместо транзитна такса, обясниха от "Булгаргаз".

Очакванията са до края на годината да се предоговорят условията.

Гаранции за доставка и нови цени

"Така, както "Булгаргаз" открива банкова гаранция за плащане на заявените количества, така и доставчикът трябва да даде гаранции, че ще изпълнява договора", каза Гогов.

Ще се иска и осъвременяване на показателите във формулата за ценообразуването на газа, която в момента е на базата на средната тарифа на нефта за девет месеца назад.

По повод на срока, за който се изчислява цената на петрола, за да се определи стойността на газа, шефът на "Булгаргаз" коментира, че колкото по-кратък е този период, толкова по-големи са разликите в цените по тримесечия.

Заложено е увеличение на годишните доставки от сегашните 3.4 млрд. куб. м. газ до 6 млрд. през 2020 г., допълни Гогов. Той обаче допълни, че прогнозирането може и да играе лоши шеги, посочвайки за пример как през 2008 г. е планиран растеж на потреблението на газ от 4.2 процента, а към края на третото тримесечие е отбелязано увеличение от 7.3 на сто. Заради финансовата криза обаче целият ръст бил изяден и така консумацията на газ в страната останала като през 2007 г.

Още във вторник или до края на седмицата "Булгаргаз" ще представи на тримата си доставчици претенциите по неосигурените през януари количества заради едностранно спрените руски газови доставки. При заявени 260-270 млн. куб. м газ за януари са получени 157 млн. куб. м, от които 118 млн. са по клаузата за сметка на транзитната такса.

Недоставените количества ще поискаме да бъдат осигурени срещу по-ниска с 8% цена.

Според договорите обаче до края на тримесечието доставчиците имат възможност да транспортират поисканите от “Булгаргаз“, но неосигурени, количества, за да не се задейства клаузата за по-ниските цени, Гогов е издал заповед дружеството да приема само новите заявени обеми за февруари и март, но не и компенсации, за да може да се възползва от отстъпката. Гогов коментира и, че на практика с авансово платените суми за неосигурените доставки през януари сме погасили голяма част от обемите за февруари и сумите трябва да бъдат прехвърлени за новия месец.

Претенциите

Останалите претенции са за 20 млн. долара неустойки заради недостатъчни количества за транзита, което се е отразило върху транзитните такси, както и разликата в цената на руския газ и количествата втечнен газ от Гърция, които България купи, за да покрие недостига на суровина. 80 млн. лева пък са пропуснатите ползи, които дружеството е можело да реализира от продажба на вътрешния пазар.

От "Газпром" вече казаха, че не възнамеряват да изплащат щети, тъй като компанията обяви по време на кризата форсмажорни обстоятелства.

Гогов коментира, че претенциите на "Булгаргаз" към трите доставчика за претърпените загуби или ще бъдат приети и изплатени, или също като "Газпром" ще се оправдаят с форсмажорни обстоятелства. При втория вариант - тоест отказ да се изплатят неустойки, "Булгаргаз" ще потърси правен съвет за започване на съдебно производство. То ще продължи по-дълго време, а също се изискват и такси за завеждане на процедурата, коментира Гогов.

Той не можа да се сети за трите договора пред кой съд “Булгаргаз“ може да претендира за щетите и пропуснатите ползи.

От 1 януари 2009 г. със заповед на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров договорът за транзита на руски газ, по който страна беше “Булгаргаз“ въпреки евродиректиравата, която изисква контрагентът да е операторът на газопреносната мрежа, вече е прехвърлен към “Булгартрансгаз“, съобщи Димитър Гогов пред Mediapool. Шефът на газовото дружество допълни, че решението е било подкрепено и от борда на БЕХ, въпреки че той самият продължава да има доводи против подмяната на контрагентите по договорите.

Заради това, че договорът за транзит бе сключен с “Булгаргаз“, а не с “Булгартрансгаз“ дори бе сезирана ДАНС заради опасност от кръстосано субсидиране между дружествата от холдинга.

Алтернативи на руския газ най-рано през 2011 г.

Газовата криза от началото на януари задейства Българския енергиен холдинг, който е собственик на “Булгаргаз“, в търсене на алтернативи на руските доставки и държавния мастодонт кандидатства с шест проекта пред Европейската комисия за финансиране по плана за възстановяване на Европейския съюз на стойност 5 млрд. евро. Страната ни обаче ще получи само 20 млн. евро за газова връзка с Гърция, чиято стойност всъщност е 125 млн. евро, и одобрение на хартия за риверсивна връзка и с Румъния, която се оценява на 30 млн. евро, без да се посочи конкретна сума.

През март ще стане ясен достъпът до финансирането за тези проекти, каза Галина Тошева, изпълнителен директор на БЕХ.

Останалите проекти за разширение на газохранилището в Чирен от сегашния общ капацитет 1.3 млрд. куб. м на 1.85 млрд. куб. м., ново хранилище в Галата и терминал за втечнен газ на Егейско море между Кавала и Александруполис, ще се финансират с кредити и чрез джойнт-венчъри, допълни тя.

За включване в терминала за втечнен газ интерес е проявила гръцката ДЕПА, очаква се това да сторят и Румъния, Македония, Сърбия и Унгария. С концесионера на изчерпващото се находище в Галата - “Мелроуз“, се водят преговори за създаване на смесено дружество, което да оперира бъдещото хранилище за газ като се уточнява акционерното разпределение. Целта е още това лято да бъдат нагнетени първите 150-200 млн. куб. м синьо гориво и да започне приспособяването на сондажите за хранилища.

В търсенето на алтернативи “Булгаргаз“ дори е готов при извънредни ситуации като тази с газовата кризата между Русия и Украйна да внася втечнено гориво с цистерни от Турция, стана ясно от думите на Гогов. Цената е по-висока, но в такива случаи е по-важно осигуряването на суровина, допълни той. Притеснението му за този вариант е лошото състояние на пътищата от към границата с Турция.

Друга възможност за диверсификация на източниците на газ е местният добив, каза още Тошева. По думите ѝ в рамките на месец ще се направи оценка на степента на реализация на всички издадени в момента разрешителни за търсене и добив на газ в страната. Целта е да се види кога може да се разчита на тях да се включат в реалните доставки. Тошева не се нае да коментира дали дружеството ще кандидатства за концесии и разрешителни за проучване на потенциални газови находища в страната. По думите ѝ това е скъпо начинание, което първо трябва да се оцени като възможност.

В разгара на  газовата криза Гогов коментира, че "Булгаргаз" ще поиска от собственика си БЕХ разрешение за инвестиции в добив на суровината. Според принципно споразумение с Азербайджан пък дружеството има договорката да бъде допуснато до участие на добив на синьо гориво там срещу транспорт на суровината до Европа, което се очаква да стане през турска територия. Вариантите са или чрез "Набуко", или чрез съществуващата газопронесна мрежа на Турция при бъдещото ѝ свързване с българската система. 

Споделяне
Още от Бизнес