Искаме от ЕС финансиране на газови връзки със съседите

Европа е готова да предостави хуманитарна помощ на България заради газовата криза, ако страната поиска такава. Това е уверил еврокомисарят по социалната политика Владимир Шпидла, съобщи в четвъртък българският еврокомисар за защита на потребителите Меглена Кунева пред БНР в четвъртък.

България, която ЕС призна като най-силно засегната от газовата криза, иска от Европа финансиране за газови проекти, които да създадат алтернативни маршрути за руските доставки на синьо гориво. Въпросът е поставен на неформалната среща на външните министри на ЕС в Прага.

Според Меглена Кунева страната ни трябва да поиска помощ от ЕК, но като каже, че това е газова криза, не просто криза на енергетиката, на електричеството, а на газа.

“И да разберем колко сме зависими и какво трябва да правим, за да може тази зависимост да бъде туширана“, каза тя. По думите ѝ сегашната криза е голям урок за всички в ЕС, за изграждането на вътрешни мрежи в Евросъюза.

Единствената помощ, която България може да получи реално от ЕС, е финансирането на газов терминал и изграждането на връзка с газопровода Гърция-Турция в отсечката Хасково-Комотини. Това обаче може да стане едва след представянето на готови проекти, каза пред Mediapool зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев.

България може да поиска и помощ с доставка на синьо гориво. Зам.-министърът обаче напомни, че това е много трудно реализуемо, именно защото газопреносната ни мрежа може да се захранва единствено от тръбата през Украйна.

Въпросът за рестартирането на затворените преди влизането на страната ни в ЕС ІІІ и ІV реактор на АЕЦ “Козлодуй“ няма да бъде повдиган официално от българската страна, каза говорителят на външно министерство Драговест Горанов

Въпросът с компенсациите не е повдиган

Относно изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че ще се търси през ЕС компенсация за икономически загуби от газовата криза, Драговест Горанов, който също е в Прага, каза, че въпросът е изключително търговски и няма да се търси съдействие от Брюксел за решаването му.

По информация на Министерството на икономиката и енергетиката дневните загуби на българските предприятия от нарушеното им газоподаване са над 8 млн. лв., но в никакъв случай не са 500 млн. лв., каквито изчисления се лансират от страна на бизнеса.

След министерската среща в Прага Ивайло Калфин затвърди впечатлението, че България ще заеме позицията на докладчик на собствените си проблеми в очакване на формулировка на общи решения.

Пред журналисти той съобщи, че е бил първият говорител на форума, предоставяйки данни за ситуацията в България и че колегите му са дали ясен приоритет на проекта за свързване на националните енергийни системи, включително и газовите. България има готовност да представи два проекта за свързване с Гърция и Румъния. ЕС е склонен да задели пари за тях от 5 -те млрд. евро за справяне с финансовата криза, за която София не е искала помощ.

Внасянето на проектите трябва да стане до месец, тъй като през март се очаква Европейският съвет да приеме списък с проектите, които ще се финансират, уточни Калфин. За да се справи страната ни в срок, обаче трябва да се довърши работата на двете експерти групи, сформирани с Румъния и Гърция. Зам.-министърът на външните работи на Атина Янис Валинакис поел ангажимент пред Калфин, че  в следващите дни проектът да бъде разгледан приоритетно. Разговорв този дух ще бъде проведен в петък с новия външен министър на Румъния.

По думите на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров проектирането и изграждането на връзката хасково-Комотини ще отнеме около една година.

България лобира за "Южен поток"

В Прага е било решено още ЕС да активизира дейността си по проекта "Набуко", като за целта ще се проведат в близко време разговори с Турция във връзка с нейната позиция за транзита, което възпрепятства реализацията на алтернативното на Русия газово трасе.

Ускорява се работата по предварителното проучване на възможността обща европейска компания да се ангажира с добив и доставка на газ от Каспийския регион, който да захрани "Набуко" или други алтернативни пътища, каза Калфин.

Той е поставил въпроса за руския проект "Южен поток", за който Москва отдавна иска да получи статут на важен за общата енергийна политика на Европейската комисия. Няколко страни, особено държави, ангажирани в проекта, са подкрепили предложението ЕК да отдели по-голямо внимание на "Южен поток".

Министър Калфин уточни, че в случая не става въпрос за финансиране, а за включването на проекта в общата европейска политика или Южния газов коридор. Германия е поставила въпроса за "Северен поток", информира Калфин. Европейската подкрепа за тези два проекта фактически е една от основните цели на Русия в настоящата "газова война" с Украйна, според редица независими анализатори. Русия се опитва да докаже, че Украйна не е надеждна за транзита на руския газ към Европа, заради което ЕС трябва да подкрепи пряк достъп на суровина до пазарите си чрез "Южен поток" и "Северен поток".

Евродепутати съживиха дискусията за рестарт на спрените реактори

Макар че правителството не прегърна идеята на президента Георги Първанов да използваме газовата криза, за да поискаме от ЕС повторно пускане на III реактор в "Козлодуй", предложението срещна подкрепа от британския евродепутат Джефри Ван Орден. В четвъртък той и негови колеги от ЕП изпратиха писмо до еврокомисаря по енергетиката, в което припомнят предупреждението си от 2006 г. за зависимостта от руския газ, която би довела България до криза – нещо, което се случва в момента.

Меглена Кунева преди това коментира, че България може да постави въпроса за рестартирането на III и IV блок в петък, когато се събира газовият комитет на ЕС, или пред органа на постоянните представители на страните членки, но към този момент такова искане не е постъпило.

“Очевидно това е вътрешен разговор, а не аргументи, които са изнесени и които могат да се дискутират навън“, заяви българският еврокомисар.