Искаме от МААЕ да свали постоянния надзор над І и ІІ блок в Козлодуй

България ще иска от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) да свали постоянния видео надзор над спрените в края на 2002 г. І и ІІ блок на АЕЦ "Козлодуй“. Това ще стане по време на започваща на 28 февруари планова мисия на агенцията за дейността по извеждане от експлоатация на реакторите ВВЕР-440. Новината съобщи в сряда Пламен Петков, главен инженер на І и ІІ блок, чийто демонтаж се извършва от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО).

МААЕ има инсталирани камери с датчици за движение и пломби на "калпаците“ на четирите малки реактор, втората двойка от които бе спряна в края на 2006 г. С тях агенцията може по всяко време на денонощието да провери какво се случва с блоковете. Всъщност, такива системи за контрол има и на другите реактори в АЕЦ "Козлодуй“ и възлите за свежо ядрено гориво, както и на всички ядрени централи в Европейския съюз. Петков обясни, че системите за контрол са сложени още при първото зареждане на блоковете със свежо ядрено гориво при пускането им в експлоатация пред 70-те години на миналия век.

Процесите по извеждането на І и ІІ блок на АЕЦ "Козлодуй“ от експлоатация и демонтажа на оборудването в машинната им зала са толкова необратими, че вече по никакъв начин не може да бъдат рестартирани реакторите, за да се налага продължаването на този вид контрол, обясни Пламен Петков.

В присъствието на журналисти в сряда специалистите от ДПРАО извършиха финалното изваждане на последната част от първи кондензатор на Турбогенератор-1. Около 45-тонното парче, което съдържа и цветни метали, бе изнесено с кран до площадка, където ще бъде нарязано и транспортирано до площадка за временно съхранение и допълнително раздробяване. След това вероятно ще се продаде за скрап, каза главният инженер на двата блока.

Досега от първата спряна двойка блокове са демонтирани близо 2800 тона оборудване, обясниха от ДПРАО. Всеки изведен детайл получава уникален идентификационен код, чрез който може да се проследи какви манипулации е минал и какво се случва с него. Досега са издадени 534 такива уникални кода на разглобени части от І блок и и 541 за детайли от ІІ блок.

Очаква се пълният демонтаж на двата реактора да приключи през 2018 г. Междувременно на площадката на АЕЦ "Козлодуй“, в близост до залата с реакторите, се копае за построяването на цех за раздробяване но частите от блоковете и дезактивацията им. Изграждането му струва 19.5 млн. евро, които идват от Международен фонд "Козлодуй“, където постъпват компенсациите от Европейския съюз за преждевременното извеждане от експлоатация на четирите малки реактора.

Засега дейностите по рязане на метални обшивки на деаератори и отстраняването на кондензатори обхващат само машинната зала на І и ІІ блок и изнесеното оттам оборудване не е радиоактивно. "Досега нито веднъж системите за контрол на радиацията не са отчели замърсяване на някой от демонтираните детайли.“, обясни Петков. В момента те отиват на площадка за временно съхранение.

В реакторното отделение, където зад оловно стъкло е самата двойка ВВЕР-440, се влиза за кратко време единствено от специалисти в подходящо облекло. "Днес например хората ще работят само три часа вътре, по принцип може до седем часа да се остане, преди да се достигне пределно допустимата дневна доза за човек“, допълни той.

"Там радиацията в момента е три пъти по-висока от отчетената на таблото на входа на АЕЦ "Козлодуй“, посочва през стъклото Петков. На влизане в централата в сряда сутринта системата отчиташе променливи показания - между 0.13 и 0.16 микросиверта на час.

До работата по демонтажа в реакторното отделение има още много време, тъй като процесите вървят отвън навътре.

По принцип за всяка една дейност по демонтирането се прави и одобрява предварителен план от Агенцията за ядрено регулиране, разказа Петков. Той обясни, че като специалист, който е работил на двата блока и по време на експлоатацията им, сега му е много трудно да се занимава с демонтажа им. "Такова обаче бе политическото решение и ние се съобразяваме с него“, заключава тъжно Петков.