Искаме помощ от ЕК за справяне с екощетите от нефтения разлив по Дунав

Искаме помощ от ЕК за справяне с екощетите от нефтения разлив по Дунав

България иска помощ от Европейската комисия за отстраняването на последиците от замърсяването от мазутното петно, което в понеделник навлезе в българския участък на река Дунав, след като сръбската рафинерия в Прахово е изпуснала неопределено количество петрол и мазут. Това съобщиха от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии в четвъртък следобед.

С писмо до Центъра за мониторинг и информация на Европейската комисия главният директор на Национална служба "Гражданска защита" Андрей Иванов е поискал международна помощ за извършването на сателитни снимки на засегнатите участъци по реката.

По-рано през деня стана ясно, че около 50 км от брега на реката в българския участък са замърсени в различна степен от петролния отпадък. Продължава нахлуването на по-малки петна, но те са по-скоро в резултат на покачването на нивото на реката, което отмива вече отложените на брега, лодките и понтоните петролни отпадъци, обясни Християн Кирилов, говорител на "Гражданска защита" във Видин.

Плътността на отлаганията по поречието е между 15 и 80 процента, каза пред Дарик радио Николай Кенанов, директор на дирекцията “Координация на регионалните екоинспекции” в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

За отстраняване на замърсяването по брега е нужна експертна помощ и специализирано оборудване. Необходима е помощ както за обезвреждане на опасния отпадък, така и цялостна финансова подкрепа за преодоляване на създалата се ситуация, каквато сега министерството на бедствията и авариите иска от ЕК.

Петното се размива

В същото време стана ясно, че петното се размива и най-вероятно няма да може да бъде събрано със специалната техника на Агенцията за поддържане на плавателния път по река Дунав (АППД), на Драгажния флот и частната фирма “Каолин”, която причаква от сряда замърсяването край островите Палец и Лакът на 5 км от Никопол. Ако до тази вечер не се появи, то значи се е разсеяло, допълниха от ведомството на Емел Етем. Като се имат предвид споменатите от Кенанов поражения по брега на Дунав, резонно е на “гюмето” да не се появи замърсителя.

Това означава, че сега трябва да започне събирането на мазута заедно със замърсената почва Затова и министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров разпореди на регионалните екоинспекции да проучват възможностите за съхраняване на събраните нефтени отпадъци.

На местно ниво трябва да се проучат всички възможни технологии, техники, инсталации и оборудване за трайното съхранение, оползотворяване или обезвреждането на отпадъка, информираха от МОСВ.

Екоинспекции в Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново и Русе трябва да продължат проверките, за да се установи размерът на замърсените площи и да се изготви експертна оценка за очакваните количества на събрания опасен отпадък.

Проблем е, че България няма депо за съхранение на опасни отпадъци, каквито са петролните. Проектът за изграждането на такова край Раднево, който се финансира по ИСПА, се бави от няколко гидини.

Въведени са съботно-неделни дежурства от петте крайдунавски екоинспекции, които ще продължат да следят ситуацията по Дунав.

Няма  критична ситуация заради изпускането от нефтопродукти в река Дунав и няма случай на умряла риба и на водоплаващи птици, каза преди заседанието на кабинета в четвъртък министърът на  околната среда и водите Джевдет Чакъров.

Той допълни, че са предприети всички необходими мерки по преодоляването на проблема и се следи за качеството на питейните води. Преградите пред АЕЦ "Козлодуй" обаче засега няма да се вдигат, защото повишеното ниво на реката може да донесе нови нефтени петна.

Искаме обезщетение от Сърбия

Работи се по въпроса България и Румъния да предприемат координирани действия за предявяването на иск срещу Сърбия, която в сряда призна, че нейната рафинерия в Прахово е изпуснала петролното петно, каза още Чакъров. “В екологията основният принцип е замърсителят плаща. След като се знае източникът, нормално е да търсим обезщетение, защото действията за премахване на замърсяването искат сериозен финансов ресурс”, посочи екоминистърът. Той припомни, че Дунавската конвенция не предвижда финансови обезщетения при замърсяване на реката, като коментира, че сегашното замърсяване е повод да се поиска преразглеждане на механизмите на конвенцията за опазване на река Дунав. Получените парични компенсации трябва да се разпределят между потърпевшите страни, допълни Чакъров.

Докато в България вече се успокоява общественото напрежение заради нефтеното замърсяване, в Румъния то ескалира.

Министърът на околната среда и управлението на водите Сулфина Барбу заяви, че последствията от замърсяването за флората и фауната в река Дунав все още не могат да бъдат оценени. Барбу коментира, че по българския бряг на Дунав "не е свършена много работа".

Румъния: Липсва диалог с България

Букурещките вестници цитират и думите на държавния секретар в министерството на околната среда Лучия Варга, която твърди, че от българска страна не е получен отговор на предложението за съвместни действия за справяне със замърсяването. “Не съществува диалог и съответното сътрудничество с българската страна”, заяви и Щефан Стойка, директор на служба румънски води в района на Жиу, цитиран от в. "Гъндул" и БТА. От българската Гражданска защита обаче още във вторник заявиха, че се работи заедно с румънците и дори техни гранични катери са участвали в проучването на петното.

Прокуратурата в Неготин  работят по разкриването на отговорните лица за изпускането на мазут от рафинерията в Прахово, предаде сръбската агенция Бета. Нейни източници твърдят, че инцидентът е станал поради човешко нехайство, защото при преточването на мазута единият от вентилите останал незатворен. Според агенцията не е вярно, че мазутното петно е около 140 километра дълго. В танка, от който се е изляла течността, е имало 8 500 тона мазут, но в Дунав е изтекла малка част, твърди агенцията. Петното е не повече от 10 км, но следите по повърхността са създали впечатлението за сериозен екологичен инцидент, казва неин източник.

Директорът на управлението за защита на околната среда в Сърбия Мирослав Мирчевич смята, че край Прахово са били изпуснати най-много няколко тона петрол. Той посочи как по време на бомбардировките в Сърбия в края на 90-те са били изпуснати много по-големи количества петрол в Дунав, а страните по поречието ѝ дори не са усетили това.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?