Искането на пари в болниците е излязло от всякакъв контрол

Здравната каса и частните здравни застрахователни дружества обявиха, че "творчеството" на болниците в желанието да приберат пари от болните и финансиращите институции е излязло извън всякакъв контрол и добива чудовищни размери в последните две години. Затова настояват държавата да сложи ред и ясно да разпише за какво болниците могат да искат пари и за какво не.

Директорът на касата Румяна Тодорова обяви, че тя и представителите на частните дружества предлагат помощ на здравния министър Петър Москов, за да се справят заедно с порочните практики, срещу които очакват да има голям отпор. Тодорова коментира, че първо системата трябва да се сложи в ред и на тази основа да се надгражда здравноосигурителния модел с включването на частните застрахователи.

Проблемите сега произтичат от възможностите за широко тълкуване на наредбата за достъпа до медицинска помощ, където се казва за какво болниците могат да искат допълнително пари. Освен това лечебните заведения често се опитвали да прибират средства за едно и също нещо веднъж от здравната каса и веднъж от частните застрахователи. Тодорова заяви, че отдавна се опитвала да води битка с тези практики, но имало съпротива от страна на национални консултанти, тъй като при затягане на контрола щяло да се стигне до затваряне на отделения. "Оказва се, че финансираме структури, а не лечение", коментира Тодорова.

330 лева за болнична стая с едно легло, 10 000 лева за раждане

Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване изнесе фрапиращи случаи от практиката на частните дружества: "Не може да се плащат 330 лева за ползване на стая с едно легло. В кой хотел в България цената на легло е 330 лева? Не може да се плаща едновременно за три дни престой 980 лева за интернет и телевизия и още 450 лева за самостоятелна стая. Нашето дружество заплати 10 000 лева за раждане. В същото време тази болница има договор и с касата и черпи обществен ресурс. Пакетна цена за наблюдение на бременност в някои болници достигала до 1000 лева , а 80% от прегледите и изследванията в него се покриват по програмата "Майчино и детско здравеопазване" на здравната каса и са безплатни".

Сега болниците произволно твърдели, че касата не плаща определено медицинско изделие, а в същото време тя го покривала. В същото време един консуматив в две различни болници се търгувал на коренно различни цени. "Планки за гръбнака са 6000-8000-12 000 лева", заяви Виткова.

Лекар-специалист пък издал фактура за избор на екип в извънболничната помощ – нещо, което е абсолютно незаконно, тъй като избор има само в болниците.

"Има случаи в един ден пациентът да трябва да плати 900 лева за избор на екип и 700 лева за консултативен преглед. Ние какво да възстановим от това?", заяви Виткова.

Тодорова коментира от своя страна, че е абсурдно болниците да таксуват като допълнителна услуга настаняването в "реновирана стая". "А какво значи нереновирана – с пълзящи хлебарки ли? Затова ли плаща здравната каса?", попита тя.

Виткова съобщи, че е изпращала проверки на касата за случаи, в които се усъмнява, след което болници са ѝ пращали писма, че не искат да работят с ръководеното от нея дружество.

"Ние се натъкваме на изключително тежки деформации в здравната система, които натоварват финансово хората, които веднъж са осигурени в здравната каса, втори път имат частна застраховка и трети път плащат от джоба си", коментира Мими Виткова.

"Без регулации, бюджетът на касата ще продължи всяка година да расте, а ние ще се чудим кои разходи на нашите клиенти да възстановим, защото ние незаконно взети пари не можем да възстановяваме", посочи тя.

"Творчеството от страна на лечебните заведения да се прибират нерегламентирано пари, особено в последните две години, вече надмина всякакви наши възможности да регулираме тези процеси", каза Виткова.

"Затова искаме държавата да каже какво могат да ценообразуват лечебните заведения ясно и точно и за какво хората могат да плащат от джоба си, за да можем и ние като структурираме нашите пакети да поемем покриване на тези услуги, които задължителното осигуряване в НЗОК не заплаща. Да е ясно по коя клинична пътека кое не плаща касата", обясни тя.

"Това не е пазар, това не е бизнес"

Светла Несторова, която е заместник-председател на Асоциацията на българските застрахователи заяви, че застрахователните дружества оперират на този пазар от година и са изумени от некоректните практики.

"За една година разбрахме, че това не е пазар. Това не е бизнес. Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", коментира тя.

Тодорова коментира, че ако държавата не сложи ред, частните дружества няма да имат интерес да се включат в надграждащия модел с допълнително осигуряване, което ще обрече на провал плановете за реформи на здравния министър.