Искров искал нов управител на БНБ за рождения си ден

След дълго мълчание управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров за втори път заяви, че е готов да подаде оставка, ако депутатите изберат негов заместник. "Няколко месеца ви чакам, изберете управител. Направете ми подарък, и без това имам рожден ден на 26 март", каза Искров по време на изслушване в специалната парламентарна комисия, която трябва да проучи действията на институциите по казуса "КТБ". Работата на комисията започна във вторник с изслушване на ръководството на БНБ.

И управляващи, и опозиция многократно призоваха Искров да се оттегли от централната банка заради неефективните действия на институцията по случая с КТБ, чиито лиценз беше отнет. Причината е, че по закон парламентът не може да смени по свое желание гуверньора преди изтичането на мандата му на 10 октомври, а процедурата за това може да започне най-рано през юли.

Във вторник Искров обясни, че не подава оставка, тъй като това се правело от гузност или страх, а и политиците не са избрали негов наследник. Освен това "прекалено много обичам БНБ и страната си, за да предизвикам допълнителен хаос" с оттеглянето си в тази ситуация, допълни той. "И в 42-то Народно събрание казах, повтарям го и днес – управителят на централната банка е готов, стига да имате готовност, не защото имам вина или гузна съвест, да подам оставка и да предизвикам криза”, заяви Искров и призова да не искат от него просто да си хвърли оставката.

"Оставка се подава от гузност или страх. Не изпитвам гузност или страх, изпитвам уважение към парламента, който ме е избрал, независимо подкрепям ли дадена политическа сила, или не”, посочи управителят на БНБ и добави, че след 2 месеца "искате или не искате трябва да изберете нов" гуверньор.

Искров отхвърли и обвиненията за неадекватните действия от страна на БНБ по казуса с КТБ. "Вината се доказва на друго място, не тук. Моля ви, нека бъдем коректни към управителя на централната банка", обърна се той към депутатите. На няколко пъти Искров каза, че носи отговорност за действията си. В същото време обясни, че управителят на БНБ и нейният управителен съвет нямат пряко отношение към банковия надзор, който трябва да следи състоянието на финансовите институции. Единственият досег на ръководството на централната банка с тази материя бил при гласуването на годишните доклади за състоянието на банките, в които досега КТБ не била посочвана като проблемна.

Акционерите са виновни

"Не се опитвам да прехвърля отговорност. Нито управителят, нито който и да е член на управителния съвет не се меша в дейността на банковия надзор. Може ли министърът на финансите да носи отговорност, че някой е източил ДДС за 50 млн. лв.? Няма как да вмените такава вина и не казвам, че колегите ми през този период носят вина или не са си свършили работата”, заяви Искров.

Той каза още, че вината за случилото се с КТБ не трябва да се търси само в БНБ, а е основно на акционерите в банката. "Говорителите на акционерите и в парламента, и извън парламента, най-вече извън парламента, като че ли умишлено насочват дискусията по-скоро към регулативните органи. Някак си са събрали отговорността на тези, които най-вече отговарят в една пазарна икономика, в това число и в България - мениджмънта и акционерите на всяка една търговска банка. Последващият контрол, какъвто е банковият надзор в централната банка, дали има своите пропуски или не е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия още от лятото", каза още той.

Депутатите получават ограничена информация

По същество Искров припомни на депутатите какво е направила БНБ по случая с КТБ от поставянето ѝ под специален надзор през лятото на миналата година досега. "Аз съм изключително горд, че успяхме, под лидерството на централната банка, с подкрепата на правителство, на основните парламентарно представени сили в тогавашното 42-ро Народно събрание и под егидата на президента в седмиците, следващи поставянето на КТБ под особен надзор, да овладеем една тотална криза. Държавата ни беше изправена пред огромна буря. Успяхме и това за мене е изключително важно", коментира Искров. Въпреки защитата на действията на централната банка по случая управителят ѝ обяви, че в момента дейността по банковия надзор се проверява от международни финансови институции, сред които и Международният валутен фонд.

Искров добави, че не може да предостави на депутатите по-голямата част от изисканите от тях доклади за работата на банковия надзор, тъй като са или банкова, или следствена тайна.

Временните синдици влизат до дни

В момента затворената КТБ все още се управлява от квесторите, назначени от БНБ. До дни обаче се очаква контролът да премине във Фонда за гарантиране на влоговете, който ще предложи назначаването на временни синдици в затворената банка. Това стана възможно, след като във вторник влязоха в сила промените в Закона за банковата несъстоятелност, с които се въвежда фигурата на временните синдици. От тях се очаква да атакуват в съда сделки по прихващания между кредити и депозити, придобити в следствие на цесии. Те могат да заведат искове и срещу трети лица, получили средства от КТБ непряко. Според политическите партии това трябва да спре "източването" на активите на затворената банка и да върне част от парите. Синдиците ще могат да наемат и международна компания, която да помогне за връщането на част от средствата в КТБ.

Временните синдици ще бъдат назначени от съда по предложение на фонда и ще работят там до откриването на процедурата по несъстоятелност на банката. Синдиците ще бъдат избрани от списък, съставен от БНБ, който обаче не е публичен, за да не се разкривали личните данни на хората в него.

До момента няма получено искане за назначаване на новите управители на КТБ.