Ислямският тероризъм е най-голямата заплаха в наше време

Терорът на Ал Каида разлага общества, сее страх и размирици, крие опасност от световен пожар. Целта на този терор е тоталитаризъм, неуморно повтаря Йошка Фишер.Терорът унищожава свободата. Той има потенциала да използва социалното недоволство, политическата унизеност и необразованността и да ги канализира в наказателно панарабско движение. Това движение е насочено не само срещу САЩ и Запада.

Целта е също да се разрушат класическите структури на властта в ислямския свят и на тяхно място да се установят авторитарни, фундаменталистки структури. Това е движение, което иска Средновековието и се противопоставя на Просвещението.

Затова то убива без страх за собствения живот, затова залага бомби не само в центровете на демокрацията, но и в уязвимата светска и демократизирана периферия на исляма, свидетелство за което са двата нови атентата в Истанбул.

И ако има възможност, това движение би се сдобило и с най-опасните оръжия - биологични, химически и дори ядрени - защото с тях терорът би бил съвършен.

Поучително, но нецелесъобразно би било да се поведе сега принципна дискусия за корените на това движение.

Съветската империя рухна не от дебати за марксизма-ленинизма, а защото демокрацията устоя. Ислямисткият терор сега е част от пряката заплаха за света , каквато бяха ядрените свърхарсенали през студената война.

Ислямисткият тероризъм е най-вече майстор в това да нанася удари на точното място и в точното време, така че разрушителният и страхов ефект от тях да бъде максимален.

Ударът в Турция беше прицелен в държавата с най-светско общество в ислямския свят, стремяща се да се присъедини към съседна Европа. Адресиран едновременно към населението, правителството и могъщия апарат на турската държавна сигурност, той беше предизвикателство към наследството на бащата на съвременна Турция Ататюрк.

Бомбите в Истанбул засегнаха и европейските съседи, които сега повече от всякога ще размислят за значението на една европеизирана Турция за тяхната собствена сигурност.

Те засегнаха и британския премиер не само защото мишени на атентатите бяха британски учреждения, а защото точно на този ден в Лондон трябваше да бъде манифестирана най-тясната политическа връзка в борбата срещу тероризма.

Тъй както атентатът срещу карабинерите в Ирак имаше за цел да откъсне Италия от страната на САЩ така и взривовете в Истанбул трябваше да посеят в умовете на британците съмнението не е ли най-добрият начин за отбрана да се оттеглят от фронта срещу тероризма. След Джерба и на германците трябва да е ясно, че са в списъка на мишените.

Ал Каида успява да постигне максимален ефект с терористичните си актове чрез комбинацията от човешки жертви, политически щети и психологическо въздействие. Не е нужна голяма фантазия да се подбере подходящата мишена в Германия.

В речта си в Уайтхол в сряда Джордж Буш каза, че "в някои случаи умереното използване на сила е единствено средство да не допуснем един свят, доминиран от хаоса и насилието".

После той даде един завоалирен съвет на европейците като каза: "Това, че днес Европа разрешава разногласията си чрез преговори и консенсус, създава понякога впечатлението, че този модел може да функционира в целия свят."

Посланието е ясно - погледнете най-сетне сериозно на заплахата и се борете срещу нея.

Удари като тези в Истанбул показват, че опасността се приближава и трябва да стреснат всички, които се надяват, че фундаментализмът ще умре от само себе си, стига да не го провокират много.Това е наивна надежда. Но същото толкова наивна е визията на президента.

Буш просто не иска да разбере, че фанатиците разчитат именно на неговата твърда реакция. Колкото по-силен е натискът от враг номер 1, толкова по агресивно ще е противодействието.

Какъв е тогава верният отговор? Отговорът е единство, залагане на политиката, но, разбира се, и умерена твърдост.

Единство в западния свят, че заплахата е обща и е посегателтво срещу неговите представи за свободата.

Единство обаче и в по-общия политически контекст.

Европа и САЩ заедно да упражнят натиск върху Израел и палестинците за разрешаване на ключовия конфликт.

Съвместен европейско-американски план за възстановяването на Ирак, защото войната не може да бъде върната назад, а поражение на коалицията в партизанската война би означавало триумф за терористите, които искат да направят от Багдад нов Кабул а от Ирак - символ на ислямистката съпротива.

По БТА