mediapool.bg Ти си това, което четеш

Испания и Франция помрачиха плановете на Брюксел за Балканите

13:44 | 16 май 2018 | 1 коментар

На срещата в София лидерите на Европейския съюз и шест страни от Западните Балкани ще се стремят да покажат, че все още са ангажирани един с друг - 15 години след последното подобно събиране. С тази среща ЕС дава сигнал, че вратата е отворена за членство, а балканските страни показват, че са готови да предприемат необходимите реформи.

Балканите се върнаха в политическия дневен ред на ЕС, тъй като европейските лидери се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено на Русия, отбелязва изданието “Политико“.

Миграционната криза oт 2015 г., при която стотици хиляди хора влязоха в ЕС през маршрута на Западните Балкани, също напомни значението на региона за стабилността на блока.

В същото време обаче срещата показа колко е трудно да се постигне споразумение между 28-те членки на ЕС по отношение на политиката към своите балкански съседи, които бяха засегнати от войната и гражданските вълнения през 90-те години и все още се сблъскват с проблеми като корупция, слаби демократични институции и нерешени двустранни спорове.

Правителствата на страните членки се опитват да се споразумеят и по въпроса дали да поканят Албания и Македония да започнат преговори за членство на заседанието на Европейския съвет следващия месец, когато се очаква Франция и Холандия да водят скептиците.

В София испанският премиер Мариано Рахой ще вечеря с колегите, но няма да участва заради присъствието на Косово. Испания е една от петте страни от ЕС, които не признават Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г.

Очаква се да присъстват лидерите на другите четири, но Косово е особено чувствителен въпрос за Испания, предвид сепаратистките движения в рамките на собственото ѝ граници.

Дипломатите от ЕС излязоха с творчески решения за справяне с косовския въпрос. Въпреки че Рахой ще бойкотира срещата на върха, представители на ЕС очакват, че Испания ще бъде представена на някакво ниво и ще одобри окончателната декларация.

Текстът ще се отнася по-скоро за "партньори" от Западните Балкани, отколкото за "страни".

Сърбия също ще бъде представена на форума.

"Форматът на срещата е само по себе си предизвикателство. Ние сме особено доволни, че успяхме да постигнем съгласие по декларация, която се подкрепя от всички 28", заяви представител на ЕС.

Въпреки че правителствата на страните членки на ЕС и Европейската комисия се съгласиха да задълбочат отношенията си със Западните Балкани, те все още се борят да достигнат до споразумение как да постигнат тази цел.

Комисията съживи разширяването като приоритет миналата година и през април препоръча на лидерите на ЕС да дадат зелена светлина на преговорите за членство за Македония и Албания. Ако го направят, двете страни ще се присъединят към Сърбия и Черна гора.

Така само Косово и Босна и Херцеговина ще останат да чакат покана за преговори за членство.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че Сърбия и Черна гора могат да станат членки на ЕС до 2025 г., въпреки че този график се смята за много амбициозен или напълно нереалистичен от много наблюдатели.

Комисарят по разширяването Йоханес Хан повтори, че ЕС е изправен пред избор между "износ на стабилност" за Западните Балкани или допускането на нестабилност, внесена от региона.

Някои правителства обаче са предпазливи към допускането на нови членове, които са сред най-бедните в Европа, с политически елит, чийто ангажимент за върховенство на закона и демокрацията често се поставя под въпрос. Те също така се притесняват от реакцията на гласоподавателите в собствените им страни, в които евроскептицизмът и популизмът все още много силни. Много хора в по-старите държави-членки се притесняват от миграцията, предизвикана от предишните вълни от разширяване, отбелязва изданието.

Четиридесет и седем процента от гражданите на ЕС са против приемането на нови членове, 42 на сто – "за", а 11 процента не са решили, според последното проучване на Евробарометър за общественото мнение на ЕС.

Опозицията е особено силна в някои от най-големите държави в ЕС - 64% от френските граждани и 63% от германците се противопоставят на разширяването.

През 2003 г., когато в Солун се проведе последната среща на върха между ЕС и Западните Балкани, 46% от гражданите на ЕС подкрепиха разширяването, 35% се противопоставиха и 19% не бяха решили. В онези дни ЕС беше съставен от само 15 държави.

Опозицията срещу разширяването на ЕС нарасна значително от 2003 г. Въпреки че делът на гражданите на ЕС, които подкрепят разширяването, не се е променил много, повече хора са се обявили срещу за сметка на колебаещите се, които са намалели.

"Не можем да се преструваме, че умората от разширяването не съществува", коментира европейски дипломат.

Освен скептицизма за перспективите за членство в региона като цяло, Македония и Албания също са изправени пред особени препятствия. Македония ще трябва да реши дългогодишния спор за името на страната с Гърция, докато Албания е под натиск да покаже, че предприема твърди действия срещу организираната престъпност.

Германският канцлер Ангела Меркел през последните години започна серия от срещи, насочени към укрепване на отношенията между страните в региона и приближаването им към ЕС. Германският министър на Европа Майкъл Рот тази седмица похвали развитието на Албания и Македония, но каза, че Берлин все още не е решил дали да подкрепи началото на преговорите за членство с двете страни.

Той отбеляза, че правителството ще се нуждае от подкрепата на Бундестага и също така иска да постигне консенсус с партньорите си от ЕС.

Париж обаче е настроен скептично по отношение на разширяването. Президентът Еманюел Макрон заяви пред Европейския парламент миналия месец, че ЕС трябва да обмисли приемането на нови членове, само след като самият той проведе фундаментални реформи в начина, по който работи. Такива са предложените от него промени в Еврозоната, които обаче не се приемат от Германия.

"Не искам Балканите да се обърнат към Турция или Русия. Но не искам Европа, която трудно ще работи като организация от 27 държави, да реши, че може да продължи да галопира с 30 или 32 членове“, каза Макрон.

Официален представител на Елисейския дворец каза, че отношенията с Балканите не трябва да се съсредоточават само върху "далечното разширяване" и допусна, че въпросът за преговорите за членство с Македония и Албания се поставя преждевременно.

Макрон ще се срещне с лидерите на двете страни през следващите дни, добави той.

Служителят коментира, че може да е време да се помисли за "по-креативни възможности" за отношенията на ЕС с региона.

Дори по-креативни от това един лидер да одобри текст от среща, която бойкотира, коментира изданието.  

Още от Европа

Посещението на президента Радев в Русия е: