"Това не е Куба, това не е Венецуела". Този толкова подходящ за демокрацията в Латинска Америка лозунг можеше да бъде чут в Боливия през кървавите дни на народен бунт срещу явните опити за изборни измами, направени от Ево Моралес. Това пише политическият анализатор Педро Родригес в коментар за консервативния испански вестник А Бе Се.
Моралес стана първият президент на Боливия, произхождащ от коренното население - отколешна мечта на латиноамериканската левица, а политическият му живот продължи подозрително дълго. Времето, в което бе на власт, въпреки икономическия бум, приключи с толкова дълбоко разочарование, че Моралес загуби подкрепата дори на въоръжените сили и полицията, пише авторът.
Дискредитираният режим на Моралес е част от голям политически парадокс на съвременната епоха - все повече избори в един все по-малко демократичен свят. Британските политолози Ник Чийзман и Брайън Клас наричат това "фалшифицирани демокрации". При тях правителствата, в търсене на стабилност, свикват постоянно напълно манипулирани избори, за да се представят като истински демокрации.
Случаят с Боливия илюстрира перфектно едно от основните заключения на Чийзман и Клас. За да нагласиш едни избори, е твърде късно да действаш в нощта на преброяването на бюлетините. Най-ефикасните измами се правят месеци преди изборния ден, когато няма досадни международни наблюдатели на терен, а хитростите могат да бъдат представени като "технически" решения. Ако вместо да подправя безочливо резултатите от официалното преброяване, Моралес бе планирал нещата предварително, сега вероятно още щеше да е президент на Боливия, пише Родригес.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Чили 1973. Алиенде национализра огромна медна мина. САЩ и ЦРУ му спретват преврат и инсталират Пиночет. Боливия 2019. Завършват дългите преговори за консеция на огромно находище на Литий. Спечелва го Германска фирма. Грешен избор бе! ЦРУ и НПО-тата се задействат. Изборите са само повод. Урока Пиночет-дори Пиночет не върна национлизираната мина на "честните" чужди инвиститури. В Боливия има вече "цивилна хунта". Очакват се масови кланета и геноцид на индианците. Искаме ли и ние да сме задния двор на САЩ?
Проблемът е, че избирателите в много страни сега се чувстват подобно на германските през 1933 г. след Голямата Депресия, когато Хитлер реално печели демократични избори с 44% от гласовете и с подкрепа отдясно, а станалото след това е известната ни история. Хитлер също не е особено десен в икономическите си действия (голяма държавна намеса), но е истински популист-националист и повечето популисти сега са от същия десен - леви икономически и десни социално (срещу малцинства, жени, чужденци). И тогава и сега има главно икономически предпоставки за това.
Путлер не е ляв. Не всички политически престъпници са леви. Особено напоследък.
точно така, а от путин до кастровци левите вият на умряло. включително хубавия педро, който изкопа леша на франко, белки спечели мнозинство.