Испанските конкистадори не стигнаха до Полша

Николаус Новак, вестник "Ди Пресе"
14 май 2001

Испания си навлече критиката на партньорите от ЕС, след като правителството в Мадрид настоя критериите за отпускане на средства от фондовете на ЕС да не се обвързват със средния размер на доходите в бъдещия разширен съюз, защото това би лишило големи райони на кралството от достъп до структурните фондове на ЕС.

Заговори се за нов конфликт между Севера и Юга. Обвиниха Мадрид, че търси само изгода и нарекоха испанците "лошите европейци", които хем искат да им се чува гласът, хем винаги протягат ръка за подаяние.

През последното десетилетие Испания усвои до съвършенство дисциплината сърфиране в поза шпагат, стъпила върху два влака на ЕС. Испания бе допусната до еврозоната и оттук и до нейните фондове за развитие не на последно място в знак на благодарност за безрезервната подкрепа на премиера Фелипе Гонсалес за обединението на Германия. От тези фондове Мадрид ще получава до 2006 г. по 133 милиарда австрийски шилинга годишно.

Нима точно сега, когато стартираха мащабни инфраструктурни проекти, иберийците ще трябва да се откажат от помощите, които свикнаха да получават? Логично е Испания, Португалия, Италия и Гърция да настояват да се запазят досегашните критерии за отпускане на помощи, твърдят в Мадрид. Логично е също Мадрид да настоява грозните пазарлъци около разходите по разширяването да приключат до януари 2002 г., когато Испания ще поеме от Белгия председателството на ЕС.

Още на срещата на върха на ЕС в Ница екипът на премиера Хосе-Мария Аснар успя да насочи вниманието към искането за право на глас в "клуба на голямата петорка", така че после да се представи като партньор, готов на отстъпки. При това от вниманието убягна фактът, че Испания наложи принципа на консенсус при решаването на финансовите въпроси, който бе един вид прелюдия към формулираното сега искане да се запазят досегашните критерии за отпускане на помощи и оттук и ключ към трезорите на ЕС.

Тезата е ясна: централноевропейците и най-вече германците ще бъдат облагодетелствани най-много от разширяването на ЕС на Изток. Испания ще участва в процеса, но само при условие, че запази жизнения си стандарт. В края на краищата за иберийците Източна Европа представлява една далечна точка на света.

За испанците земите отвъд Берлин и Виена си остават бели петна на картата. Конкистадорите наистина преплуваха половината свят, но никога не стигнаха до Полша или още по на Изток, с изключение на Синята дивизия, която Франко изпрати в подкрепа на Хитлер. По време на диктатурата Мадрид не поддържаше дори дипломатически отношения с повечето държави от Източния блок.

За Испания Източна Европа е не само далечен географски район, а и непознато и чуждо икономическо пространство. Така например австрийски икономически делегации в Мадрид се опитват безрезултатно да насочат испанските предприемачи към Източна Европа като пазар за пласмент и Виена като "базов лагер" за инвестиции в Изтока. Испанските банки, телекомуникационните компании и енергийните гиганти предпочитат да инвестират в Мароко или Латинска Америка.

Може да е исторически пропуск, необоснован комплекс или просто последица от факта, че в страната се говорят четири езика, но в Испания не гледат с добро око на чуждите езици и трудно ги изучават.
След мащабни образователни мероприятия английският език вече си пробива път. Немският и най-вече славянските езици вероятно и в бъдеще няма да се радват на популярност и ще карат потенциалните инвеститори да се отказват от Източна Европа.

При демократизацията на Испания и влизането ѝ в ЕС основният двигател бе копнежът по благоденствие и свобода на движението, за които многото нови медии започнаха да пишат и на които северноевропейските туристи се насладиха по морските плажове. В това отношение испанците не очакват нещо особено от източноевропейците, които допреди десет години живееха при леви диктатури.

Младите испанци се интересуват повече от американския начин на живот. Доказателство за това са никнещите ресторанти за бързо хранене, търговските центрове с климатици, кинодворците в покрайнините на градовете и пълчищата джипове по шосетата. Под слънцето на Испания изглежда повече от чужда мисълта да се усвоят източноевропейски потребителски навици или да се търсят контакти с представителите на друга култура.

Няма нищо лошо в ориентацията на Испания към Юга и Запада, ако примерът с бившата нация от мореплаватели не показваше опасностите, на които ЕС все по-често ще бъде излаган с увеличаването на неговите членове, а именно - разнопосочните цели, интереси и задължения. Като последица от това ще се стига не само до спорове по финансови въпроси. Има опасност ЕС да загуби дееспособността си.