Испанските възгледи за икономиката – като от песен на Пеги Лий и Франк Синатра

Певицата Пеги Лий никога не е претендирала с икономически прогнози, но нейният знаменит хит от 1947 г. "Mañana" (Утре), съдържа пророчески строфи като "My pocket needs some money; once I had some money; my brother isn't working" – но всичко това е насочено към "утре".

Това е изглежда и основният рефрен на испанския президент социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро. Икономиката на страната му продължава да върви надолу. Испания е в рецесия вече няколко тримесечия. Безработицата е близо 20%, два пъти повече от равнището в еврозоната. Бюджетният ѝ дефицит е 11.4% от БВП. "Мудис" постави Испания начело на своя "Индекс на нищетата" (misery index), измерващ нивото на безработица и дефицита.

Централната банка очаква догодина да има анемичен ръст от 0.8%, без да предвижда някакъв съществен спад на безработицата през тази или следващата година.

"Стандарт енд Пуърс" смъкна кредитния рейтинг на Испания и намали прогнозата за външния дълг на страната от "стабилна" на "негативна".

Всичко това бе посрещнато от Сапатеро с атаки срещу англосаксонските медии и "неоконсервативния модел, основаващ се на капитализъм". Министърът на индустрията Мигел Себстиан излезе с настойчиви обяснения, че проблемите са "внесени" (сянката на Гордън Браун). Министърът на труда Селестино Корбачо отправи обвинения, че проблемите се дължат на "неоконсервативното мислене, проповядвано от американския президент Джордж Буш, което се прояви като безграничен капитализъм".

И сега обратно към реалността: тази, в която инвеститорите дадоха да се разбере, че са наясно, че така наречения спасителен план за Гърция, прокламиран от представители на еврозоната, всъщност не е толкова спасителен, тъй като кредитният ресурс за Гърция ще е двойно по-скъп, отколкото за стабилна икономика като Германия.

Всеки, който си мисли, че германският канцлер Ангела Меркел ще се спре пред нещо, за да предотврати изтичането на парите на германските данъкоплатци към спасяване на държави-прахосници, които избягват горчивото лекарство, приемано от Германия, за да придобие световна конкурентноспособност, не познава нито германската политика, нито тяхната чувствителност.

Това не вещае нищо добро за Испания: въпреки че икономиката ѝ е 5 пъти по-голяма от гръцката, Меркел няма да се поколебае да приложи същите безкомпромисни стандарти като към Гърция – никакъв спасителен план.

Испания има 1 трилион държавен дълг. Според Дезмънд Лакман от Института по предприемачество на САЩ, външният дълг на страната е 135% от брутния ѝ вътрешен продукт. Още по-лошо – "испанската икономика загуби много повече от стойността си и от конкурентоспособността си от Гърция".

Ключовият въпрос е: дали правителството на Сапатеро иска да премине през болезнения път на свиване на бюджетния дефицит от 11.4% от БВП на 3% до 2013? Очевидно не.

Да, пенсионната възраст ще се увеличи от 65 на 67 години от 2013 и ще има 87% по-малко назначения в публичната сфера. Но вицепремиерът на Испания Мария Тереза Фернандес де ла Вега заяви, че само 4.1 процентни пункта от необходимото свиване на дефицита с 8.4 процентни пункта ще дойде от орязване на разходите. Балансът ще дойде от увеличение на данъците и повишена събираемост, както и от генериране на икономически ръст, което ще увеличи приходите в хазната и ще позволи на правителството да възстанови капиталовите си разходи.

Според властите в Испания икономиката на страната ще нарасне с 3% през 2012 и 2013 г. Те обаче са единствените, които мислят по този начин. Според централната банка на Испания ръстът ще е едва на половина. Според икономиста Анхел Лаборда ръстът на БВП в Испания няма да надвиши 2% до 2014 г.

При това положение: 70% от износа на Испания е за други страни членки на ЕС, а икономическият ръст в еврозоната е замразен. Това означава, че правителството на Сапатеро ще трябва да разчита на вътрешното потребление, за да постигне целите си. Това обаче изглежда малко вероятно предвид високата безработица и ниското потребителско доверие.

Но това не притеснява Сапатеро. За него социалната солидарност е по-важна от фискалното благоразумие. Това много добре описва ситуацията. Президентът се занимава да успокоява търговските си партньори, вместо да се заеме с наложителните реформи. А те трябва да са нещо повече от ефективен режим на строги икономии.

Пазарът на труда е бъркотия – комбинация от работници, които не могат да бъдат уволнени и такива със срочни договори. Продуктивността е ниска. Спестовните банки изнемогват заради лошите кредити на имотните инвеститори и не предприемат смислено преструктуриране. Според Лакман: "няма изгледи Испания да се размине с мащабна криза някъде по пътя".

Но все пак става въпрос за mañana или както казва Франк Синатра на друг език: "Domani, forget domani. Let's forget about tomorrow for tomorrow never comes.".

Споделяне

Още от Европа