Истерията на великодържавниците

Авторът е сред най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Политемигрант от 1972 г. След десетилетна работа в радио «Свобода», днес той живее в Мюнхен. Вадим Белоцерковски активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудничи на водещите граждански организации в Русия, продължа да работи над своите трудове посветени на «самоуправлението на трудовите колективи» и над «синтеза на социализма и комунизма».

В днешния си текст, изпратен от автора специално за Mediapool, Вадим Белоцерковски прави актуален преглед на руските реакции във връзка с независимостта на Косово. За българския читател, невинаги добре запознат с особеностите на руското медийно говорене и политическо действие, статията е особено ценна, тъй като показва нагледно каква опасност за всички нас - гражданите на обединена Европа - представлява днешна Русия. Опасност, произтичаща от една великодържавна политика, от която България е страдала през вековете.

Наред с точността на анализа и оригиналните си наблюдения Вадим Белоцерковски отново и отново пише за „авторитарно-фашистки режими”, за „фашистки” методи, избягвайки споменаването на пряката връзка на режимите и на Милошевич, и на Елцин-Путин с комунистическата идеология и практика.

Без да споделя всички тези на автора, Медиапул публикува неговата поредна статия като принос към плуралистичния дебат за посткомунистическото развитие на Източна Европа.

Превод и обработка на текста Милен Радев.

Бурната реакция на московските официозни шовинисти и великодържавници след обявяването на независимостта на Косово можеше да се предвиди, но действителността надмина всички очаквания. Както винагиq когато в нашата страна се създаде напрегната и изострена обстановка, зейна черната бездна на преизподнята - прояви се отново подлостта и античовечността на днешния режим и, за жалост, на голяма част от нашето общество.

Истеричността започна да назрява веднага след като стана ясно, че преобладаващата част от демократичните страни ще признаят независимостта на Косово. Отначало руските средства за масова информация се опитаха да лъжат, че ЕС бил пред разцепление. Започнаха да споменават само онези 4 страни, които вече признаха Косово, но много бързо лъжливостта на тази информация изплува на повърхността. Особено силно бе унижението за нашите великодържавници, когато стана ясно, че дори ООН, в която те влагаха толкова надежди, отказа да осъди отделянето на Косово.

Оттук нататък започна истински истеричен взрив на емоции от споменатата вече преизподня. На 21 февруари по телевизия „Россия“ водещият на централната емисия „Вести“ Константин Сьомин в коментара си за събитията около Косово, заяви буквално следното: „преди няколко години обезумялата от либерални обещания Сърбия с плач изпращаше на оня свят западната марионетка Зоран Джинджич, който продаде на съда в Хага героите на националната съпротива, и който получи за това си деяние заслужен куршум“.

Всичко това е казано за добре организираното и подготвено убийство на министър-председателя на Сърбия Зоран Джинджич, смелия борец против авторитарно-фашисткия режим на Слободан Милошевич. Едно убийство, зад което стояха сръбските фашисти от обкръжението на Милошевич, а най-вероятно в дъното на всичко стоеше и Москва.

В резултат на това невъобразимо изригване с дъх на сяра от телевизионния екран се случи съвършено немислимото: сръбските власти изпратиха гневен протест! В официално писмо посолството на Сърбия в Москва по поръчение на министъра на външните работи Вук Йеремич нарече заявлението на водещия официозен журналист Константин Сьомин „абсолютно неприемливо, тъй като оправдава убийството на демократично избрания премиер Зоран Джинджич през 2003 г.  В писмото се изразява и дълбокото разочарование на Сърбия от факта, че подобни изказвания се правят от екрана на руската държавна телевизионна компания. Посолството на Сърбия настоя телевизионният канал „Россия“ публично да осъди изказването на Сьомин и да съобщи на руската общественост съдържанието на сръбското писмо. Това искане, разбира се, не бе изпълнено. В нашата страна категорично не е прието да се поднасят извинения в подобни случаи.

Не бива да се заблуждаваме – коментарът на Сьомин със сигурност е бил одобрен, а навярно дори подсказан от неговите началници. И този коментар нагледно показва терористичната същност на днешния руски режим. Стремежът „враговете“ да бъдат убивани, склонността към жестокост и ненавист е резултат от моралната деградация на хората, от тяхната цялостна житейска неудовлетвореност Тези наши руски хора чакат само сигнал за да изпълнят такова повторение на 37-ма година, каквото не сме и сънували!

Жестокостта бе възпитавана у младите хора през дългите години на войните в Афганистан и Чечения. Със същата цел „органите“ отгледаха и възпитаха пълчища скинхеди, които днес упражняват терор по улиците на руските градове. Да не забравяме и поголовните мъчения и пребивания на задържани в милиционерските участъци. Неотдавнашно проучване на института по социология на Руската академия на науките потвърди, че поне веднъж през живота си всеки пети руснак е бит и изтезаван в милицията. Нека си спомним и чудовищната жестокост на съдиите и надзирателите, които държат от месеци в ледена и влажна килия смъртно болния Василий Алексанян, бившия вицепрезидент на ЮКОС, които дори в болницата го приковават с верига към нара. А такива примери в днешна Русия са безброй!

Следващата вълна на шовинистична истерия бе изказването в НАТО на руския посланик Дмитрий Рогозин, който заяви, че: „Русия не изключва за себе си възможността от военна намеса в ситуацията в Косово, ако действията на Евросъюза или НАТО нарушат резолюцията на Съвета за сигурност на ООН“.

Рогозин изказа и предположението, че „процесът на признаване независимостта на Косово от различни държави може би се стимулира с пари от местната наркомафия“. Той нарече Косово „не само база за трансфер на наркотици в Европа, но и голяма лаборатория за производството им“. Според Рогозин, „гигантските финансови средства, стоящи зад косовската наркомафия, най-вероятно сега работят в полза на политическа позиция за признаването на Косовската независимост“.

Заместник-държавният секретар Николас Бърнс настоя от името на правителството на САЩ Москва да опровергае изказването на своя посланик в НАТО за Косово. Той нарече думите на Рогозин „крайно безотговорни, цинични и напълно необосновани“. В отговор на това МВнР на Руската федерация публикува стандартна за кремълската дипломация смесица от дръзки лъжи и тъпа демагогия.

Наясно ли сме, че заплахата на Рогозин с използване на военна сила в Косово е равностойна на заплахата да се започне война срещу НАТО? Разбира се, че тази заплаха на първо място свидетелства за ниските умствени способности на руския топдипломат в Брюксел, възможно дори - за пълната му неадекватност на този пост. Но заплахите на Рогозин свидетелстват и за „крайната безотговорност“ на Кремълския стопанин, който неотдавна назначи известния на всички като реакционен шовинист Рогозин за посланик в НАТО. Как да характеризираме сегашната проява на безотговорност – като провокация или като хулиганство? Очевидната ѝ цел е една – да се предизвика политическо напрежение и да се дестабилизира ситуацията на Балканите.

Зад шовинизма на толкова голям брой руснаци стои дълбоко вкоренената в съзнанието им мечта някой ден да съкрушат проклетата Америка. В паметта ми завинаги е врязана една случка от далечната младост: симпатичният интелектуалец, заместник главен редактор на „Литературная газета“, Кузнецов се обръща към мен и мой приятел, с думите „Ето нá, ние (поколението на Кузнецов) форсирахме Одра, а на вас ви предстои да форсирате Атлантическия океан!“ Наистина, това са хора, на които им липсва Трета световна война! Те искат да забият знамето си на Капитолия във Вашингтон!

Ние, дисидентите от съветските години, мислехме, че тази агресивност се обяснява с идеологическото противопоставяне на двата лагера - на социализма и на капитализма. Днес обаче става ясно, че сме грешали. Лагерите вече ги няма, а жаждата за война си съществува! Зад ненавистта към Америка и Запада се крие вездесъщата ентропия – стремежът към разрушаване живота на Земята! Шовинистите, фашистите – това са преди всичко разрушители на живота.

А умуванията на Рогозин за „парите на местната наркомафия“, която уж плащала за независимостта на Косово, за Косово като „база за трансфер на наркотици и най-голям център за производството им в Европа“, са си типична лъжа на руските национал-шовинисти, които смятат своя народ, към когото е отправена тази лъжа, за тълпа наивници. Нали когато Елцин изпрати пълчищата си да покоряват Чечения, неговата пропаганда също така се разкряка, че през Чечения минавал главният наркотрафик към Русия и Европа, докато в действителност тогава 70% от пристигащите в Русия наркотици идваха от Таджикистан. Разбира се, че определено количество наркотици се прекарва и през Косово, откъде ли не минават днес наркотичните потоци – в това число и през Русия, но как се е пръкнала съвършено абсурдната мисъл за това, че Косово било „най-голямата лаборатория за производството им“? Рогозинското заявление съдържа наистина една от друга по-опашати лъжи. Хемингуей има една забележителна мисъл: „Фашизмът – това е лъжа, изречена от бандити!“...

След Рогозин в истерията се включи и „спецпредставителят на президента на РФ по въпросите на международното сътрудничество в областта на борбата с международния тероризъм и транснационалната организирана престъпност“ (как да не си строши човек езика!), някой си Анатолий Сафонов. В интервю за „Интерфакс“ той занарежда:

„В случая с Косово вече е спуснат предпазителят и никой не знае кога ще гръмне изстрелът! Косово създава опасност от задействането на мощна разрушителна машина с непредвидими последствия. Жалко, че се забравят уроците на миналото, в това число уроците от Мюнхен 1938 година (?!)... сепаратизмът и тероризмът са звена от една верига, терористическите тенденции ще се усилят!“ - пророкува Путинският спецпредставител. А накрая стига и до пълно безумие: „Не бива да се забравя, че от времената на активната фаза (?!) на „балканската кампания“ (?!) в Косово и на много други места (?!) се загнездиха „джихадисти на терора“ (?!) с полулегален статут. Те никога не са губили връзките си с „Ал-Каида“. Ако Косово бъде признато, на тези сили се дава сигнал, че вече могат да изпълзят от нелегалност!“ Както се казва, коментарът е излишен. Просто на „спецпредставителя“ е трябвало някой да му удари една успокоителна инжекция.

И отново заместник-държавният секретар Николас Бърнс се опита да вразуми руските оракули: „Решително призоваваме Русия да проявява повече отговорност в публичните си изказвания във връзка с Косово“. Но и това не помогна. В истеричния хор се включи и гласът на самия „Национален лидер“. На неформалната среща на върха на ОНД в Москва Путин заяви: „Признаването независимостта на Косово крие непредсказуеми последствия! Държавите, които признават суверенитета на областта, не си дават сметка за резултатите от това, което вършат. В крайна сметка това е тояга с два края и втората тояга все някога ще ги тресне по чутурите!... Косовският прецедент е страшен прецедент. Той разбива цялата система на международните отношения, изградена не от десетилетия, а даже от столетия... “

Тази тирада е предназначена за хората в Русия, непознаващи историята или напълно лишени от памет. Многобройни са случаите в историята на „едностранно“ самоопределение на народите. В самата бивша Югославия по същия начин се отделиха Словения, Хърватия, Македония. Босна се отдели с помощта на бомбардировките на НАТО-вската авиация. С посредничеството на миротворчески сили се отдели от Индонезия Източен Тимор. По-рано Словакия се отдели от Чехия. И не се случиха никакви трагедии!

Когато говорим за „системата на международните отношения“, не бива да забравяме, че на 23 март 1976 г. СССР ратифицира „Международния пакт за гражданските и политически права“. Член 1 алинея 1 на този пакт гласи: „Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те са свободни да определят своя политически статут и свободно осигуряват своето икономическо, социално и културно развитие“.

Путин, разбира се, добре знае какво представлява „системата на международните отношения“ и просто нагло мами своите „поданици“, докато философства за нейното разбиване в Косово. Тук най-добрият коментар е цитат от неотдавнашното отворено писмо до Путин и Ко. на правозащитника Сергей Ковальов, прекрасен и почтен човек, близък в миналото съратник на Андрей Сахаров. Ковальов пише на Путин:

„…Вие сте принуден да лъжете безцеремонно и безнадеждно, високомерно и злобно… Вие не можете да се отречете от веднъж произнесената лъжа – тогава би рухнала цялата ваша система… Основният въпрос е, какво да прави страната попаднала под ваша власт. Безнравствено и много опасно е да ви търпим безкрай“.

Путин, гледайки се в огледалото, обвинява западните лидери, че те не си давали сметка за последствията от своята политика. В действителност тъкмо той и неговите помощници не са в състояние да предвидят резултатите от собствените действия. Явно не им стига нито ум, нито квалификация! Не успяха да предвидят дори това, че мнозинството на страните от Третия свят в ООН, в които се изповядва ислямът, няма да осъдят отделянето на Косово!

Така че въпросът кого ще „удари по чутурата“ прословутата „втора тояга“ на Путин остава отворен!